Въведение

Националният план за борба с бедността и социалната изолация през 2005-2006 г. (НПББСИ) е изготвен на базата на принципите, целите и съдържанието на:

• Стратегията за борба с бедността и социалната изолация 2003-2007 г., приета с Решение  № 694 от 2003 г. на Министерски съвет;
• Доклад с резултатите от изпълнението на първия национален план за борба с бедността и социалната изолация през 2004 г.;
• Предприсъединителната икономическа програма на Р. България за 2004-2007 г., приета с Постановление на МС на 22 ноември 2004г.;
• Съвместния Mеморандум по социално включване, подписан между българското правителство и Европейската комисия на 3 февруари 2005.;
• Националния план за действие по заетостта през 2005 г.          

НПББСИ 2005-2006г. е основен управленски инструмент в социалната политика на правителството на Р. България за решаване чрез програмно-целеви механизми - програми, проекти, задачи и мерки, на съществуващите проблеми за преодоляване на бедността и социалната изолация в процеса на присъединяване на страната в Европейския съюз.

НПББСИ  2005-2006 г. конкретизира:

• Разбирането за бедността и нейните измерения;
• Структурите и факторите от актуалния икономически и социален контекст у нас, влияещи на процесите на обедняване;
• Целевите групи на политиката в тази област – живеещите в бедност и застрашените от бедност;
• Основните предизвикателства и приоритети в тази борба;
• Стратегическите и оперативните цели;
• Програмите, проектите, задачите и мерките за действена и резултатна борба с бедността и социалната изолация;
• Методите и подходите за изследване на бедността и социалната изолация и мониторинг на резултатите от провежданите политики в тази област;
• Участието на държавните институции, бизнеса, социалните партньори, академичните, неправителствени и международни организации;
• Финансовите ресурси за изпълнение на програмите, проектите и задачите;
• Механизмите, формите и практиките, чрез които институционалните субекти реализират програмите, проектите и задачите, като представители на публичната власт, стопанския сектор и гражданското общество;
• Социалните резултати и ефекта от изпълнението на програмите, задачите и мерките.

При осъществяването на плана ще се разчита на установяване на открит и интензивен диалог с хората и общностите, застрашени от бедност или изпаднали в бедност и социална изолация, както и на тяхното активизиране за разрешаване на собствените им социални проблеми.

НПББСИ 2005-2006 г. е разработен на основата на националните цели и приоритети, в условията на ускорена подготовка на страната за присъединяване към Европейския съюз през 2007 г. и разработването на Оперативната програма  "Развитие на човешките ресурси", като част от Националния план за развитие 2007-2013 г.

Борбата с бедността и социалната изолация е централен елемент в модернизацията на Европейския социален модел, с основни характеристики: конкурентност, социална кохезия (сближаване) и контрол върху неравенствата и социална солидарност. Тя е част от глобалната стратегия на Европейския съюз. Европейският Съвет определи като стратегическа цел за Европейския съюз "да се постигне значителен напредък в премахването на бедността и социалното изключване до 2010", едновременно с политическия ангажимент Европейския съюз да се превърне  "в най-конкурентна и основана на знание икономика, с устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-висока социална кохезия" (Лисабон - март 2000 г.). НПББСИ  е част от Пътната карта за присъединяване към Европейския съюз и е посочен като планов ресурс в Глава 8 "Социално включване".

НПББСИ съответства на четирите приоритетни цели, дефинирани от Европейския съвет  (Ница, декември 2000 г.) в борбата с бедността и социалното изключване

1. Да се улесни участието в заетостта и достъпа на всички до ресурси, права, стоки и услуги;

2. Да се предотврати риска от изключване;

3. Да се помогне на най-уязвимите;

4. Да се мобилизират всички заинтересовани страни.

Страните членки на Европейския съюз от 2001 г. разработват и осъществяват съответни свои национални планове за действие на основата на приетите в Ница цели. Ново развитие в същата посока са Съвместният доклад по социално включване на държавите-членки (2003-2005), Третият доклад за кохезия, Комуникацията за финансовата перспектива 2007-2013, Проекторегулациите за структурните фондове (Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Фонд за кохезия, Фонд за трансгранично сътрудничество, Европейски земеделски фонд за селско развитие). Те трябва да играят ключова роля в редуцирането на бедността и социалното изключване. На свой ред, Европейският Съвет съгласува през пролетта на 2004 г. приоритетите, вкл. предизвикателството да се "гарантира, че социалните защитни системи, вкл. схемите за минимален доход, трябва да са в такава степен адекватни, че всички хора да имат достатъчен доход, за да живеят с достойнство и да се осигурят ефективни стимули за заетост на тези, които могат да работят".      

