Напредъкът на единния пазар на телекомуникационни услуги в ЕС

Доклад на Европейската комисия

Според публикувания 13-ти доклад на Комисията за напредъка на единния пазар на телекомуникационни услуги Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция са световни лидери по високоскоростен интернет с проникване, надхвърлящо 30% в края на 2007 г. Тези държави от ЕС, както и Обединеното кралство, Белгия, Люксембург и Франция имаха по-високо проникване на високоскоростен интернет в сравнение със Съединените щати (22,1%) през юли 2007 г. В ЕС бяха разкрити 19 милиона линии за високоскоростен интернет през 2007 г., което съответства на повече от 50 000 домакинства всеки ден. Секторът на високоскоростния интернет генерира приходи, оценени на 62 милиарда евро, и общото проникване за Европа достигна 20%. Все пак има сериозна възможност за бъдещи ползи за потребителите от засилване на единния пазар, усилване на конкуренцията и намаляване на регулаторната тежест върху пазарните участници.

"Европейският модел на регулиране е замислен така, че да се увеличи конкуренцията на пазара на телекомуникационни услуги и това определено започва да дава резултати“, заяви Вивиан Рединг, комисар по въпросите на телекомуникационните услуги. „Все пак работа все още не е свършена. Достъпът до фиксираната телефонна мрежа е ограничен за конкуренцията, като до 86,5% от потребителите са обслужвани от инфраструктурата на историческия оператор. В допълнение независимо, че технологиите, използвани за телекомуникационните услуги, не признават граници, само 30% от бизнеса на основните оператори в ЕС е на чуждестранния пазар. Това показва, че все още ни липсва привлекателен единен пазар за бизнеса и услугите на европейско равнище, така че трябва да увеличим нашите усилия за намаляване на регулаторните граници в Европа. Само чрез отварянето на единния пазар за бизнеса, Европа ще стане конкурентоспособна и потребителите ще се възползват от широк избор от многобройни и достъпни услуги.“

Докладът за напредъка представя моментната картина към декември 2007 г. на Европейския единен пазар на телекомуникационни услуги, основана на факти и цифри, получени от националните регулатори на телекомуникационни услуги и пазарните участници.

Секторът на телекомуникационните услуги има оборот от почти 300 милиарда евро (2% от БВП на ЕС) и ръст от 1,9% през последната година. През 2007 г. за пета поредна година инвестициите в сектора нараснаха, като надхвърлиха 50 милиарда евро (съизмерими с тези в САЩ и по-високи от тези в Китай и Япония, взети заедно).

Нарастващ сектор

Секторът на мобилните комуникационни услуги продължава да заема най-голям дял от пазара на телекомуникационни услуги, с ръст на приходите от 3,8% и сега възлизащи на 137 милиарда евро. Проникването на мобилните услуги се увеличи с 112% в сравнение с 103% през 2006 г. Проникването на мобилни услуги от трето поколение (3G) се удвои до 20% през 2007 г. и в момента се изразява в повече от 88 милиона абонати. С развитието на 3G, мобилните услуги за предаване на данни нараснаха с около 40%.

Приходите от фиксирани гласови телефонни услуги намаляха с 5 % в сравнение с 2006 г., тъй като потребителите се ориентират към ползване на мобилни и интернет услуги. Все пак операторите, предлагащи фиксирани услуги, бяха компенсирани от силния ръст на техните услуги за високоскоростен интернет, донесли приходи от 62 милиарда евро.

12 милиона клиенти са сменили своя оператор през 2007 г.

Намаляването на цените на мобилните гласови услуги с до 14% отразява намаляването на цените за терминиране в мобилна мрежа, плащани от един оператор на друг за обаждания между техните мрежи, настъпило в резултат от намесата на националните регулатори на телекомуникационните услуги. На потребителите също се предлагат оферти, включващи повече услуги. 13% от европейците се абонират в момента за няколко услуги, плащайки една обща сметка, 12% имат телевизионни услуги в техния пакет, 23% – гласови телефонни услуги, 6% – мобилни телефонни услуги и 24% – достъп до интернет.

Преносимост на номера – смяна на оператора без смяна на номера – е възможно за потребители на фиксирани и мобилни услуги навсякъде освен в България и Румъния. 12 милиона клиенти са сменили своя оператор през 2007 г.

