Между 150 и 250 млн. лв. ще получи страната ни от продажбата на квотите въглеродни емисии през тази година. Или поне на това разчитат от правителството, за да намерят допълнителни приходи за изтънелия държавен бюджет.
Колко точно ще бъдат средствата и кога ще ги получим, още не се знае. За момента по сметките на Министерството на околната среда и водите има събрани 86,5 млн. лв. от продажбата на емисии. Намерението на правителството е тези пари да отидат за разплащане на дължимите суми с производителите на зелена енергия. Въпросът е доколко те ще стигнат и дали не е по-удачно да се работи по подобряване на енергийната ефективност на сградите у нас.
Подводните камъни на СО2 пазара
Идеята за търговията с квоти започна с малки прекъсвания през 2007 г. Тя се извършва на обща европейска борса и там се търгуват вредните емисии. Целта е да се накарат големите индустриални предприятия да използват по-чисти технологии в производствата си и така по-малко да замърсяват околната среда. При старта на европейската система за търговия с СО2-емисии, прогнозите на ЕК бяха квотите да поскъпват в следващите години, а издадените безплатни разрешителни за емитентите (компаниите замърсители, които обикновено са от тежката индустрия и енергетиката) да се намаляват поетапно до 2020 г.
За да се получи търсеният от ЕК ефект, един тон вредни емисии трябва да струва поне 15 евро. Заради икономическа криза обаче индустрията намали производството си, съответно и излъчването на вредни емисии, а много предприятия вече нямаха нужда да купуват права за емисии и дори натрупаха излишъци от представените им безплатни квоти. В резултат, под натиска на свръхпредлагането, въглеродният пазар се срина до ценови нива от около 4 евро на тон.
Сега идеята на еврокомисията е да стимулира административно пазара, като изтегли част от квотите – прецедент в практика на един свободен пазар. Целта е цената на парниковите емисии да се върне на нива от около 6-7 евро на тон. Ниската цена в момента не дава стимули на централите да инвестират в по-ефективно производство с по-малко отделяне на въглероден диоксид, обясни Борис Христов, управител на Carbon Finance.
Цените на квотите в момента са толкова ниски, че почти няма интерес към сделки, обясни и министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. Тя припомни, че страната ни участва в откритите търгове на европейската схема за търговия с емисии и така е натрупан ресурс, който да се използва при корекциите на бюджета. Това е ресурс, който съществува в страната и може да се използва за различни идеи за позеленяване и проекти, обясни Михайлова. Тя разчита мерките на ЕК за стимулиране на търговията да дадат ефект. Ако това се случи, ще сме заинтересовани, тъй като ще се повишава цената на нашите емисии, обясни Михайлова. Тя допълни, че подкрепяме подобна инициатива на Брюксел, но само ако е еднократен акт и с ограничен обем. В противен случай това ще е против интереса на българските предприятия.
У нас права на закупуване на квоти имат около 150 предприятия емитенти, припомнят експертите. От стопанската камара имат сходно разбиране по темата с продажбата на квотите. Според тях държавата би получила по-добри приходи, ако не продаде сега всички свои квоти, а изчака развитието на административната регулация от ЕС. Михайлова припомни, че министерството подготвя нов законопроект, с който да се подобри законовата рамка и ясно да се знае средствата от продажбата на парникови квоти за какво отиват.
Поскъпването на емисиите ще удари ТЕЦ-овете
Макар и не много ефективна, търговията с емисии в Европа ще има все по-голям ефект върху предприятията със стари технологии. От БФИЕК припомниха, че намерението на ЕС да изтегли 900 млн. тона квоти, за да стимулира пазара, няма да засегне сериозно индустриалните фирми, защото повечето от тях са инвестирали в екосъоръжения и не излъчват много емисии. За сметка на това големите топлофикации и някои термични централи на въглища ще имат сериозни проблеми.
Най-сериозен емитент е държавната ТЕЦ „Марица изток” 2, която е и сред най-големите централи на въглища в Югоизточна Европа. Ако на централата й бъде одобрена дерогацията при купуването на квоти, няма да е проблем да се задържат цените й, както са определени от ДКЕВР. Ако това не се случи, то ТЕЦ-а ще трябва да купува емисии на по-висока цена и ще му се вдигнат разходите, обясни Стаменов. „В случай, че ТЕЦ „Марица изток 2” закупи квоти за цена от около 7 евро на тон, ще трябва да поскъпне токът за всички потребители. Това ще бъде ефектът върху нас“, обясни Стаменов
Топлофикациите вече обявиха своите опасения, че вдигането на цената на квотите ще се отрази зле на бизнес плановете им и ще им вдигне значително разходите. Очаква се най-голямата топлофикация у нас – софийската да плати допълнителни 2,5 млн. лв. ако се вдигне с 50% цената на въглеродните емисии, обясни Валентин Терзийски, заместник-председател на Асоциацията на топлофикационните дружества у нас. От ДКЕВР обаче на този етап не им признават тези разходи за периода до края на юни 2014 г., което допълнително ще влоши финансовото състояние на дружествата и доставяните от тях услуги.