След присъединяването си към ЕС Република България ще получи значителна финансова помощ от Европейските структурни фондове и от Кохезионния фонд. Общите разходи за структурни действия ще възлизат на 2,30 млрд. евро за периода 2007-2009 г. Основният инструмент за финансиране на дейности по социално включване ще бъде Европейският социален фонд.

Основните задачи осъществявани чрез НПББСИ 2005-2006 дават възможност за успешно  развитие на дейностите за преодоляване на бедността и социалната изолация в периода 2007-2009 г., така както са отразени в съвместния Меморандум за социално включване каквито са:

• Активни мерки на пазара на труда за рисковите групи;
• Социална интеграция на групите, застрашени от социално изключване;
• Премахване на дискриминационните практики спрямо хората с увреждания;
• Учене през целия живот, подобряване на учебните структури и системи;
• Насърчаване на предприемачеството и самоинициативата на населението с акцент върху групите в неравностойно положение;
•  Равни възможности за мъжете и жените;

и за които ще се търси подкрепата на Структурните фондове на Европейския съюз.

Процесът на планиране в НПББСИ за 2005-2006 г. кореспондира пряко с Програма ФАР като отчита приоритетите, записани в стратегическите документи на българското правителство, като Новата стратегия за социална политика, "Съвместен доклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта на България" и Стратегията по заетостта (2004–2010г.), които съставляват политическата рамка на бъдещите интервенции от типа на Европейския социален фонд, както и с Лисабонската стратегия и Европейската стратегия по заетостта. Понастоящем, голям брой дейности по социално включване се финансират от предприсъединителните фондове на ЕС. За периода 2000-2004 година това финансиране възлиза общо на 78,88 млн.евро .

НПББСИ 2005-2006 г. синтезира и фокусира в практически план главното от тези решения и документи на Европейския съюз, превръщайки ги в политически ангажимент на българското правителство, в част от националните приоритети, посредством определянето на съответните стратегически и оперативни цели, на програмите и проектите в борбата с бедността и социалната изолация. Основни акценти са  насърчаването на заетостта, като изход от бедността, улесняването на достъпа до ресурси и права, намаляването на риска от социална изолация и подкрепата на хората в бедност и изолация.

Структурата на НПББСИ е аналогична на структурата на съответните национални планове за действие по социално включване на страните членки на Европейския съюз. НПББСИ  прилага  и отворен метод на координация, чрез създаването на институционален капацитет за действия за борба с бедността и социалното изключване, в пряка връзка с останалите действия по ускоряването на икономическия растеж и чрез използването на различните предприсъединителни и присъединителни структурни фондове на Европейския съюз.

Настоящият НПББСИ се основава и е пряко продължение на аналогичния и едноименен национален план за 2004 г. Изминалият едногодишен период, в който бе изпълняван първия НПББСИ, показа полезността и навременността на действията по него, като политически формулирана социална отговорност. Между двата плана има приемственост по отделни групи задачи, надхвърлящи по планов ресурс времето от една година. Основният планов период за втория НПББСИ е бюджетната 2005 г., като задачите, които изискват проектиране на мерки за 2006 г., са посочени като мерки за включване в програмния консолидиран бюджет за 2006 г.

Резултатите от реализирането на плана ще имат първостепенно значение за готовността на страната ни да отговори на високите стандарти и амбициозни цели на европейския проект в социалната политика по отношение на лицата, домакинствата и уязвимите групи, живеещи в бедност и застрашени от бедност.

І. Макроикономически и социални показатели         

Параметрите и възможностите за реализация на НПББСИ за 2005-2006 г. се обуславят от конкретната социално-икономическа обстановка в страната. Бедността е комплексно социално явление което за всяка конкретна икономическа система има различна факторна зависимост и влияние от  макроикономическите и социалните процеси. Българският тип бедност пряко и силно се влияе от едни социални и макроикономически процеси и по слабо и косвено от други.              

І-А. Косвено, но  трайно  влияние върху процесите на бедността и социалната изолация за периода 2001 -2004 г. имат следните социални и макроикономически процеси:          

1. Икономически растеж

Следвайки предпазлива фискална политика, основана на нисък бюджетен дефицит и заложени механизми за посрещане на външни влияния, водещи до натрупване на непредвидени разходи, вече шеста поредна година страната реализира икономически растеж. Oт 2000 г. насам икономическият растеж постоянно надвишава равнището от 4%.

