Очакванията са, че Европейската централна банка ще продължава да намалява лихвените проценти поне със 75 базисни точки, което означава, че докъм края на полугодието те ще стигнат до 2,25%, говорейки за лихвата по депозитното улеснение. Това каза финансистът Борис Петров в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него, ако България влезе в еврозоната, лихвите на банките следващата година трябва да се предоговарят. „Те могат да станат дори и по-ниски, ако продължи процесът на намаление на лихвите от страна на ЕЦБ“, прогнозира финансистът.

По думите му, хубавото в този в процес е, че лихвите по депозитите също ще станат по-гъвкави и ще започнат да реагират на промените на лихвите на ЕЦБ, така че спестителите ще получават балансирано по-висок доход, като това намаление няма да е само в полза на кредитополучателите.

Борис Петров подчерта, че в рамките на текущата организация на банковата система българските банки плащат сравнително висок данък за това, че не са членки на еврозоната.

„България е все по-близо до еврозоната, като данните за инфлацията през декември показват, че инфлацията ни е много близко до средната стойност на трите страни с най-ниска, като има все по-голяма вероятност страната ни да влезе в паричния съюз от 1 януари 2026 година“, отбеляза финансистът. Той обясни, че инструментариумът на паричната политика на ЕЦБ, ще е приложим за българската банкова система.

„Водеща остава лихвата по т. нар. депозитно улеснение, която определя динамиката на лихвата на междубанковия паричен пазар, включително и в България в момента. У нас тя е с няколко базисни пункта по-ниска от лихвата по депозитното улеснение“, отчете Петров.  Финансистът обясни, че това е така, защото когато българските банки имат излишък от ликвидност могат да я депозират на междубанковия пазар и от там големите банкови групи да я депозират в ЕЦБ, която заплаща именно лихвата по депозитното улеснение. Той поясни, че тя е много близка до лихвата на междубанковия паричен пазар у нас, но нашата е „малко по-ниска, за да могат банките да арбитрират и да печелят няколко базисни пункта от разликата“.

Финансистът обърна внимание, че българските банки поддържат "грандиозните 12%" минимални задължителни резерви по привлечените средства, докато в еврозоната те са само 1%. И добави, че минималните задължителни резерви не се олихвяват и за банките това е пропусната полза. „Тези средства могат да се инвестират в ДЦК, в кредити на междубанковия пазар и най-малката пропусната полза е лихвата по депозитното улеснение, защото банките поддържат толкова високи минимални задължителни резерви“, даде пример Петров.

Той коментира и факта, че в последните години в българския сегмент за ипотечно кредитиране наблюдаваме сравнително ниска чувствителност по отношение на промените на лихвените проценти. „Прилагайки за база цената за финансиране за някои банки, това води до сравнително задържане на лихвените проценти по ипотечните кредити и съответно те не реагираха на промяната на лихвените проценти на ЕЦБ. Да, нашият депозитен пазар е по-муден и това предопределя тази сравнително ниска чувствителност, и това произтича от сравнително големия дял на спестявания на населението, които са вложени в банките“, обясни финансистът и добави, че голяма част от населението няма алтернативи за ниско рискови активи като банковите депозити.