Как България може да помогне за европейската реиндустриализация

09.05.2014 | 20:30
по статията работи: Мирела Вавова
Информационните технологии, еко и биохраните, фармацевтиката, заедно със СПА и културния туризъм могат да са основни локомотиви на икономиката ни
Как България може да помогне за европейската реиндустриализация

Ролята на индустрията в Европа през последните години става все по-малка от общия дял на производствата в Стария континент. Икономистите обаче са убедени, че няма как ЕС да продължи да бъде иновативен и технологичен лидер в редица отношения, ако индустрията в общността продължава да намалява.

Именно заради това все повече в последно време европейските лидери говорят за реиндустриализация на европейската икономика, спазвайки най-добрите екологични стандарти и внедрявайки все новите технологии.

На фона на тази дискусия най-логичният въпрос, който може да се зададем е къде е мястото на малка България в тази реиндустриализация. Група икономисти и експерти се опитват да дадат насоките за развитие на индустрията като това се очаква да даде силен тласък за развитие и на икономиката в страната, която в момента разчита сериозно на подкрепата от еврофондовете.

Бялата ни книга

Според мнозина преходът у нас към пазарна икономика е бил неуспешен, още повече, след като и присъединяването на страната към ЕС не доведе до очакваните резултати. На този вътрешен фон се разрази и световната икономическа криза, последствията от която доведоха до рязък спад на БВП от 5,48% през 2009 г. В следващите години икономическото развитие на страната е доста противоречиво. Докато през 2011г. БВП нараства с 1,84%, през 2012 г. икономическият растеж се забавя до 0,78% и през 2013 г. до 0,5%. За 2014 г. българското правителство е заложило ръст на БВП от 1,8%.

“Липсва идеята за възраждане на българския свободолюбив и трудолюбив дух. Липсват харизматични личности, които да поведат нацията и да й вдъхнат вяра в бъдещето. Липсва общонационален консенсус”, обобщават авторите на “Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025”. Книгата е изготвена от редица икономисти и професори от висшите учебни заведения у нас.

В своя труд икономистите дават предложение за възможен път за развитие оттук насетне, като идеята им е, че решението на проблемите се корени в целенасоченото провеждане на индустриална икономическа политика. Напоследък активно се говори затова как България трябва да предприеме стъпки към тъй наречената реиндустриализация. Първоначално за този процес започна да се говори преди няколко години в САЩ, където целта бе да се върнат в страната определени призводства, изнесени перз 90-те години в Китай и други азиатски държави.

На Стария континент понятието “реиндустриализация” се схваща като процес на увеличаване на относителния дял на индустрията в създаването на брутната нова стойност на едно национално стопанство. В момента делът на индустрията в Европа е спаднал до нива от 15%. Част от европейския бизнес пък си е поставил за цел делът на индустрията в ЕС да се увеличи до 20% през 2020 г.

Под „реиндустриализация и нова високотехнологична индустриализация” икономистите разбират идеята за разширяване на индустриалната база на страната чрез създаването на нови високотехнологични предприятия, както и възстановяване на бивши индустриални дружества.

Възстановяването на предприятията и индустриалните зони може да стане чрез рекапитализация, техническо и технологическо обновление.

Има и противници на идеята за “реиндустриализация”, чийто основен аргумент е, че относителният дял на българската индустрия в създаването на брутния вътрешен продукт (БВП) е по-висок от средния за страните членки на ЕС. Те обаче пренебрегват факта, че този висок дял се дължи главно на специализацията в трудоемки отрасли (текстил, облекло, кожени изделия, обувки) и в капиталоемки отрасли (производство на цимент, рафинирани нефтопродукти и неметални минерални суровини), изтъква се в “Бялата книга”.

На фона на подетата от Европа политика към стимулиране на дейности с висока добавена стойност, относителният дял на два високотехнологични сектора у нас, каквито са машиностроенето и химическата промишленост, рязко намалява. Статистиката сочи, че високотехнологичните стоки в българския експорт съставляват едва 3% от неговия общ обем.

В отговор на стратегията “Европа 2020” България трябва да определи няколко конкретни области, в които да насочи усилията на икономическата си политика, като на страната ѝ е нужен собствен модел на развитие. Задачата пред българския народ и неговите политически лидери е замяна на съществуващия икономически модел основан на преки и портфейлни чуждестранни инвестиции, помощи от бюджета на Европейския съюз и финансирано с кредити потребление. Той трябва да бъде заменен „с национално производство, формиране на национален индустриален и финансов капитал, висока спестовност и възвращаемост на инвестирания капитал като следствие на ефективно използване на факторите на производството ”, пише в “Бялата книга”.

Германският модел

Връщайки се десетилетие назад, историята помни как тогава англо-американският модел тържествуваше над германския, който бе обявен за остарял поради високия относителен дял на индустрията в създаването на БВП. Докато анализаторите чертаеха мрачни прогнози пред Германия, тя се превърна в “локомитв” на европейската икономика. Много държави изнемогваха в условията на световна финансова и икономическа криза, други направо се сринаха, а германците отбеляза второ “икономическо чудо”. В основата на този успех е именно експортно-ориентираната индустрия.

Според авторите на “Бялата книга” пет са факторите за успеха на германския икономически модел, като на първо място това е силанта индустриална база. Тя гарантира стабилност и висока степен на заетост. Не по-малко важно е, че има изградена високо ефективната мрежа, в която големи концерни си взаимодействат икономически с малки и средни фирми. На следващо място трябва да се отбележи, че германската икономика се задвижва от “вериги”, включващи както индустриални фирми, така и такива, предоставящи услуги. На четвърто място е използването на възможностите на глобализацията за по-силна интеграция в световната икономика и на пето място – концентрацията на експортно-ориентираните индустриални фирми върху научно-изследователска и развойна дейност, на развитието на нови технически средства и технологии.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 05.04   1242 г. – Руските армии водени от Александър Невски разбиват рицарите на Тевтонския орден в Битката на Чудското езеро. 1614 г. – Във Вирджиния, индианката...