2. Брутният вътрешен продукт нарасна през 2003 г. с 4,3% в реално изражение благодарение на устойчивите темпове на растеж на вътрешното търсене. Индивидуалното потребление[1] има най-висок принос за растежа на БВП за 2003 г. Очакванията са , че растежът на БВП за 2004 г. ще бъде около 5,3%  като предпоставка за постигането му са високият растеж на инвестициите и износа.           

3. Структурата на Брутната добавена стойност по икономически сектори през 2003 г. е следната: услуги – 58,6 %, промишленост – 30,0 %, селско стопанство - 11.4 %. През 2003 г. брутната добавена стойност в сектора на услугите е нараснала с 3,5% в реално изражение. Промишленото производство през 2003 г. отбелязва ръст от 7,1% в сравнение с 2002 г. През 2003 г. брутната добавена стойност в аграрния сектор отбеляза спад от 1,3% в реално изражение. Основната причина за този спад са незадоволителните резултати в селското и горското стопанство и по-специално слабата пшенична реколта през 2003 г.

Делът на частния сектор в БДС през 2003 е 73,3% , което представлява ръст от 5,6 % спрямо 2002 година. 

4. Равнището на инфлацията през последните 3 години бележи тенденция

към понижаване под влияние и на външни фактори, по-специално - на забавеното развитие на световната икономика и свързаното с него спадане на цените на някои суровини. Средногодишната инфлация е намаляла от 5,8% през 2002 г. на 2,3% през 2003 г. Отчетeната средногодишна инфлация за 2004г. е 6.15%.

5. Демографските тенденции търпят неблагоприятни промени през годините,     като към 31 декември 2003 г. населението на България възлиза на 7 801 300 души. В сравнение с предходната година се отбелязва намаление с 45 000 души. Коефициентът на раждаемост в България непрекъснато намалява през последните няколко десетилетия, достигайки минималната си стойност 7.7 на хиляда през 1997 г. През 2003 г. този измерител достигна 8.6 на хиляда. Друга негативна тенденция са емиграционните процеси от началото на деветдесетте години. Общата численост на емигрантския поток за периода 1989-2001 г. се изчислява на 300 000 души или 10% от работната сила. Сравнението на данните от последните две преброявания на населението, проведени през 1992 и 2001 г., дава по-ясна картина на мобилността на населението. През годините между двете преброявания населението на България е намаляло с 514 000 души, което се дължи както на общата естествена мобилност на населението, така и на емиграция. Броят на лицата, които са емигрирали през същия период е около 196 000 души. В същото време около 19 000 души са се завърнали в страната. Така нетната изходяща миграция на населението, изчислена въз основа на тези два насрещни потока, възлиза на 177 000 души, или през разглеждания период средно годишно 22 000 души са емигрирали от България. През 2002 г. населението е намаляло с 46 хил. души или с 0.6% в сравнение с предходната година. Това намаление е основно резултат от отрицателния естествен прираст на населението.

Отрицателният естествен прираст е причина за застаряване на населението. Абсолютният брой и относителният дял на населението до 15 год. възраст бележат постоянен спад, докато от друга страна, делът на населението над 65 год. възраст устойчиво се увеличава. През 2003 г. делът на младежите до 15 год. възраст е намалял до 14.2% (през 2002 г. лицата от тази възрастова група си били 14.6% от населението), като през същата година възрастните хора вече наброяват 17.1% от населението (през 2002 г. те са били 17.0%). Коефициентът на възрастова зависимост[2] е 45.5% през 2003 г. Важна последица от застаряването на българското население, с която в бъдеще работодателите ще трябва да се съобразяват, ще бъде намаляването на дела на населението в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години). Това ще има значително отражение и върху разходите за здравни грижи и социални услуги.

Неблагоприятните демографски процеси са съпътствани с влошаване на здравния статус на населението. Равнището на детската смъртност в България е много високо – над 13 на 1 000 живородени деца на възраст до 1 година (в европейските страни този индикатор варира между 3.5 и 9 на 1000). Средната продължителност на живота на населението през периода 2001 – 2003 г. е 72.1 години; този показател е по-висок при жените (75.6 години), отколкото при мъжете (68.7 години). Средната продължителност на живота се увеличава от 70.6 години за 1995 година на 72.1 години за 2003 година, докато продължителността на живота на хората на възраст 65 години се увеличава от 14.1 на 14.3 години за същия период.

