Брой предприятия

 

В България предприятията от нефинансовия сектор в преобладаващата си част са много малки предприятия (микропредприятия) с не повече от 10 заети лица. Микропредприятията съставляват през 2002 г. 91.1% от общата съвкупност на предприятията в страната (табл. 1). Сред останалите групи фирми според броя на заетите в тях със значително по-голям брой са предприятията с персонал от 11 до 50 заети, чийто относителен дял е 6.8%, и фирмите с 51 до 100 заети с относителен дял 1.1%. По-големите предприятия - с над 100 до 250 заети и с над 250 заети, сумарно са приблизително толкова на брой колкото са средните предприятия.

 

Таблица 1

СТРУКТУРА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ПО ГРУПИ СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ В ТЯХ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1999 - 2002 ГОДИНА

(Проценти)

Групи предприятия	1999	2000	2001	2002
Общо	100.0	100.0	100.0	100.0
До 10 заети	92.4	92.3	91.9	91.1
11 - 50 заети	5.5	5.7	6.1	6.8
51 - 100 заети	1.0	1.0	1.0	1.1
101 - 250 заети	0.4	0.4	0.7	0.7
Над 250 заети	0.7	0.6	0.3	0.3

Секторът на обществените предприятия се характеризира с относително по-равномерна структура по групи предприятия според броя на заетите в тях и се разграничава отчетливо от силно поляризираната структура на сектора на частните фирми. Най-много на брой са предприятията от обществения сектор с 11 до 50 заети, като относителният им дял през 2002 г. е 34.5% (фиг. 1). Фирмите с до 10 заети са с по-малък дял - 26.9%, а останалите групи фирми заемат своята важна позиция със значителни дялове между 10.9 и 15.5%. Тази структура е в противовес на силно нехомогенната структура на предприятията от частния сектор, където повече от 91% са микропредприятия (фиг. 2).

 

Значително повече малки и средни предприятия са съсредоточени на територията на Южния централен и Югоизточния район за планиране с относителни дялове през 2002 г. съответно от 30.4 и 22.7% при дялове, вариращи от 4.7 до 15.9% за другите райони за планиране. За Югоизточния район това означава и най-голяма гъстота на предприятията (73), докато за Южния централен район този показател (62) е на средно ниво по отношение на другите райони.

 

Независимо че на територията на Северния централен район са локализирани най-малко предприятия с до 100 заети, тяхната гъстота (72) достига една от най-високите стойности за страната.

 

Таблица 2

СТРУКТУРА НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ПО РАЙОНИ ЗА ПЛАНИРАНЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1999 - 2002 ГОДИНА

(Проценти)

Райони за планиране	1999	2000	2001	2002
Общо	100.0	100.0	100.0	100.0
Северен централен	4.6	4.8	4.7	4.7
Северозападен	15.7	16.0	15.9	15.9
Североизточен	16.0	16.2	15.5	15.3
Югозападен	11.7	11.0	11.0	11.0
Югоизточен	23.6	24.3	24.0	22.7
Южен централен	28.4	27.7	28.9	30.4

 

Структурното преразпределение на малките и средните предприятия по райони за планиране през периода 1999 - 2002 г. е слабо, като участие в него взимат предимно Южният централен и Югоизточният район със съответно несъществено положително и отрицателно изменение в структурните дялове през последната година по отношение на предходната от порядъка на 1.3 до 1.5 процентни пункта (табл. 2).

 

Слаби структурни изменения са реализирани в рамките на периода 2000 - 2002 г., като тенденцията е към възстановяване през 2002 г. на структурата от 1999 година.

 

През 2002 г. най-висок темп на увеличаване на броя на малките и средните предприятия спрямо 1999 г. е реализирал Северозападният район - 31.6%, но въпреки това той остава с най-ниска гъстота (51) на тези предприятия. През 2002 г. Североизточният, Югоизточният и Южният централен район относително запазват числеността на малките си и средни фирми от 1999 година.

 

Югозападният и Северният централен район отбелязват значителен темп на нарастване на броя на малките и средните предприятия през периода 1999 - 2002 г. - съответно с 9.6 и 6.9%, и постигат успоредно с това повишаване на тяхната гъстота до най-високите стойности за страната (съответно 70 и 72) след Югоизточния район.

Заетост

 

Ролята на малките и средните предприятия за осигуряване на заетостта в страната непрекъснато нараства. Ако през 1999 г. в тях работят 46.6% от заетите лица, то през 2000, 2001 и 2002 г. относителният им дял в заетостта непрекъснато нараства и достига съответно 50.5, 52.5 и 54.0% (табл. 3).

