Професорът по история на българската журналистика Георги Боршуков (лека му пръст!) съветваше преди няколко десетилетия студентите си: "Не започвайте статиите си с латински сентенции - претенциозно и банално е". Препоръката му произтичаше от неговите наблюдения върху българския печат, който след Освобождението прибягвал често до такъв похват, за да покаже европейска образованост.
Придържам се към съветите му, защото изпитвам голямо уважение към неговата памет, но ето, че дойде момент да направя изключение, защото очаквам да събера читатели от високообразования Учиндол. Специално за тях цитирам сентенцията "Всяка идея, сведена до абсурд, опровергава себе си" (reductio ad absurdum - лат.). Всъщност оригиналният й произход е гръцки, защото в „Първа аналитика“ Аристотел пише за "свеждане до невъзможно", а преди него Ксенофан от Колофон критикува Омир в сатирична поема, че приписва на боговете човешки слабости, с което отнема божественото им превъзходство. Та в Учиндол се бяха замислили как да изчегъртат старото и
решили да изчегъртат от амбициите на България еврото
- не съвсем, но задълго. С което довели до абсурд новаторските си намерения да изглеждат образовани с познанията си по чужди езици.
За да не стане грешка, трябва веднага да уточня, че имам предвид политическия Учиндол, а не жителите на село Тодорово, Плевенско, нито на село Очин дол в община Мездра, където главната забележителност е паметникът на Дядо Йоцо - литературния герой на Иван Вазов, който със слепите си очи "гледа" железницата и се радва на "българското". Старецът не е знаел, че дължи патриотичната си възхита на прозорливи политици и предприемачи, отворили България към Европа за модернизиране в края на ХIX в. Един от тях е Иван Хаджиенов (1843-1923), който до Освобождението работи за френски строителни компании. Именно той кани талантливия френски инженер Леон Гийу (Léon Guilloux - 1828-1900) да проектира и ръководи строителството на железницата през Искърското дефиле, финансирано с чуждестранен заем по времето на правителството на Стефан Стамболов. Поуката от тази история е, че България издига националната си гордост чрез отхвърляне на ориенталската изолация.
Днес страната е в сходно положение, защото въпреки декларираната си евро-атлантическа ориентация още рискува да бъде яхната от
политици, които се чудят кой път да хванат.
Интересно е, че сред тях се намират хора с международен опит, които все така си носят домашния провинциализъм. Така например в партията с най-много депутати (Има такъв народ - ИТН) цъфна злополучен кандидат за финансов министър (Пламен Данаилов), чиято първа мисъл бе да удари спирачка на България към еврозоната. "Еврото е добре да бъде прието, когато доходите на българите достигнат средноевропейските... Трябва да бъде отворен един голям дебат за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото", каза той на 4 август.
България си е поставила за цел да бъде приета в Еврозоната на 1 януари 2024 г., при положение че доходите й на глава от населението са около половината от средноевропейските. Ако сложи каруцата пред коня, т.е., вместо да се закачи за еврото, за да й служи за буксир, започне да чака да забогатее от само себе си, може да не й стигнат още от 20 до 50 години за европейски стандарт на живот. В критериите от Маастрихт, които определят кой може да членува в Еврозоната, няма изискване за авансово изравняване на жизнените равнища. Самоволното му вмъкване говори само за нежелание да се върви в тази посока.
Учиндолци се държат като аватари на Бойко Борисов,
който ту се натискаше за Еврозоната, ту се дърпаше, под предлог, че "няма абсолютен консенсус" в обществото. Българските политици, които знаят, че хората не са добре запознати и изпитват колебливост по въпроса, не полагат големи усилия за тяхното информиране какво да очакват след замяната на лева с евро. Наблюденията в други държави не дават достатъчна ориентация, защото България няма да замени национална валута с евро, а ще замени два пъти по половин евро за едно евро.
От 1997 г. тя е във валутен борд, който чрез германската марка я обвърза по твърд курс с еврото, и оттогава нищо не се е променило. Реално държавата не може да прилага собствена фискална политика чрез игра с курсове. Причината е, че тя вече е загубила обществено доверие след манипулациите на лева по време на хиперинфлацията в средата на 90-те години. Ако си спомняте, тогавашните отци на днешните мутри изпомпаха спестяванията на населението и държавните резерви чрез твърдения, че "доларът скача". Истината бе, че доларът и другите международни валути си стояха на относително стабилно равнище, а левът пропадаше. Когато Иван Костов извърши деноминацията на лева, видяхме истината в най-откровения й вид: от всеки 1000 спестени лева ни върнаха 1 лв., а 999 потънаха в неразобличените и до днес чужди джобове. Кой окраде народа? Прокуратурата мълчи, БНБ - също. Никакъв национален механизъм не се размърда, за да пресече грабежа и да накаже виновниците.
Забелязахте ли как зад високите огради на разни имения, появили се набързо след хиперинфлацията, започнаха да се издигат пилони с развети знамена?
Новобогаташите ги изби на патриотизъм
Слабият лев ги напомпа с национална гордост, защото като кредитни милионери успяха набързо да го превърнат в твърда валута за себе си, а оставиха дълговете си да тежат на всички ни.
Крадливата природа на българския политически елит отправи предупредителен сигнал и до европейските ни партньори. Затова допуснаха България през 2020 г. до чакалнята на Еврозоната едва когато тя се съгласи да се подчини и на Банковия съюз на ЕС. Фактически благодарение на стремежа към еврото страната влезе под надзора на международен механизъм, какъвто контролен смисъл има и валутният борд. Разликата е, че отговорност вече носи не само централната банка, но и големите търговски банки. Това означава по-добра защита на финансовите интереси на бизнеса и населението, за да не се стига до положение като през 2014 г., когато бе източена четвъртата по големина банка (КТБ), а мошениците се измъкнаха невредими за сметка на финансирания от всички Фонд за гарантиране на влоговете.
Ако влизането в Еврозоната означава дори само затягане на финансовата дисциплина в държавата, ще ни е достатъчна и тази полза. Служебният кабинет разкри колко широки са пръстите на българските политици, когато получат достъп до държавната хазна. Затова всяка партия, която започне да шикалкави на тема "въвеждане на еврото", трябва да бъде наблюдавана с максимално подозрение. И да бъде гледана в ръцете, когато посяга към еврофондовете.
Автор: Светослав Терзиев
Източчник: "Сега"