По данни от последното преброяване на населението средният брой на членовете в едно домакинство е 2.7, което е относително по-висока цифра на фона на положението в ЕС, където стойността на този показател за периода 1999–2001 г. е 2.4. През 2001 г. в едночленни домакинства живеят 663 000 души. Наблюдава се и тенденция към намаляване броя на семейните двойки. Увеличава се броят на несемейните лица над 30 год. възраст. Средният брой на децата в семействата намалява устойчиво до 1.3 през 2001 г. Най-голям е броят на семействата, които имат по едно дете - почти 30%. Делът на семействата с три и повече деца е по-малък от 3%.

6. Налице са тревожни тенденции в образователната структура. Случаите на ранно напускане на училище най-често са свързани с неблагоприятния социално-икономически статус на домакинствата - 36.3% от отпадналите. По данни на НСИ през 2003 г. 21.9% от населението на България на възраст между 18 и 24 год. е с образование по-ниско от средно (това е индикатор за ранно напускане на училище). Стойността на този индикатор за двадесет и петте държави-членки на ЕС за 2002 г. е 16.4%.

В България висок дял от домакинствата притежават собствени жилища, но същевременно има голям брой необитавани жилища, поради което реалната осигуреност с жилища в някои урбанизирани райони (главно в големите градове) е много по-ниска от европейските стандарти.

Общият баланс от косвеното влияние на тези основни социални и макроикономически процеси върху бедността и социалната изолация за последните три-четири години е в положителната тенденция на забавяне на значителните  преди темпове на обедняване на населението, както и до възможност за обръщане на тенденцията към положителни стойности в развитието на жизнения стандарт. Това е важна предпоставка за предвиждане на по-обхватни и ефикасни мерки за пряко влияние върху намаляването на бедността и социалната изолация.

І-Б. Значително по-пряко влияние върху бедността и социалната изолация в страната имат фактори влияещи върху повишаване на жизнения стандарт.

Изпълнението на задачите и мерките предвидени в НПББСИ за 2005-2006 г. при запазване на тази положителна тенденция независимо от нейното косвено влияние върху подобряването на жизнения стандарт на населениеето ще създадат предпоставки за по-голям социален ефект.  Задачите и мерките в НПББСИ за 2005-2006 г. са свързани със социални и макроикономически показатели които имат пряко влияние върху повишаване на жизнения стандарт и преодоляване на бедността, като увеличаване на доходите на домакинствата и заетостта на населението .

НПББСИ за 2005-2006 г. като инструмент на реалната политика, използва активни мерки за влияние  върху процеси с пряка факторна зависимост върху бедността, каквито са системата от минимални доходи, пенсиите, социалните помощи и условията на социално включване, активизирането на институциите на държавата и гражданското общество, усвояването по-ефективно и целево на средствата от предприсъединителните фондове, подобряване на предпоставките за активно включване на общностите застрашени от бедност в производствени  процеси.     

1. Заетост

Продължава тенденцията на нарастване броя на заетите лица в страната. През първите девет месеца на 2004 г. заетите на възраст 15-64 г. са средно 2 878.9[3] хил. или с 92.1 хил. повече спрямо същия период на 2003 г. Коефициентът на заетост е 54.3%, като нараства с 1.8 пункта, както спрямо първите девет месеца на 2003 г., така и спрямо стойността на показателя за цялата 2003 г. Запазва се тенденцията от 2002 г. на плавно нарастване на коефициента на заетост. Независимо от това, той е значително по-нисък в сравнение с този в Европейския съюз (62.9 % за 2003 г). През 2003 г. най-ниското равнище на заетост е отчетено в Полша – 51.2 %, а най-високото в Дания – 75.1 %.

1.1. Основни характеристики на заетите лица

Структура по пол. Структурата на заетите лица в страната е сходна на структурата на заетите лица, отчитана в страните-членки на ЕС. Преобладава относителният дял на мъжете - 53.0 % (с 0.1 пункта повече спрямо първите девет месеца на 2003 г.), а този на жените е 47.0 % (с 0.1 пункт по-малко спрямо първите девет месеца на 2003 г.). Разликата между коефициентите на заетост на половете е 6.1 пункта.

Структура по възраст. Запазва се тенденцията от предходните години, заетите от възрастовата група 35-44 г. да имат най-висок относителен дял - 28.3 %, следвани от възрастовата група 45-54 г. - 27.5 %. Най-ниски са стойностите при възрастовите групи 15-24 г. – 7.8 % и над  65 г.- 1.6 %.

Структура по образование. В структурата на заетите по образование преобладават заетите със средно образование – 55.5 %, следвани от заетите с висше образование - 25.7 %. Най-нисък е делът на заетите с основно и по-ниско образование – 19.7 %.

