Митове и факти за парите на държавните фирми

10.12.2013 | 10:00
по статията работи: Борис Гергов
Дружествата с преобладаващо държавно участие държат малко над 860 млн. лв. в 19 банки, което представлява незначителните 5.6% от всички привлечени депозити в системата
Третият нормативен пробив е свързано с избора на банки. Според повечето от обявени обществени поръчки, за да бъдат избрани най-малко 4 банки (във всяка да се внесат до 25% от депозитите), трябва да се получат поне 5 предложения от кредитни институции. Банките обикновено разполагат с 20 дни, за да подадат офертите си. Във всички обяви е записано, че ако не се съберат достатъчно оферти, се насрочва нов конкурс, при който се прави избор независимо от броя на явилите се кандидати.

Не е обяснено обаче какво се случва, ако не се явят 4 банки.

Формално и Законът за обществените поръчки не помага, защото в него не е предвидена хипотеза да бъдат избрани четирима победители. Законът задължава възложителят на поръчката да избере един победител в конкурса.

По-важен е бюджетът

Според внесения за приемане на второ четене Бюджет 2014 г. за фирмите с преобладаващо държавно участие са планирани 772 млн. лв. разходи при 419 млн. лв. за настоящата година, което представлява ръст от 54%. Как точно ще се разпределят тези пари ще стане ясно от постановлението за изпълнение на държавния бюджет.

Увеличените субсидии за нефинансови предприятия, което отчасти е за сметка на техните принципали – министерствата, има за цел да стабилизира държавните предприятия. Този подход на пръв поглед създава впечатление, че за ведомства, които са собственици на държавни дружества, са планирани повече разходи. Дори се появиха критики, че за тях е направено отстъпление от принципа за общо намаление на бюджетните разходи с 12%, докато за президента, омбудсмана, няколко независими комисии като тези за енергийно и водно регулиране, за личните данни, за защита на конкуренцията, за регулиране на съобщенията, принципът е спазен на 100%. Това се вижда най-добре в бюджетите на министерствата на транспорта, на икономиката и енергетиката и на регионалното развитие, които имат големи и повече държавни дружества в своята структура.

Истината е друга. Според новите правила, валидни за всички държави членки на ЕС, по които за пръв път е съставен Бюджет 2014, първостепенните разпоредителите на бюджетни средства имат определен таван, който не може да бъде превишаван. Ведомствата нямат право да извършват разходи и да поемат нови задължения за разходи за текущата година, които да надхвърлят общия размер на заложените в бюджета.

Засега е известно само как ще бъдат „захранени” две от най-големите фирми от структурата на Министерството на транспорта. Според предварителна информация за БДЖ "Пътнически превози" са планирани 179.9 млн. лв., а за "Български пощи" - 12.5 млн. лв., заради неизпълнени държавни ангажименти към тези дружества, като например за универсалната пощенска услуга. И ако планираното повишение на бюджетните средства за подпомагане на държавните фирми е правилен подход, недоумение буди защо в Бюджет 2014 капиталовите разходи намаляват с 379,9 млн. лева, което представлява спад със 17% спрямо размера им в тазгодишния бюджет. Това от бизнеса бе отчетено като грешка, тъй като от една страна тези държавни инвестиционни разходи биха могли да бъдат генератор на икономическия растеж, а от друга да вдигнат оборотните средства на държавните дружества.

Аргументът на министъра на финансите е, че по този начин се променя наложилият се през последните години модел за рестриктивна фискална политика и се прекратява практиката всяка година да се добавя по малко ресурс на всички ведомства. Вместо това от спестените разходи се създават два фонда - за растеж и устойчиво развитие на регионите с бюджет от 500 млн. лв. и за структурни мерки в образованието с бюджет 100 млн. лв. За тяхното изразходване министерства и общини ще кандидатстват с проекти, които ще бъдат оценявани от съвети с участие на министри и кметове. Така с повишените субсидии за държавните фирми, планираните капиталови разходи и заложените 600 млн. лева в двата фонда сумата за държавни инвестиции достига близо 1,7 млрд. лева. От това преструктуриране обаче реалното увеличение е 501,2 млн. лева. В следващия анализ от поредицата как се управляват и как се изразходват публичните средства ще представим мерките, които се вземат за укрепване на държавните дружества, включително чрез приватизация.

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
5.00/2
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 06.12   963 г. – Лъв VIII е избран за римски папа. 1240 г. – Армията на монголския владетел Бату Хан покорява Киевското княжество. 1534 г. – В Еквадор е...