Твърде голяма хапка ли е Русия, за да бъде санкционирана?

Вероятно именно голямата зависимост от търговията с Русия е една от основните причини да не бъдат наложени по-сериозни икономически санкции. Данните на европейската статистическа служба Евростат показват, че през 2012 г. стокообменът между двете страни е достигнал рекордни нива. Европейският съюз е най-големият търговски партньор за Руската федерация, допринасяйки за 41% от общата търговия на страната. Износът на ЕС към Русия е нараснал от 34,5 млрд. евро през 2002 г. до 123,4 млрд. евро през 2012 г. От своя страна вносът също непрекъснато расте, достигайки 215 млрд. евро през 2012 г. спрямо 65,2 млрд. евро 10 години по-рано. Допринасяйки за 7% от общия износ на стоки и 12% от вноса, Русия представлява третия най-голям търговски партньор за съюза, като в това отношение тя бива изпреварена единствено от двете най-големи икономики в света - САЩ и Китай.

Най-голяма роля в търговските отношения играе Германия. Най-силната страна от еврозоната изнася една трета от европейските стоки към руския пазар. Значителен износ към Русия регистрират и други страни членки, като Италия, Холандия, Полша и Франция.

Данните на Евростат показват също така, че много голяма част от стоките, които ЕС изнася са различни видове химикали, машини, автомобили и други видове продукти. Нещата обаче стоят далеч по-различно що се отнася до стоките, които Обединена Европа внася. Енергийните продукти представляват 80% от вноса, което доказва силната зависимост на Стария контитент от Москва в това отношение. Най-много петрол и газ от Русия внася Германия.

При търговията на България с трети страни Русия отново се нарежда сред основните ни търговски партньори, редом с Турция и Китай. По данни на НСИ през 2013 г. сме изнесли стоки за общо 1,1 млрд. лева към Руската федерация. Вносът ни пък надхвърля 9,3 млрд. лева.

Какви биха могли да са следващите стъпки?

Въвеждането на директни икономически санкции най-вероятно може да означава ограничения спрямо вноса или износа. Според анализатори, ако забраните бъдат насочени към определени компании, със сигурност в списъка ще влезе и държавната "Газпром". Една от възможностите е да се забрани на газовия гигант да печели повече договори в рамките на ЕС, смятат от британското издание. Друга възможност е по-засилените санкции да бъдат насочени към ограничаване на достъпа до финансиране за руски банки и големи корпорации.

През последните седмици от ЕС отново започнаха да повдигат въпроса за налагането на икономически санкции. От Европейската служба за външна дейност обявиха, че такива се готвят с пълна сила. Те, разбира се, отново ще подлежат на одобрение от държавите членки, а тук опасенията на някои от тях, че влошаване на отношенията с Москва ще създадат проблеми, може да се окажат решаващи.

Със сигурност обаче засилените търговски връзки между Изтока и Запада остават много по-малко пространство за предприемане на каквито и да било сериозни мерки. Европа е до голяма степен енергийно зависима от Русия, което означава, че евентуални търговски санкции ще окажат силен негативен ефект спрямо страните на Стария континент. Налагането на широкомащабни ограничения от страна на ЕС със сигурност ще изисква съгласието на всички държави. Имайки предвид, че те биха били засегнати в различна степен от подобно решение, единодушието изглежда по-трудно постижимо.