Заетост по форма на собственост и по икономически дейности

Заетите в частния сектор за първите девет месеца на 2004 г. са 2009.0 хил., с 12.2 % повече в сравнение със същия период на 2003 г. Делът им от общия брой на заетите възлиза на 69.4 % и е с 5.2 пункта повече спрямо първите девет месеца на 2003 г. Броят на заетите в обществения сектор се характеризира с трайна низходяща тенденция, като достига 908.4 хил. (31.4% от всички заети) и е с 8.3 % по-малък спрямо първите девет месеца на 2003 г.

Структурата на заетостта по икономически сектори не се е променила значително. Наблюдаваното увеличение на заетите по икономически сектори е пропорционално на общото увеличение на заетостта. Средно за първите девет месеца на 2004 г. спрямо същия период на 2003 г. най-голям е броят на работещите в сектор "Услуги" - 1 668.5 хил. души (нарастват с 3.1 %), като относителният им дял от общия брой на заетите е 57.0 %. В сектор "Индустрия" работят 963.6 хил. души (нарастват с 4.3 %), а делът им е 32.9 % от броя на заетите. В "Селско и горско стопанство" заетите са 292.5 хил. души (намаляват с 0.3 %), а делът им от общия брой на заетите е 10.0 %.

В структурата на заетите в сектор "Услуги" най-висок дял имат лицата, заети в сферата на "Търговия, ремонт на автомобили и битова техника" (26.1 %) и на "Държавно управление и отбрана" (13.4 %). Запазва се тенденцията в сектор "Индустрия" най-висок дял да имат лицата, работещи в "Преработваща промишленост" (72.2 %) и в "Строителство" (17.3 %).

1.2. Предлагане и търсене на пазара на труда

През 2004 г. се наблюдава устойчива тенденция на постоянно намаляване на равнището на безработица и увеличаване на заявените работни места от реалния сектор и по програми и мерки за субсидирана заетост. Поставената в Националния план за действие по заетостта през 2004 г. цел за 13.0 % средногодишно равнище на регистрираната безработица е изпълнена, равнището е 12.67 %.

Според НСИ средно за първите девет месеца на 2004 г. коефициентът на безработица[4] в България е 12.1 %, при 14.0 % (с 1,9 процентни пункта по-малко) за същия период на 2003 г.

По данни на Евростат равнището на безработица средно за двадесет и петте членки на ЕС през 2003 г. е 9.1 % при 8.8 % за 2002 г. През 2003 г. най-ниска е безработицата в Люксембург – 3.7 % и Холандия - 3.8 %, а най-висока - в Полша – 19.2 % и Словакия – 17.1 %.

За деветте месеца на 2004 г. средномесечният брой на регистрираните безработни в Дирекции "Бюро по труда" е 478 064 души, с 11.6 % (63 034 души) по-малко спрямо същия период на 2003 г.

По данни на Агенция по заетостта равнището на регистрираната безработица средно за деветмесечието на 2004 г. е 12.9 %, с 1.7 пункта по-ниско спрямо същия период на 2003 г.

Основните характеристики на безработицата[5] през 9-те месеца на 2004 г. са както следва:

Структура по пол. Относителният дял на жените е трайно по-висок от този на мъжете. Съотношението жени към мъже за 9-те месеца на 2004 г. е 54.7 : 45.3 при 53.9 : 46.1 за деветмесечието на 2003 г.

Структура по възраст. Продължава наблюдаваната неблагоприятна тенденция безработните младежите до 29 г. и безработните над 50 г. да са с висок относителен дял, съответно 26.5 % и 26.2 % за деветмесечието на 2004 г. (28.3 % и 24.1 % за същия период на 2003 г.).

Структура по образование. В образователната структура на регистрираните безработни продължават да доминират лицата с основно и по-ниско образование - 57.6 % (57.2 % за същия период на 2003 г.). Делът на специалистите с висше образование в общата съвкупност на регистрираните безработни е само 6.8 % (6.6 % през 2003 г.).

Структура по продължителност на регистрация. Положителна тенденция е намаляването на общия брой на продължително безработните с 36 171 души спрямо деветмесечието на 2003 г. Въпреки това относителният им дял в общия брой регистрирани безработни е висок - 52.6 % (53.1 % през 2003 г.). Анализът на данните за регистрираната безработица в страната през 9-те месеца на 2004 г. в сравнение със същия период на предходната година откроява следните тенденции:

• общият брой на безработните следва трайна тенденция на намаление;
• намалява относителният дял на безработните младежи до 29 г. с 1.8 пункта;
• слабо нараства относителният дял на безработните жени (с 0.8 пункта спрямо 2003 г.).

