БИЗНЕС АНКЕТИ НА НСИ[1], ЮНИ 2004 ГОДИНА

Националният статистически институт проведе през юни 2004 г. еднократно Наблюдение на пазара на труда като част от хармонизираната програма на Европейския съюз за бизнес наблюдения и наблюдение на потребителите. Ангажиментът на статистиката бе да проведе анкетата сред предприятията на преработващата промишленост, търговията на дребно и сектора на услугите, т.е от гледна точка на търсенето на работна сила. Изследвани бяха общо 3131 предприятия, които участват в редовните месечни бизнеснаблюдения на НСИ.

Наблюдение на пазара на труда се провежда веднъж на пет години и има за цел да изследва структурата на заетите, оценките на мениджърите за настоящата ситуация и очакванията за развитието на заетостта, да изследва пречките/стимулите за увеличаване на персонала и нагласата на мениджърите за увеличаване на вътрешната гъвкавост чрез промяна на вътрешната организация на труда.

Структура на заетите. По данни от наблюдението през юни 2004 г. заетите работят преобладаващо на пълно работно време, като резултатите са: за преработващата промишленост - 99.7%, за търговията на дребно – 95.5% и за сектора на услугите – 96.8%. Съотношението постоянна/временна заетост е в полза на постоянно заетите – 94.1 % за промишлеността, 99.1% - за търговията на дребно и 93% - за сектора на услугите. По отношение структурата на заетите по образование в преработващата промишленост с начално или основно образование са 15%, 65% е делът на заетите със средно образование, а 20% имат над средно образование. Разпределението по образование в търговията на дребно е съответно 5%, 71% и 24%, а в сектора на услугите – 10%, 55% и 35%. Като цяло и в трите отрасъла жените имат по-високо образование в сравнение с мъжете.

Пряко ангажирани в производствения процес са близо 74% от заетите в преработващата промишленост. Делът на персонала пряко зает с продажбите в търговията на дребно е 72 %, а в сектора на услугите – процентът на пряко заетите в дейността (без административния персонал) е 88.

Състояние на заетите и очакванията за развитието на заетостта. Като цяло най-удовлетворени от броя на заетите са мениджърите в търговията на дребно – 86% от тях считат, че имат необходимия брой заети, този дял за сектора на услугите е 67%, а общо за преработващата промишленост – 72%. Балансовата оценка като разлика между посочилите отговора "повече от необходимия брой" и "по-малко от необходимия брой" е най-неблагоприятна за сектора на услугите – плюс 21 процентни пункта и най-благоприятна за промишлеността, произвеждаща инвестиционни стоки – плюс 2 процентни пункта. За търговията на дребно този баланс е плюс 6 процентни пункта, а общо за преработващата промишленост – плюс 12 процентни пункта.

По отношение плановете за промяна на броя на заетите през следващите 12 до 24 месеца отново най-песимистични очаквания имат мениджърите в сектора на услугите. 19% от тях смятат да увеличат персонала а 29% са имащите намерение за намаляване на заетите. За търговията на дребно това съотношение е положително – съответно 29% срещу 10%. Общо за промишлеността също има благоприятни очаквания – 28% от предприятията са за увеличаване на заетите срещу 23% - за намаляване. Отново най-благоприятни са мненията на мениджърите от промишлеността  произвеждаща инвестиционни стоки – 41% имат намерения да увеличат персонала си срещу 18% с нагласа за съкращения.

Като цяло плановете за увеличаване на персонала във всички отрасли са свързани с търсене на по-високо образовани кадри и обратно намаляването е ориентирано към съкращаване на заети с по-ниско образование. Очертава се тенденция за създаване на работни места предимно с пълна заетост.

Настоящото или очакваното ниво на търсенето и внедряването на нови технологии или продукти са основните причини за наемането на допълнителен персонал за промишлеността – съответно с коефициент на важност[2] 16 и 17. Настоящото или очакваното ниво на търсенето има най-висок коефициент (32) за промишлеността, произвеждаща инвестиционни стоки, а внедряването на нови технологии или продукти е с най-голяма важност (коефициент 21) за промишлеността, произвеждаща стоки за междинно потребление.. В търговията на дребно тези две причини също имат най-голяма тежест съответно с коефициенти – 19 и 11. В сектора на услугите коефициентите на важност са по-ниски – съответно 9 и 5.

Сред факторите, оказващи влияние за намаление на персонала в промишлеността, с най-голяма важност са недостатъчното търсене и конкуренцията на цените. В сектора на услугите повечето причини имат значителна тежест между 20 и 22 коефициенти на важност. Това са недостатъчното търсене, конкуренцията на цените, капиталови разходи и регулации на правителството. В търговията на дребно няма ясно изразен фактор, който да оказва негативно влияние за намаляване на заетите.

