През последните двайсетина години предприемачеството и бизнесът у нас се развиват с бързи темпове. Маркетингът и рекламата не правят изключение. Обвързаността на тези сфери с бизнеса става все по-голяма и създава усещането за взаимна зависимост.

Според редица специалисти бурното развитие на рекламата беше възпрепятствано от финансовата криза, обхванала целия свят. Има различни мнения за това доколко тежки са пораженията, които браншът понесе. Според някои експерти спадът в рекламния сектор е драстичен. Има намаляване на вложенията в реклама от страна на рекламодателите в пъти, а финансовата нестабилност доведе до фалити на редица компании, които бяха едни от големите рекламодатели на пазара (в сферата на недвижимите имоти например). Сериозен беше ефектът и върху голяма част от медиите.

Съществуват и по-положителните нагласи, че това е само период, който дори ще допринесе за развитието на маркетинга, период на зрялост и осъзнаване на ефективността на рекламата. Всички обаче признават, че сега рекламистите работят повече и за по-малко пари. Другото, което обединява експертите, е мнението, че рекламата става все по-интерактивна, а и се ориентира към онлайн сферата.

Какво трябва да се направи, за да може сферата на рекламата да преодолее трудностите си? Христо Кафтанджиев, доктор на филологическите науки, професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и ръководител на Катедрата по масови комуникации и пиар, коментира пред Econ.bg, че рецептата за справяне със ситуацията е не да се увеличават бюджетите, а да се работи по-качествено. „Това означава, че трябва да маркетираме продуктите и услугите още по-добре, да използваме максимално преимуществата на различните маркетингови комуникации, да ги интегрираме още по-ефективно. И най-вече, да мислим от гледна точка на мрежата.”

Решението, изглежда, трябва да се търси в света на неограничените възможности – интернет. И тук е важно да се отбележи това, което Кафтанджиев заявява: „Традиционната реклама (телевизионната, печатната и радиорекламата) и онлайн маркетинговите комуникации не са антагонисти. Те се допълват и си помагат. Всяка нова медия се развива на основата на предшестващите я. Първоначално идеята на киното е била то да бъде филмиран театър, докато постепенно открива собствения си образ. В началото си радиорекламата се е влияела силно от предшестващата я печатна такава, а по-късно появилата се телевизионна реклама се е облягала на радиорекламата. Разбира се, телевизията е всемогъща медия – тя далеч няма проблемите, с които се сблъскват вестниците и списанията“. Това е и една от особеностите на българския пазар. Делът на вложенията на рекламодателите в телевизионна реклама е близо 60–70%, което е доста по-висок показател в сравнение със страните в Западна Европа например. А и телевизията започва все по-активно да се интегрира в мрежата.

Въпреки това експертът по маркетинг и реклама Кристиян Постаджиян отбеляза пред Econ.bg, че все пак тенденция за увеличаване на вложенията в интернет реклама има: „Смятам, че през следващите няколко години българските рекламодатели ще се убедят, че интернет представлява една изключително интересна и високоефективна форма на комуникация.“

В момента интернет рекламата репликира в голяма степен телевизионната реклама. Постепенно обаче открива собствения си облик. Ключовите характеристики на мрежата - свободата и демократичността, определено допринасят в тази насока. Това означава, че вероятно скоро в онлайн пространството ще се появят реклами, създадени от самите потребители. Затова професионалистите не трябва да ги ядосват, защото в противен случай нищо чудно да се появят контракомуникации – пародийни реклами, черен пиар и т.н.

Да не забравяме и може би най-важната черти на мрежата – интегрираност и интерактивност. „Първата предполага различните канали за комуникация да се преплитат все повече помежду си и по този начин реално да нямаме кампании, които протичат само в една или друга медия. А интерактивността – всички знаем за какво става въпрос, тъй като в достатъчно голяма степен ползваме медията, която позволява тази интерактивност - интернет. Всъщност останалите медии се опитват да намерят платформата, която да предложи тази интерактивност на потребителите“, добавя Постаджиян.

Всеобщо мнение е, че интерактивните реклами ще станат част от интернет пейзажа.

Къмършълът „Да застрелям мечката или не” е типична интерактивна реклама 

Със сигурност инвестициите в онлайн рекламата трябва да се увеличат и те ще се увеличават, не само, защото това е един високоефективен метод (особено за малките брандове), а просто заради смяната на поколенията. Въобще, бъдещето на рекламата е в иновациите и новите технологии. Пример за иновативна реклама е т. нар. „допълнена действителност” (augmented reality). В нея имаме добавяне на дигитална информация към физическата реалност.

Реклама на Volkswagen с "добавена реалност"

И все пак не всичко е свързано с високите технологии и виртуалния свят. Не трябва да забравяме, че в света на рекламата и тези, които я създават, най ценни са идеите и изобретателната мисъл. В подкрепа на това за финал ще отбележим все по-често срещаната „амбиент реклама”.

При нея в идеята за една реклама се използват характеристиките на околната среда.

Този вид реклама е само един от хилядите примери за интересен поглед върху рекламната сфера и доказва колко богата откъм възможности е тя.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!