Въведената през 2000 г. схема за пенсиониране предвижда по-висока пенсионна възраст, което води до увеличение на населението в трудоспособна възраст от по-високите възрастови групи. В повечето случаи тази група е рискова при съкращения на персонала. В образователната структура на регистрираните безработни се запазва почти непроменен високият дял на лицата с основно и по-ниско образование (увеличение с 0.4 пункта).

Търсенето на работна сила[6] се изменя в зависимост от общото състояние на икономиката, сезонните фактори и развитието на субсидираната заетост. Наред с това, от решаващо значение е решението на работодателя за търсене на труд с определени количествени и качествени характеристики. През 9-те месеца на 2004 г. в дирекциите "Бюро по труда" са обявени общо 290 313 свободни работни места, от които 156 408 на първичния пазар и 133 905 по програми за заетост. Заявените свободни работни места на първичния пазар нараст­ват с 22.1 % (28 311), а местата по програми за заетост са с 10.4 % (12 572) повече спрямо същия период на 2003 г. Общият брой на заявените работни места нараства с 16.4 % (51 466) спрямо същия период на предходната година. Новоразкритите работни места са 22.6 % (при 20.5 % през 2003 г.) от общия брой на заявените работни места на първичния пазар. Доминира търсенето на работна сила от частния сектор. Делът на заявените свободни работни места от частния сектор нараства с 5 пункта и достига 79.2 %.

В дирекциите "Бюро по труда" продължава тенденцията да се заявяват най-много работни места за безработни без специалност (74.5 %), което е негативна характеристика на пазара на труда, но се дължи на сезонната заетост, ниските възнаграждения и използването на ръчен и нискоквалифициран труд в определени отрасли.

През 9-те месеца на 2004 г. чрез дирекциите "Бюро по труда" са заети общо 273 637 работни места, от които 145 051 (53.0 %) са заети на първичния пазар и 128 586 - по програми за заетост.

Общият брой на заетите работни места нараства с 23.2 % (51 466) спрямо същия период на предходната година. Заетите работни места на първичния пазар на труда са с 36 530 повече в сравнение с деветте месеца на 2003 г. (33.7 %).

По данни от направеното през м. юни 2004 г. от Алфа Рисърч изследване "Потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация" 67 % от анкетираните работодатели очакват да разширят бизнеса си, и 53 % планират да наемат нови работници. Потенциалното търсене на работна сила показва, че най-висок е интересът на работодателите към квалифицираните производствени работници - 29,1 %; към нискоквалифицирани работници - 21,2 %; към персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия -11,2 %. Сред квалифицираните работници  най- търсени са работниците в строителството – 9 % и квалифицираните работници по производство на облекло и галантерия – 7 %. Най-високо е търсенето на нискоквалифицирани работници за производството – 4.1 %, за селското, горското и рибното стопанство – 3.8 %. 22 % от работодателите планират да наемат всеки нов работник чрез бюрата по труда, а 10 % - само част от необходимия им персонал. Фирмите се обръщат към бюрата по труда преди всичко за дейности, изпълнението на които изисква по-ниска квалификация. Увеличава се делът на фирмите, които биха наели стажанти (с 9 % спрямо края на 2003 г.).

Делът на работодателите, които са ползвали услугите на Бюрата по труда и ги считат за много полезни е 22 %.

Балансирането на търсенето и предлагането на работна сила в количествен и качествен аспект и осигуряването на условия за създаване на повече и по-добри работни места са приоритет на активната политика по заетостта.

1.3. Регионални различия

Въпреки положителните тенденции, през 2004 г. продължават да се наблюдават значителни различия в икономическото развитие на отделните региони в страната и по отношение състоянието на пазара на труда. Тези различия са както между отделните области, така и между общините в една област.

По данни на НСИ за първите девет месеца на 2004 г. коефициентът на икономическа активност е най-нисък в Северозападния район на планиране - 41.9 %, с 0.7 пункта по-нисък в сравнение със същия период на 2003 г. и с 7.9 пункта по-нисък спрямо средния за страната. Най-висока икономическа активност е регистрирана в Югозападен район за планиране (54.0 %) - с 4.2 пункта по-висока в сравнение с общата за страната.