Наблюдението регистрира затруднения, които пречат на предприятията да отговорят с повече производство/продажби/услуги при евентуално повишено търсене. За промишлеността с най-голяма важност са законовите разпоредби, които ограничават предприятията да са гъвкави с работното време – коефициент 27 и липса на квалифицирани кандидати за работа – 14. Същите причини изпъкват и при търговията на дребно и сектора на услугите. В допълнение се открояват още ограниченията за гъвкавост на работното време поради договорено работно време с коефициент на важност 18 за търговията на дребно и 9 за сектора на услугите и ограниченията за наемане на временен персонал – коефициент на важност 11 за търговията и 12 за услугите.

Структура на работното време и работните часове. В промишлеността преобладават предприятията (66%), които работят между 40 и 59 часа на седмица, под 40 часа – 22% от предприятията, останалите работят 60 и повече часа на седмица. Средното работно време на седмица за работа на една смяна е 40 часа и 81 часа за работа на 2 и повече смени. Най голям дял (85%) от предприятията, произвеждащи стоки за крайно потребление работят между 40 и 59 часа. В този сектор на промишлеността средното работно време на седмица за работа на 2 и повече смени е 89 часа.

Под 46 часа на седмица работят 82% от предприятията в търговията на дребно, а в сектора на услугите този дял е 93%.

Предприятията, които имат възможност да варират със седмичното работно време през годината в промишлеността са 52%, в търговията на дребно - 48% и в сектора на услугите – 60%. Преобладаващо предприятията варират с работните часове – 43% от предприятията в промишлеността, 33% - в търговията на дребно и 56% - в сектора на услугите. Следващ начин на вариране на седмичното работно време е с вариране на броя на заетите. Това правят 15% от предприятията в промишлеността, 20% - в търговията на дребно и 22% - в сектора на услугите. Незначителен процент от предприятията използват временното затваряне като начин за промяна на работното време.

Като цяло преобладаващата част (84%) от мениджърите в промишлеността нямат планове да променят времето за затваряне на предприятието поради почивните дни. 11% са с намерения да затварят за по-малко време, а 5% да затварят предприятието за повече време. В 25% от предприятията, произвеждащи инвестиционни стоки, времето за затваряне поради почивните дни ще е по-малко.

Средно в промишлеността 71% от предприятията работят на смени, като за над половината от работещите на смени предприятия преобладаващо работният процес е непрекъснат през деня и нощта през цялата седмица. Делът на предприятията, работещи на смени, е най висок (86%), за тези произвеждащи стоки за междинно потребление.

Повечето от предприятията в промишлеността, работещи на смени, използват 2 или 3 сменен режим, като редовно работи на смени средно 41% от персонала. Този дял е най-висок (50%) за предприятията, произвеждащи стоки за крайно потребление. В предприятията,.произвеждащи инвестиционни стоки, редовно работи на смени само 22% от персонала.

Тенденции в работните часове. През последните 5 години 88% от промишлените предприятия не са променяли продължителността на работа на предприятието за седмица, 8% леко са я увеличили, малко над 1% са я увеличили значително. Останалите 3% от предприятията са намалили в известна степен продължителността на работа. За търговията на дребно тези проценти са съответно 91% без промяна, 3% - леко увеличение, под половин процент – значително увеличение и 6 % - известно намаление на работните часове на седмица за предприятието. Съответно в сектора на услугите тенденциите са 87% без промяна, 4% - известно увеличение и малко над 9% - в някаква степен намаление.

Плановете за следващите 12 до 24 месеца са преобладаващо за запазване на настоящата продължителност на работа на предприятията – 93% от мениджърите в промишлеността са изразили това мнение и също толкова от търговията на дребно. За сектора на услугите този дял е 95%. Въпреки това се очаква известно увеличение на времето на работа, тъй като балансовата разлика между относителните дялове на предприятията, предвиждащите увеличение на работните часове и тези, очакващи намаление, е положителна за всички наблюдавани отрасли.

По данни от наблюдението основна пречка за увеличаване на работните часове на предприятието на седмица са административните (законови) правила – коефициент на важност 16 за промишлеността, 17 – за търговията на дребно. С коефициенти на важност 11 и 9 в търговията на дребно са факторите недостиг на квалифициран персонал и недостиг на квалифицирани кандидати за работа. Мениджърите от сектора на услугите не са отдали значителна важност на нито една причина, която би им попречила да увеличат работните часове на предприятието през седмицата.

Позиция в научно-изследователската и развойна дейност. В около 37% от преработващата промишленост предприятията са посочили, че имат разходи за научно-изследователската и развойна дейност, като две трети от тях са на мнение, че разходите са достатъчни, останалите предприятия почти изчерпателно считат разходите за недостатъчни. Делът на предприятията (с 1000 и повече заети) имащи такива разходи достига до 62%.

Според продуктовата ориентация на отраслите този дял за предприятията произвеждащи стоки за междинно потребление е 46%, а за тези произвеждащите инвестиционни стоки – 45%.

В търговията на дребно делът на предприятията имащи разходи за научно-изследователската и развойна дейност е под 2%, а в сектора на услугите – 28%, като последните са почти изцяло удовлетворени от размера на направените разходи.