Настоящият доклад разглежда някои очевидни въпроси, в чиято подкрепа се обявяват икономиките в опита си да решават проблемите от въздействието на климатичните промени в сектора на земеделието; По-конкретно - предполагаемото въздействие от промяната на климата върху селскостопанските системи, адаптационните реакции към такъв сценарий, както и смекчаване на влиянието на парниковите газове в сектора. Първоначално в доклада е изложено всичко, известно на науката, относно влиянието на климатичните промени върху земеделието и свързаните с него ресурси. След това докладът се спира върху ограничената информация в познаването на механизмите, които превръщат въздействието на климатичните промени в потенциално сериозна заплаха за производството на храни, за проблемите с водата и в крайна сметка - за безопасността на храните. Докладът подчертава още неясноти, свързани с категориите на въздействие от гледна точка на неравномерността на обхвата на представената информация и в световен мащаб.

Дискусията е използвана, за да се разгледат възможните действия срещу климатичните промени. В неотдавнашни доклади, включително и Четвъртия доклад на междуправителствения панел за оценка на климатичните промени (IPCC 2007b) и Докладът на Стърн за икономиките на климатичните промени (Stern, 2006) се подчертава значимостта на неотложните действия срещу климатичните промени, както за намаляване на емисиите от парникови газове (GHG) с цел избягване на най-неблагоприятните климатични промени в бъдещ период, така и с оглед на адаптирането на системите, за да са в състояние да се справят с неизбежните климатични промени. Дискутират са различни типове на адаптация, срокове и отговорности. Прави се връзка към активната посредническа политика чрез очертаване на ролята и отговорностите на частния и държавния сектор. Отговорността на частния сектор се измерва с автономност и спонтанност на действията, предприети от производителите, които реагират постепенно, най-вече на сигналите на пазара. Това съществено се различава от публичните адаптационни действия, които са необходими в случаи, когато адаптациите на частния сектор биха довели до обратни на очакваните резултати, или в случай на липсваща информация или други бариери пред адаптацията. Докладът предоставя примери на адаптационни действия в селското стопанство, които се прилагат в разнообразни контексти на земеделието и животновъдството.

Въз основа на тази дискусия докладът предлага три роли на публична политика на интервенция/посредничество за стимулиране на адаптацията в областта на селското стопанство: чрез намаляване на уязвимостта на тези, които най-трудно се адаптират; чрез осигуряване на информация за стимулиране на адаптацията или адаптационните техники и възможности; и чрез осигуряване на по-добри публични ползи от селското стопанство. Докладът напомня, че успешна е тази адаптация, която е ефикасна и предлага законови адаптационни действия и политики.

Освен адаптацията към тези промени, селското стопанство е основен източник на парникови емисии в световен мащаб, като е допринесло за еквивалент между 5,1 - 6,1 гигатона (Gt)  емисии на въглероден диоксид  през 2005 година. Това представлява

10 -12 % от общия обем антропогенните емисии на парникови газове (Smith et al., 2007). Дори е възможно поради недостатъчната сигурност на информацията да се предполага и един по-висок обем, достигащ до 18 - 31 %. Метанът (CH4) предимно от чревни ферментации, от отглеждане на ориз и използването на оборски тор, допринася за около 3,3 гигатона емисии годишно от въглероден диоксид: азотният оксид (N2O) от различни практики за обработка на почвата и управление на земите допринася за 2,8 гигатона емисии от въглероден двуокис годишно. Предполага се, че от всички антропогенни емисии в световен мащаб, селското стопанство допринася за около 60 % от емисиите на азотен диоксид и около 50% от метановите емисии.