Тенденцията по отношение на заетостта е положителна във всичките райони на планиране, като най-малко е повишението в Северозападния район( с 0.1 пункта спрямо същия период на миналата година). С най-ниско равнище на заетост е отново Северозападният район - 35.7 %. На последно място по заетост са областите Видин (30.8 %), Търговище (33.6 %), Враца с 35.8 %. С най-високо равнище на заетост са областите София- град (50.7 %), Кюстендил (49.5 %) и Благоевград (50.3 %).

Според НСИ равнището на безработица е намаляло в почти всички области в България, като най-високо е равнището на безработица в област Търговище - 28.6 %, следват областите Видин - 23.7 % и Сливен – 21.1 %. Сред районите за планиране Североизточният район е с най-високо равнище на безработица - 18.3 % (което е с 1.3 пункта по-ниско от същия период на миналата година).

За преодоляване регионалните различия в равнището на заетост и безработица в различните региони на страната средствата за активна политика на пазара на труда се разпределят съобразно равнището на безработица и заявени потребности от дирекциите "Бюро по труда". Общините с най-висока безработица получават най-високи квоти по мерките от ЗНЗ и по програмите за заетост и професионална квалификация. Регионалният подход се прилага директно при регионалните програми за ограмотяване, професионално обучение и заетост в дейности от обществен интерес (чл. 31, ал. 3 от ЗНЗ) и проектите "Заетост чрез подкрепа на бизнеса", "Красива България", Проект "SANE", Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", Социалноинвестиционен фонд, и др.

Областните комисии по заетостта подпомагат реализирането на регионални програми за заетост, съобразени със специфичните за областта рискови групи. Те разпределят квотите по Национална програма "Опазване на реколтата", съобразно нуждите на общините. Областните комисии предлагат списъка на професиите, по които ще се извършва квалификационно обучение на безработни лица без осигурено работно място, отчитайки потребностите на работодателите от професионална квалификация на работната сила в съответния регион.

1.4. Целеви групи на пазара на труда

Намалението на безработицата през 2003 г. и деветмесечието на 2004 г., както и намалението на безработните лица от неравнопоставените групи на пазара на труда (с изключение на хората с увреждания), е резултат от икономическото оживление съчетано с ефективна политика на пазара на труда и точно адресиране на активните програми и мерки към конкретните целеви групи. През 2004 г. активната политика на пазара на труда бе насочена към следните целеви групи: продължително безработните лица; младежите до 29-годишна възраст; лицата над 50-годишна възраст; жените и хората с увреждания.

Продължително безработни[7]. Благодарение на развитието на реалния сектор и прилаганата активна политика за тази група, продължава тенденцията от предходната година на намаление на продължително безработните лица. През деветмесечието на 2004 г. броят на дългосрочно безработните лица е 251 281[8] души, но те все още представляват повече от половината от всички безработни (52.6 %). Продължителността на безработицата до голяма степен зависи от равнището на образование и професионалната квалификация на лицата - с основно и по-ниско образование от продължително безработните лица са 68.6 %, а без професионална квалификация - 70.6 %.

През периода януари–септември 2004 г., в сравнение със същия период на 2003 г., броят на безработните с регистрация над 2 години намалява (с 7 151 души) и достига 167 104. Делът им от общия брой на продължително безработните е 66.5 %. От продължително безработните над 2 години преобладаващ дял имат тези с основно и по-ниско образование и без професионална квалификация, съответно - 73.1 % и 74.2 %.

В структурата по пол на продължително безработните преобладаващ е относителният дял на жените - 56.2 %. Продължително безработните младежи до 29 г. намаляват. През първите девет месеца на 2004 г. броят на безработните младежи намалява с 12 387 спрямо същия период на предходната година и достига 56 621 души. Относителният им дял в групата на дългосрочно безработните е 22.5 %. Всеки четвърти от продължително безработните е на възраст над 50 години. Техният брой (71 584) през разглеждания период също намалява с 2 208 души.

Разпределението на продължително безработните лица по области е идентично на това от предходната година. Най-нисък е броят на продължително безработните в областите: София-град (19.8 % от общия брой на безработните за областта), Габрово – (40.4 % от всички регистрирани безработни в областта) и Благоевград – 43.8 %. Тези области се отличават със своето икономическо развитие, по-високи от средните за страната равнища на заетост и съответно по-ниски от средните за страната равнища на безработица. Най-много са продължително безработните в общините Димово, Омуртаг, Медковец, Садово, Лисичево, Карнайджа където продължително безработните представляват над 74% от общия брой регистрирани безработни лица за 2004 г. За областите Търговище – 67.5 % от всички регистрирани безработни в областта, Монтана – 63.8 % и Видин – 61.7 %.