 

Таблица 3

СТРУКТУРА НА ЗАЕТОСТТА ПО ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ В ТЯХ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1999 - 2002 ГОДИНА

(Проценти)

Групи предприятия	1999	2000	2001	2002
Общо	100.0	100.0	100.0	100.0
МСП	46.6	50.5	52.5	54.0
До 10 заети	21.9	24.6	25.7	26.1
11 - 50 заети	15.5	16.7	17.4	18.4
51 - 100 заети	9.2	9.2	9.4	9.6
Над 100 заети	53.4	49.5	47.5	46.0
101 - 250 заети	5.9	6.0	13.4	12.8
Над 250 заети	47.5	43.5	34.0	33.1

 

Принос за стабилизиране на позицията на малките и средните предприятия като работодатели в страната имат главно най-малките предприятия (с до 10 заети) и фирмите с 11 до 50 заети. В тези сектори непрекъснато се увеличава работната сила и през 2002 г. реализираният в тях темп на прираст спрямо 1999 г. достига 28%. Разширява заетостта си и секторът на средните предприятия, макар и с двукратно по-слаб, но също значителен темп от 11.6%.

 

Малките и средните предприятия са създали най-много работни места в търговията, ремонта на автомобили и битовата техника, в преработващата промишленост и в операциите с недвижимо и движимо имущество и бизнес услугите. През 2002 г. в тях е съсредоточена съответно 34.3, 24.8 и 8.3% от работната сила на малкия и средния бизнес. Най-незначително е участието на фирмите с до 100 заети в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода и в добивната промишленост, осигурили съответно само по 0.2 и 0.3% от работната сила в сектора на малките и средните предприятия (фиг. 3).

Оборот

 

Малките и средните предприятия имат преимуществена роля при създаване на оборота в нефинансовия сектор на икономиката през разглеждания период. През 2002 г. на тях се дължат 52.6% от реализирания оборот (по текущи цени), докато по-големите фирми са създали по-малко от половината (47.4%) от оборота (табл. 4).

 

Таблица 4

СТРУКТУРА НА ОБОРОТА ПО ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ В ТЯХ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1999 - 2002 ГОДИНА

(Проценти)

Групи предприятия	1999	2000	2001	2002
Общо	100.0	100.0	100.0	100.0
МСП	51.8	50.1	52.6	52.6
До 10 заети	26.3	25.4	24.5	25.2
11 - 50 заети	17.7	18.3	21.2	20.0
51 - 100 заети	7.8	6.4	6.9	7.3
Над 100 заети	48.2	49.9	47.4	47.4
101 - 250 заети	3.9	3.9	10.5	13.2
Над 250 заети	44.4	46.0	36.9	34.2

 

За създаване на оборота в сектора на предприятията с до 100 заети първостепенно значение имат фирмите с персонал до 10 заети, които през 2002 г. са реализирали близо половината, или 48.8%, от общия оборот в сектора. На второ място по значение са фирмите с 11 до 50 заети, които са само 6.2% от предприятията на малкия и средния бизнес, но са произвели повече от една трета, или 37.6%, от техния оборот. Средните фирми, които са най-малко на брой (само 1%) имат също значителен принос с относителен дял 13.6% в произведения оборот.

Добавена стойност

 

Малките и средните предприятия създават все по-голям дял от произведената добавена стойност в страната през разглеждания период. Техният принос нараства от относителен дял 31.2% през 1999 г. на 29.5% през 2000 г., 34.4% през 2001 г. и 36.8% през 2002 година. Заслуга за разширяване на участието при създаване на добавената стойност имат фирмите с 11 до 50 заети и фирмите с 51 до 100 заети, които увеличават относителния си дял в произведената добавена стойност в страната съответно от 11.0 и 6.8% през 1999 г. на 14.9 и 8.6% през 2002 година (фиг. 4).

Докато в сектора на предприятията с над 100 заети се наблюдава в общи линии запазване на равнището, то в сектора на малките и средните предприятия се реализира относително бърз реален темп на нарастване на произведената добавена стойност през периода 1999 - 2002 година. Спрямо 1999 г. увеличението през 2001 г. е с 16.6%, а през 2002 г. - с 29.6%, а за фирмите с над 100 заети - съответно 1.1 и 1.1%.

Относително бързо развитие по отношение производството на добавена стойност се наблюдава в малките и средните предприятия в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода, в преработващата промишленост, строителството, търговията, ремонта на автомобили и битовата техника и в селското, горското стопанство, лова и риболова, които през 2002 г. увеличават реално създадената от тях добавена стойност съответно със 510.6, 46.6, 34.5, 30.8 и 22.8% в сравнение с 1999 година. Малките и средните предприятия в транспорта и съобщенията след двегодишен период на реално свиване на обема на произведената добавена стойност през 2002 г. възстановяват неговото равнище от 1999 година.

1 Повече данни за развитието на малките и средните предприятия могат да се намерят в публикацията "Малките и средните предприятия в Република България през периода 1999 - 2002 година", която е включена в Каталога на статистическите издания за 2004 г. и ще излезе от печат в началото на 2005 гсдина.

 

2 Гъстотата на предприятията се определя от техния брой на 1 000 души икономически активно население.