40-часова работна седмица и извънредни часове? За много от младите хора много по-важно е свободното време и балансът между работата и личния живот. Означава ли това, че те не искат да работят?

Що е то поколение Z? Това са хората, родени между 1995 и 2010 година. И точно те трябва да запълнят големия дефицит на работна ръка, от който се оплакват редица държави. Но представителите на това поколение имат малко по-различни разбирания за работа, както обяснява германската обществена телевизия ARD в свой материал по темата.

Балансът между работа и личен живот

"Чувствам се по-добре на работното място, ако имам достатъчно време и за други неща. Свободно време, време за семейството и приятелите", казва Леа Поос. 23-годишната германка е студентка и работи почасово във филмова компания в Майнц. Така тя е постигнала баланса между работата и личния живот. И високо оценява тази възможност. Тя ходи с удоволствие на работа и е по-ефективна, казва Леа.

Висшето училище в Майнц изследва отношението на поколението Z към кариерата и стига до заключението, че за неговите представители балансът между работа и личен живот е изключително важен. Авторите на изследването се допитват до студенти, които вече имат опит и на работния пазар. Близо 77% от тях посочват баланса между работа и свободно време като най-важния критерий за избор на работно място. На второ място е адекватното заплащане. Само малко над половината казват, че компанията трябва да им предлага добри възможности за развитие и реализация.

За Леа Поос удовлетворението на работното място е точно толкова важно, колкото и заплащането. Но ако трябва да избира, с приоритет за нея би бил здравословният баланс между работа и личен живот. Тя не би работила над 35 часа в седмицата. За нейния работодател - компанията Kontrastfilm - това не е проблем. Тя предлага гъвкаво работно време, свободен избор откъде да работиш и готвач в офиса, за да може екипът да обядва заедно. Генералният директор на Kontrastfilm Тиди фон Тийдеман казва, че тази политика се изплаща. "Когато направите съответните отстъпки пред младите служители, те идват на работа с различна енергия. Съвсем различно е, ако смятат, че са използвани само като евтина работна ръка", подчертава той пред ARD.

"Кой да работи?"

65-годишният мениджър на хотел край Лудвигсхафен Франк Дарщайн е на различно мнение. За него балансът между работно време и личен живот не е "нищо повече от егоизъм". За него шестдневните работни седмици, в които прекарваш 60 часа на работното място, са нещо нормално. Дарщайн е против революцията в работния свят, защото новото поколение трябвало "да се труди колкото нас и техните родители", защото иначе нямало как да се запази стандарта на живот в Германия, убеден е той.

Междувременно "работа" вече е мръсна дума, казва той. Защото все по-често хората не искат да работят през уикенда или в почивни дни. Но кой да работи тогава? "Къде е сестрата в операционната, ако през нощта получа инфаркт? Къде е таксиметровият шофьор? Или специалистът, който се грижи за електричеството? На никого няма да му помогне, ако все повече хора казват "Аз това няма да го работя"."

Хотелският мениджър смята, че работният морал на младото поколение трябва да се промени. "Ако всички кажат: Ще работим само четири дни, кой ще финансира другия ден?"

Към 2022 година 40 процента от предприятията в Германия казват, че имат недостиг на персонал. Не всички представители на поколението Z обаче са против пълното работно време. "Би било наистина хубаво, ако работим по-малко и печелим повече пари. Но това не е реалността", казва Юлиан Даске. Той е на 26, студент е и работи паралелно в хотела на Дарщайн. Работното му време в момента е 40 часа седмично, но е готов да се труди и повече. Даске е критичен към идеята за четиридневна работна седмица - например в сферата на строителството. "Кой ще достроява апартамента в петия ден?", пита се 26-годишният мъж.

Гъвкавото работно време и недостигът на кадри

Леа Поос изобщо не е съгласна на обвиненията, че нейното поколение няма желание да работи, че е разглезено и има твърде много изисквания към работодателите. Тя ходи на работа с удоволствие, но просто по различен начин. Леа също казва, че "трябва да сме благодарни на предишните поколения, че са били готови да работят много", но това според нея не означава, че "ние нямаме тази готовност". Според нея обаче служителите винаги трябва да настояват за подобрения. "Не вярвам, че по-добрите условия на труд заплашват благосъстоянието. Напротив - те могат да направят хората по-способни и мотивирани да вършат същата работа за по-малко време."

Компанията, в която Леа Поос работи, е успешна въпреки гъвкавите условия, които предлага. Или по-скоро - благодарение на тях. Това потвърждава и генералният директор Тийдеман. Според него по-гъвкавото работно време дори им помага да се справят с проблема с недостига на кадри, тъй като така при тях има повече кандидати. Той не е съгласен и с обвиненията, че поколение Z застрашава благосъстоянието на германците с изискванията си. "Който работи най-много, получава най-много пари? Тази сметка според мен няма да е валидна в бъдеще", обобщава Тийдеман пред ARD.

Оливер Бемелман, ARD