Емисиите от различните сектори се подлагат на все по-сериозно наблюдение и изчисление като част от усилията за законово налаганата търговия за намаляване на емисиите. Макар и да не е включена в съществуващите световни договорености, които са задължителни за другите сектори, оценката на ефективността от намаляване на емисиите, отнесена към разходите за това намаляване в други сектори на икономиката, е важно съображение. Такава оценка изисква по-задълбочено тълкуване на потенциала за такова намаляване, който е заложен в разнообразни облекчаващи мерки, както и на разходите за реализация на тези мерки в жизнеспособни селскостопански системи. Тази информация може да бъде описана във формата на крива за пределно облекчаване на разходите (MACC), която показва редът, в който тези мерки биха могли да бъдат осъществени и относителните разходи за смекчаващите мерки.

Анализът на нововъведените криви за облекчаване на разходите (MACC) предполага, че много от мерките в селското стопанство са в състояние да намалят емисиите при това - с ниски разходи /в долари на тон еквивалент въглероден диоксид/ отнесени към примерните разходи за емисионни разрешителни или към фиктивната неофициална цена на въглерода. Още по-важно е, че изследването предполага един значителен взаимноизгоден потенциал на места, където някои мерки биха довели до фактически спестявания на производствените разходи и до намаляване на емисиите. Такива мерки включват по-прецизно приложение на азотните торове и оборския тор.

Необходими са повече доказателства в полза на облекчаване на разходите в разнообразните селскостопански системи по света. Но кривата за пределно облекчаване на разходите може да е полезна основа за идентифициране на ефективни бюджети за емисии, които от своя страна изискват конкретни политики и инструменти за реализация. В сектора може да се прилага набор от политики. Например не прилагането на взаимноизгодни мерки за смекчаване на въздействието предполага, че трябва да се обърне по-голямо внимание на съществуващата информация и на поведенческите бариери, които препятстват доброволните действия за смекчаване на въздействието. Освен потенциала, който предоставят доброволните подходи, се разглеждат и пазарни подходи за определени части в сектора. Съществуват обаче конкретни проблеми за прилагането им в селското стопанство, един отрасъл, който се характеризира с множество дребни производители, действащи в сложни биологични системи.

Предложени са стимулиращи механизми, които да се прилагат и при търсенето, и при предлагането. Настоящият доклад не разглежда мерките свързани с търсенето; въпреки това се забелязва, че предприемането на стъпки отвъд самото отделно стопанство е доста сложно, тъй като се отнася и до ролята на други участници в хранителната верига и до коректното разпределение на жизнения цикъл на емисиите в хранителната индустрия.

Най-накрая прилагането на всеки емисионен бюджет трябва да е устойчиво съобразен с дългосрочното планиране на адаптацията. В заключение докладът дава препоръки относно изискванията към изследователската дейност в ОИСР и в по-широк план.

Няколко са началните стъпки, които могат да насочат политиците към създаване на проект за рационална икономическа реакция към климатичните промени. Първата и най-явна начална стъпка е да се разтълкуват въздействията и свързаните с тях разходи. Съществуващата икономическа картина дава индикация за стойността на риска, а оттук представлява база за една икономически ефективна инвестиционна реакция към адаптацията. Това определено изисква конкретни корекции на нереално занижени предположения за въздействието на климатичните промени върху уязвими сектори на икономиката. Втората начална стъпка е да се разгледа наборът от адаптационни реакции, свързаните с тях разходи и дали попадат в категориите на публичната или на частната отговорност. Това включва и набор от по-неосезаеми намеси, като например информационните бариери, които могат да бъдат намалени с цел улесняване на адаптацията на частния сектор. Третата начална стъпка е създаване на проект за ефективна политика за смекчаване на въздействието. Независимо от адаптационната реакция, повечето страни имат задължения за проекти според международни договорености за намаляване на емисиите, и тези проекти трябва да са финансово рентабилни. Секторът на селското стопанство и обработване на земята съдържа значителен потенциал за смекчаване на въздействието на ниска цена и страните трябва да развият бюджет за емисиите в сектора, като се съсредоточат и идентифицират рентабилни и не скъпи мерки. След като е определен такъв бюджет трябва да реализират набор от доброволни и/или пазарно обосновани подходи, които да доведат до стимулиране на широко прилагане на тези мерки в сектора.