Единния пазар на телекомуникационни услуги: …има още много работа

Докладът на Комисията също идентифицира области, в които единният пазар на телекомуникационни услуги не е завършен.

• Историческите оператори държат повече от 46 % от линиите за високоскоростен достъп до интернет и в 7 държави-членки контролират повече от 60 % от високоскоростните връзки. В Кипър, Люксембург и Финландия пазарният дял на историческите оператори във високоскоростния достъп е по-висок от 70 %. Освен това 86,5 % от потребителите получават достъп до фиксирана телефонна услуга чрез инфраструктурата на историческия оператор, а в случая с 12 държави-членки – повече от 95 % от потребителите, защото регулаторните промени все още не са извършени или влезли в сила.
• Цените за терминиране в мобилна мрежа спаднаха през 2007 г., но силно се различават в рамките на ЕС. Най-високата цена за терминиране в ЕС е 10 пъти по-висока от най-ниската. 1,9 евроцент/мин в Кипър, 22,4 – в Естония. Това може да причини несигурност за трансграничните оператори в Европа.
• Преносимостта на номера се прилага непоследователно в рамките на ЕС. Смяната на мобилния оператор отнема един ден в Ирландия и Малта, но до 20 дни в Италия и Словакия.

--------------------------------------------------

Българският пазар на мобилните услуги е един от най-динамичните сектори в областта на телекомуникациите, въпреки забавянето на преносимостта на мобилните номера. Изводите в доклада са направени на базата на факти и цифри, получени от националните регулатори на телекомуникационни услуги в страните-членки на ЕС и пазарните участници.

Нивото на навлизане на мобилни услуги в България е високо, дори над средното за Европа. На обратния полюс обаче е представянето на пазара за фиксираните телекомуникационни услуги, а по отношение на високоскоростния Интернет, нивото на навлизане на услугата е най-ниското за ЕС. Въпреки всички усилия, развитието на телекомуникационния сектор все още страда от наличието на прекалено много регулаторни режими, отчита ЕК.

Най-притеснителни за развитието на българския пазар са липсата на независимост на Комисията за регулиране на съобщенията и забавянето на въвеждането на европейския номер за спешни случаи 112.

България има добро ниво на проникване на мобилните услуги на пазара (123%), което е по-високо от средното за ЕС (112%). Въпреки силния ръст обаче, цените на мобилните услуги са едни от най-високите в общността. Цената на разговор от мобилен към фиксиран оператор е около 0,19 евро, докато средната за Европа цена е 0,09 евро, се казва в доклада.

Продължава цифровизацията на телефонните мрежи, което обяснява и слабото навлизане на широколентовия достъп до Интернет. На пазара обаче съществуват множество конкурентни технологии, като DSL, кабелен и LAN достъп до Интернет. Само DSL услугите се разпространяват до потребители, като се използва съществуващата телефонна мрежа.

В своя доклад Еврокомисията отчита сферите от телекомуникационния пазар, в които е необходимо да се извършат подобрения. Невъзможността на българския телекомуникационен регулатор - Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), независимо да взима решения може да застраши развитието на телекомуникационните услуги и да забави въвеждането на европейските телекомуникационни правила. ЕК отчете наличието на конфликт на интереси, когато се оказа, че председателят на ДАИТС е и част от борда на директорите на БТК. Друг проблем е липсата на адекватни финансови и човешки ресурси в ДАИТС. По тази причина през ноември 2007 година ЕК започна наказателна процедура срещу България.

България все още не е оповестила нито един пазарен анализ, отчита Комисията, допълвайки, че пазарните анализи са един от инструментите за създаването на конкурентна среда. Изготвянето на такива анализи освен това е и изискване на ЕС. На базата на такива доклади регулаторните органи могат да наложат мерки, които да улеснят навлизането на нови компании в сектора.

Като един от основните проблеми на българския пазар за телекомуникационни услуги е отчетено забавянето на номера за спешни повиквания 112. Според нови условия на ЕС, България може да отложи въвеждането на номера до 1 януари 2009 година. Досега обаче властите не са предприели ефективни мерки за спазване на този срок. 112 може да бъде набиран само на територията на столицата София. Забавянето стана причина през октомври 2007 година ЕК да стартира наказателна процедура срещу страната.