Къде грешат държавните чиновници
Анализаторите от „Индъстри Уоч” вече се усъмниха в изчисленията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за очакваните средства от продажбата на квотите. Според доклада на комисията в новия модел за ценообразуване на еленергията са заложени 499 млн. лева приходи от търговията с въглеродни емисии, с които ще се субсидира зелената енергия, за да се поддържа ниска средната цена на тока.
Имайки предвид информацията към момента, тази прогноза е твърде оптимистична, смятат анализаторите. В песимистичния сценарий, т.е. при запазване на ниските цени от последните месеци, приходите ще са около 80-90 млн. евро, а екоминистерството в доклада си дава оценка за 136 млн. евро. Така потенциалният недостиг на приходи може да достигне между 220 и 330 млн. лева. Ако този вариант се сбъдне, не е невъзможно в края на годината на НЕК отново да се наложи на пожар да търси средства, за да може да не стигне до неплатежоспособност. Компанията в момента е в доста тежко състояние и дълговете й са около 1 млрд. лв.
Неяснотите идват основно от незнанието на администрацията какво количество квоти ще ни бъде разпределено от ЕК през тази година. Знае се, че страната ни емитира 2,7% от общите вредни емисии на общността. През есента ще се разбере колко точно разрешителни за излъчване на въглеродни емисии ще ни бъдат отпуснати. Прогнозата на екологичното министерство е, че от получените квоти ще можем да спечелим между 150 и 250 млн. евро.
В евродирективата има императивно изискване 71% от генерираните приходи от продажбата на квоти да бъдат използвани за финансирането на „зелени проекти”, а останалите 29% могат да бъдат разпределени към държавния бюджет. Тоест, ако вземем по-голямата прогнозна сума, за „поевтиняването“ на тока от ВЕИ ще могат да се използват не повече от 180 млн. лв.
Прекалено голяма сума е заложила ДКЕВР за компенсиране на ВЕИ производителите с парите от парникови квоти. Това обясни по-рано през седмицата и Асен Василев, бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебния кабинет на Марин Райков. Според него са прекалено надценени очакванията държавата да спечели 499 млн. лв. от продажбата на квоти. „Проблемът е, че и най-оптимистичните прогнози бяха за приходи от 250 милиона лева. Ако парите от от продажбата на квоти не влязат в НЕК, а има разходи за зелена енергия, ще се получи дупка от 200-300 милиона, ако приемем най-оптимистичните прогнози за продажби на квоти. Това ще доведе националната електрокомпания до фалит“, смята Асен Василев.
За какво да се харчат парите
Средствата от продажба на квоти СО2 следва да се насочат към енергийноефективни технологии в индустрията, а не към покриване на ценовите разлики от производството. Това смятат експертите от Българската стопанска камара по отношение на използването на средствата от търговията с квоти. Според тях трябва да се търсят дългосрочни, а не временни решения на проблемите в енергетиката ни.
В евродирективата за въглеродната търговия обаче не е описано в детайли за какви мерки трябва да бъдат използвани средствата, различни ведомства вече се подготвят да ги „оползотворят“. От обяснението на евроексперти става ясно, че средствата трябва да се насочат за ВЕИ проекти и за енергийна ефективност. Специалистите не са единни в мнението си, дали това означава парите да се дават само за инвестиции в проекти за зелена енергия, или с тях може да се изплащат средствата за изкупуването й.
Най-удачният вариант в момента е парите да се използват точно за плащане на произведения ток от ВЕИ-тата, защото дупката в бюджета към тях е най-голяма, обясни Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори (БФИЕК). Според него тези пари дори няма да стигнат, за да се дадат забавените плащания за зелена енергия.
Стаменов е категоричен, че сега е най-целесъобразно средствата от квотите да отидат за тези задължения на държавата към производителите. „В противен случай всеки от нас трябва да извади тези пари от сметката си за ток“, обясни той и допълни: „По оперативните програми и в момента има неизползвани средства за подобряване на енергийната ефективност. Те в момента не са изразходвани и дори е възможно да се наложи да ги върнем. Аз съм песимист, че ще успеем да ги използваме”.
От БСК припомниха, че държавите членки на ЕС сами определят как ще се използват приходите от отдаването на квотите чрез търг. Най-малко 50% от приходите, получени от търговете, или паричната им равностойност, трябва да се използват за разписани дейности, включително развитие на възобновяемите енергийни източници. Това се прави, за да се постигне 20-процентно използване на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г., за развитие на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, и за спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност с 20% до 2020 г.
Средствата от търговията с емисии не могат да се използват за подпомагане на енергийно бедните у нас. Финансовата подкрепа за тези хора се прави чрез други механизми, а не чрез цената на тока. Очевидно е, че сметките за ток занапред няма да намаляват, затова остава държавата да работи доста по-активно за стимулиране на икономическата активност и растежа, за да се стигне до по-високи доходи за хората. Пазарът на въглеродните квоти трябва да бъде един от инструментите в този процес – главно за подкрепа на зелените иновации и енергоефективните проекти. А не, както сега, да е решаващ фактор при провеждането на криворазбрана социална политика.
