Руската окупация в Крим и последвалото анексиране на полуострова доведоха до вълна от негативни реакции от страна на международната общност. Двете най-големи световни сили - САЩ и Европейският съюз се обявиха против действията на Путин и заплашиха Русия с икономически санкции. Засега такива не са налице, като както американските, така и европейските лидери се задоволяват единствено с индивидуални ограничения спрямо лица, приближени до властта в Москва и до бившия украински президент Виктор Янукович.
Санкциите, наложени от ЕС, включват ограничения за влизане на територията на страните членки на определени лица, отговорни за конфликта в Украйна, замразяване на банковите им сметки, както и отмяна на традиционната среща на върха ЕС - Русия. На Европейския съвет от март европейските лидери взеха решение да не бъдат налагани по-строги икономически и търговски санкции спрямо Руската федерация.
От своя страна САЩ също предприе сходни действия спрямо близки до Владимир Путин лица. Вашингтон санкционира 11 души, а ЕС - общо 33. По-късно от Щатите също разшириха списъка със санкционираните, добавяйки към него и една банка - “Россия” . Единственото чисто търговско ограничение, наложено от страна на Белия дом, беше блокирането на износа на стоки и технологии, които могат да се използват за военни цели. В това число влизат полицейска екипировка, редица химически продукти, както и хардуер.
Най-тежката криза в отношенията между Изтока и Запада от края на Студената война намери изражение и в рамките на други международни организации и формати. Първо Русия бе на практика изключена от Г-8. САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Великобритания и Япония гласуваха да изолират Руската федерация от групата, както и да отменят планираната за юни среща между лидерите в Сочи, вместо което да се съберат в Брюксел. Още преди решението да стане факт германският канцлер Ангела Меркел коментира, че на практика форматът, включващ членовете на Г-7 плюс Русия, вече не съществува, имайки предвид действията на Москва в Крим.
НАТО също взе отношение в конфликта между Киев и Москва. Доминираният от САЩ алианс прекрати сътрудничеството си с Русия, обявявайки, че нещата не могат да продължават по същия начин. Удар по властта на Путин бе нанесен и в Съвета на Европа. Парламентарната асамблея на организацията реши на 10 април да лиши руската делегация от право на глас, както и да я изключи от всички ръководни органи до края на годината.
Кризата между Изтока и Запада се оказа толкова сериозен, че влоши дори и отношенията в космоса. Щатската агенция НАСА също се нареди сред институциите, отрязали руснаците, макар и по-рано да заяви, че конфликта няма как да окаже някакво сериозно влияние върху операциите ѝ.
Какви ефекти имаха наложените санкции?
До голяма степен светът определи подходът на САЩ и ЕС като “мек”. Реални търговски санкции така и не бяха наложени, а ефектът на индивидуалните такива трудно може да бъде характеризиран като глобален или достатъчно значителен, макар и експертът по политически науки от Колумбийския университет Кимбърли Мартин да предлага малко по-различен поглед върху нещата. В свой анализ за "Уошингтън поуст" тя казва, че по този начин властта на Путин бива застрашена по индиректен начин, като се засилва нестабилността сред вътрешните елити, имащи най-голяма власт в Кремъл.
Едно от по-съществените последствия бе спирането на трансакциите от страна на Visa и Mastercard спрямо клиенти на руската банка SMP, след като нейните съсобственици милиардерите Борис и Аркадий Ротенберг бяха включени в списъка със санкционирани от Белия дом лица. За подобно блокиране на разплащанията имаше информация и от друга банка - “Россия”. Две от основните рейтингови агенции пък - Fitch и Standard and Poor`s намалиха перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на Руся от “стабилна” на “негативна”. И двете компании поставиха на страната рейтинг BBB, което е втората най-ниска възможна оценка.
По информация, цитирана от британското издание “Би Би Си”, първоначалният списък от потенциални санкции на ЕС е включвал над 100 души. От САЩ също не са предприели по-сериозни действия, макар многократно да бе заявена готовността за подобни. В тази връзка България се обяви против едностранни и широкообхватни санкции срещу Русия с оглед на потенциалните негативни ефекти върху българската икономика.
