Европа страда от три мита, но реиндустриализацията не е един от тях. Това заяви председателят на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Анри Малос по време на дебата „Реиндустриализацията на Европа - мит или реалност: Предизвикателствата пред българската икономика“.
Според Малос първият истински мит е икономиката на познанието, анонсирана като цел на Лисабонската стратегия през 2000 г., а цялата реформаторска програма от този период е била грешна.
Вторият мит е единният пазар, който преди три десетилетия е изглеждал като добра идея, но днес просто не върши работа, тъй като пазарите са глобални. Последният мит, който често се среща в Европа, е разбирането, че в икономиката могат да се случат чудеса.
Всъщност европейският проект трябва да тръгне по един нов път, в който централно място да заема индустрията. Реиндустриализацията, а не регулацията трябва да бъде най-важен приоритет. Според Малос дори трябва да се запитаме дали Европейската комисия да бъде запазена в този си вид, тъй като тя пречи на сътрудничеството между индустриалците, следейки постоянно за нарушаващи конкуренцията съглашения.
Председателят на ЕИКС е на мнение, че единственото добро постижение в Европа за последните 40 години е създаването на „Airbus”, но ако това се случваше днес, ЕК нямаше да позволи толкова много компании да се обединят.
Не е възможно да има силна икономика, без индустрия и Европа не може да бъде реална икономическа сила, смята председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев.
Според социалния министър Хасан Адемов пък реиндустриализацията е в състояние да доведе до повече работни места, което от своя страна ще повиши доходите, ще подобри осигурителната система и ще гарантира по-добра социална защита.
Реиндустриализацията на Европа и България няма алтернатива, смята заместник-председателят на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм Румен Гечев. Според него двата основни въпроса са свързани с нейното финансиране и набавянето на необходимите кадри.
По отношение на финансирането добра възможност са инвестициите от Китай, например. За липсващите кадри пък България може да компенсира като изпрати млади инженери и специалисти в чуждестранни центрове. Добра идея би била да отпуснем стипендии на представящи се добре български студенти в чужбина, като по този начин те ще бъдат стимулирани да работят за страната ни след приключването на образованието.
Дефицит на образовани кадри
Според Адемов у младите българи трябва да бъде внедрен предприемачески дух, тъй като голяма част от работната сила в момента са нискоквалифицирани кадри.
Според министърът на образованието и науката Анелия Клисарова основен проблем на българските ученици и студенти е това, че им липсват т.нар „меки умения“. Доказателство за това са изнесените вчера данни от проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) PISA 2013, според което страната ни заема 47-мо от общо 65 държави по функционална грамотност сред 15-годишните.
Министър Клисарова е на мнение, че основният проблем на учениците е невъзможността да приложат придобитите знания на практика. 80% от професионалните направления в България трудно се вписват при търсене на работа. Страната ни изостава в обучението на инженери и представители на т.нар „нови професии“.
В тази връзка сред приоритетите на образователното министерство са да се разшири връзката между висшето образование, бизнеса и регионите, както и връзките между българските и чуждестранни учебни заведения. Отличен пример в тази посока е програмата Erasmus+, която от 15 януари ще стартира за следващия 7-годишен период. Според Клисарова практиката показва, че възползвалите се от програмата български студенти след това намират професионално развитие много по-лесно. И то най-често за големи международни компании, но в България.
Друг приоритет на образователното министерство е да се доразвие системата на студентските практики и стажове, тъй като в момента много работодатели просто предоставят необходимите бележки за преминато обучение на студентите, без реално те да са научили нещо в работна обстановка.
Също така изключително важно е да бъде засилена ролята на съществуващите вече в повечето университети кариерни центрове, смята Клисарова.
Според народния представител от Коалиция за България Петър Кънев голям проблем е фактът, че България е една от най-неработещите нации в Европа, като многото почивни дни в допълнение с многото болнични, които се падат на служител, в крайна сметка водят до натрупването на около 60 дни, в които българинът не работи. Той допълни, че моделът да се отработва в съботни дни е твърде неефективен и би било много по-добре, ако страната ни премине към френската практика, при която дните се компенсират за сметка на отпуската.
Администрацията също не трябва да пречи на бизнеса. В момента обаче тя е силно инерционна, смята зам.-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев. Според него трябва много повече да се използва ролята на държавната администрация да търси инвестиции и да бъде по-интерактивна.
