Как влияе задлъжнялостта на държавата върху бизнеса

12.04.2015 | 10:00
по статията работи: econ.bg
ЕЦБ изчислява как се отразява забавянето на публичните плащания на фирмите
Как влияе задлъжнялостта на държавата върху бизнеса
Снимка: Thinkstock/Guliver

През март 2015 г. ЕЦБ публикува доклад относно макроикономическото влияние на забавянето на публичните плащания върху бизнеса. В редица страни в и извън еврозоната размерът им е значителен и е обект на правителствени стратегии и програми. Непредвидените забавяния на плащанията, както и тези, които не се изчистват редовно, могат да се окажат сериозна пречка за бизнеса най-вече по отношение на неговата ликвидност и печалби, а оттам и да забавят икономическия растеж.

Просрочие настъпва, когато едно задължение не е изплатено до датата на падежа, съдържаща се в споразумение, търговски закон или като практика – напр. 60 дни след издаването на фактурата. В повечето страни е прието за просрочени да се считат задълженията, неизплатени 90 дни след падежа. Тоест тук не става дума за задължения, които не се плащат изобщо, а за тези, чието плащане не е станало в установения срок. От своя страна ускоряването на плащанията би тласнало икономиката към растеж в краткосрочен план. Ето защо основните препоръки са за редовно наблюдение на просрочените задължения на държавата, създаването на всеобхватна система за отчитането им и включването им при изследването на икономическата и фискалната политика.

Във времена на икономическа криза финансовите затруднения на правителството биха рефлектирали или върху навременното разплащане с доставчиците, или върху изплащането на пенсии и заплати. В същото време е възможно по време на криза правителството да ускори плащанията си, за да подкрепи ликвидно частния сектор – например в Италия такава програма на стойност 40 млрд. евро беше обявена през април 2012 година. През май 2012 г. Испания обяви механизъм под формата на държавно гарантиран синдикиран заем на стойност 30 млрд. евро, с който централното правителство помогна на местните власти да изплатят задълженията си.

Последиците

Неуредените правителствени плащания се различават от търговския кредит при бизнеса  в доста отношения. Например в рамките на частния сектор плащането на едно задължение преразпределя ликвидността сред фирмите, но не засяга общата ликвидност. В тази връзка трябва да се отчете и големината на правителствата – в страните от ЕС тяхната политика по плащанията засяга сериозен брой фирми. В същото време, ако правителството има практика да бави изплащането на задълженията си, това се отразява върху цената на търговския кредит. Понякога дори правителства с пълен достъп до финансиране отлагат плащанията си. В зависимост от счетоводната политика това би довело до по-нисък публичен дълг или дефицит. А дали дългът ще е по-нисък зависи от това дали търговският кредит и просрочията се броят за публичен дълг.

Забавянето на публичните плащания влияе върху икономиката по различни канали. Първо, засяга се корпоративната печалба, тъй като се променя настоящата дисконтирана стойност на плащанията. Второ, влияе се върху големината на корпоративния сектор, ако ликвидно застрашените компании, особено малките и средните, фалират. Това ще окаже верижен ефект върху техните кредитори. В резултат може да се наблюдава увеличаване на цената на капитала дори на фирми с достъп до кредит, цените за бъдещи стоки и услуги за правителството може да се повишат и др. Трето, съвкупното търсене и оттам - икономическият растеж се влияят негативно по линия на намаляването на инвестициите, както от страна на фирмите, директно зависими от правителствените плащания, така и от техни доставчици.

По-конкретно за модела

Публичните счетоводни сметки обикновено не проследяват просрочените задължения в детайли. Като цяло липсват обобщени данни – например в правителствената финансова статистика на МВФ такава информация не е задължителна и затова много страни не я предоставят. В доклада на ЕЦБ са използвани данни на Евростат; ЕК, база данни АМЕКО; Индикатори за световно развитие на Световната банка.

Чрез съставения иконометричен модел докладът дава аналитичен отговор на въпросите как забавянето на публичните плащания влияе върху икономиката и какъв е краткосрочният ефект върху растежа на БВП, рентабилността и ликвидността. Той се фокусира в две направления – от една страна представя статистически единици, които могат да се използват като измерител на просрочията, и от друга - отразява краткосрочния ефект върху ключови икономически променливи.

За правилното отчитане на лаговете в плащанията е важно да се разграничават ангажиментът за плащане, нареждането на плащане и действителното плащане.

Основната променлива - изискуемите задължения като дял от общите задължения, е разгледана като измерител на средната продължителност на плащанията. Данните за други изискуеми задължения са на консолидирана основа и са на общо правителствено ниво. На теория променливата може да се раздели на два индикатора – търговски кредити и аванси и други изискуеми задължения без търговски кредити и аванси. На практика обаче невинаги е възможно да се намери информация за двата индикатора поотделно. Важно за анализа е съотношението между изискуеми задължения и БВП. За няколко европейски държави – Финландия, Дания, Швеция и България то е сравнително високо (виж Фигура 1). Времевите редове за различните държави показват слаба вариация, т.е. сравнително постоянни резултати във времето. Вариацията на времевите редове е по-висока за страните с относително високо съотношение изискуеми задължения към БВП, като най-висока е тя в Гърция и Испания. 

Изследва се влиянието на забавените плащания, очакваните просрочия и изискуемите задължения върху растежа на печалбата, използвайки брутния опериращ излишък като показател за печалба. Увеличение на забавените плащания с едно стандартно отклонение намалява темпа на растеж с между 1,5 и 3,4 п.п.

Вероятността от фалит може да се счита за измерител на ликвидните проблеми в икономиката. И тук получените резултати не са изненадващи – колкото повече са забавените плащания, толкова по-голяма е вероятността за фалит.

За съставянето на измерител за фискалните просрочия се използва информация от националните сметки и данни от проучване на компания за управление на дълга (Intrum Justitia), която прави проучвания в няколко хиляди фирми в 27 страни всяка година. Специално се отчитат средногодишната продължителност на плащанията и средногодишният договорен период на плащане. Точността на резултатите зависи от валидността на предположенията и от качеството на информацията. Трябва да се отчете субективният момент в мненията – например правителството може да не се съгласи с някои плащания, които бизнесът смята за просрочени. 

Оказва се, че общата сума на висящите плащания и тяхното средно просрочие имат по-голямо влияние, отколкото уточнението дали дължимите плащания са просрочие в юридически или в счетоводен смисъл.

Анализът е допълнен от тримесечни данни на избрани страни, изправени пред значителни забавяния на плащанията. Така може да бъде намерена и вероятността за увеличаване на фалитите, когато правителствата увеличават средния период на плащане. Резултатите от Бейсиански VАR анализ за страните Испания, Португалия и Италия показват, че при увеличаване на средната продължителност на правителствените просрочия се увеличава вероятността от неизпълнение на задълженията в частния сектор. Най-силно влияние при тези три държави се наблюдава по отношение на ликвидността.

Автор: Наталия Николаева, И.П.И

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 23.09   867 г. – Василий I Македонец извършва преврат, като убива император Михаил III и заема византийския императорски трон. 1122 г. – Папа Каликст II и император...