Безработни младежи. В резултат на повишеното търсене на работна сила и активните мерки и програми, насочени към трудовата интеграция на безработните младежи, през периода януари-септември 2004 г. продължава намалението на безработните младежи до 29 г. (с 26 311 спрямо първите девет месеца на 2003 г.) и те са 126 676 души. От всеки 100 безработни 27 са младежи до 29 години (при 28 за първите девет месеца на 2003 г.). През периода януари-септември 2004 г. продължително безработните младежи съставляват 44.7 % от безработните до 29-годишна възраст (с 1 пункт по-малко в сравнение със същия период на 2003 г.). Сред безработните младежи преобладават жените - 54.6 %. Неблагоприятната образователно-квалификационна структура на безработните до 29 г. има изключително негативен дългосрочен ефект върху заетостта им, като се има предвид, че това са млади хора в началото на своя трудов живот и професионално развитие. С основно и по-ниско образование са 62.9 %, а без професионална квалификация - 70.9 % от безработните младежи до 29 г. Ниското образование и липсата на професионална квалификация, недостигът на практически умения, както и липсата на условия за плавен преход от училище към работа затрудняват интегрирането на безработните младежи в заетостта.

В териториален аспект безработните младежи до 29 г. са най-малко от общия  брой на безработните в областите Габрово - 20.0 % и в Благоевград и Смолян - по 21.0 % от регистрираните безработни в тези области. Най-висок е делът на безработните младежи от общия брой на регистрираните безработни в областите Сливен - 33.1 %, Стара Загора - 32.6 % и София област - 29.5 % (при средна стойност на относителния дял на безработните младежи за страната - 26.5 %).

Безработни лица над 50-годишна възраст. Броят на безработните лица над 50 г. също намалява, макар и с по-нисък темп (с 4 751 души спрямо периода януари-септември 2003 г.) и достига 125 491  души като относителният им дял се увеличава в сравнение със същия период на 2003 г. - от всеки 100 безработни 26 са над 50-годишна възраст при 24 за първите девет месеца на 2003 г. Почти половината от безработните над 50-годишна възраст са жени (52.0 %). Безработицата при лицата над 50-годишна възраст има дълготраен характер (57.0 % от тях са продължително безработни). Нискоквалифицираните възрастни безработни трудно намират работа, както поради негативната нагласа на работодателите към тях, така и поради ограничените възможности за квалификация. С основно и по-ниско образование са 61.1 % и без професионална квалификация - 62.1 % от безработните над 50-годишна възраст.

Безработните жени са повече (54.7 %) от безработните мъже (45.3 %). През първите девет месеца на 2004 г. спрямо същия период на 2003 г. броят на безработните жени е 261 448 (намалява с 30 278 души), а този на мъжете е 216 615 (намалява с 32 757). През периода януари-септември 2004 г. от всеки 100 безработни жени 27 са на възраст до 29 г., а 25 - над 50 години. По-голяма част от безработните жени са с основно и по-ниско образование - 55.2 % и без професионална квалификация - 62.9 %. Ниското образователно равнище и най-вече липсата на професионална квалификация са фактор за продължителност на безработицата при жените - 54.0 % от безработните жени са с престой на пазара на труда над 1 година. В териториален разрез най-малко са безработните жени от общия брой на безработните в областите Монтана – 48.1 %, Видин – 48.2 %, Плевен – 49.3 %, а най-много са в гр. София – 63.2 %, Бургас – 61.8 % и Смолян - 60.3 %.

Безработни хора с увреждания. През периода януари-септември 2004 г. от 100 безработни 4-ма са с увреждания. Броят им нараства до 19 054 души, което е с 3 475 души повече спрямо първите девет месеца на 2003 г. Предпоставка за тази тенденция са ограничените възможности на лицата с намалена работоспособност да започнат работа на несубсидирани работни места, поради което те активно ползват увеличаващите се услуги, предоставяни от Агенцията по заетостта. Делът на безработните с намалена работоспособност с основно и по-ниско образование е 48.6 %, а на тези без професионална квалификация – 51.7 %. Безработните с намалена работоспособност са с най-нисък дял от общия брой на безработните в областите Видин (2.1 %), Хасково (2.2 %), Кърджали (2.3 %), а с най-висок - в областите: гр. София (8.5 %), Габрово (7.7 %) и София област (5.5 %).

Безработни лица с ниска степен на образование и без специалност и професия. Повече от половината безработни в страната са с основно и по-ниско образование (57.6 %) и без професия и специалност (61.5 %). През първите девет месеца на 2004 г. в сравнение със същия период на предходната година абсолютният брой на безработните с основно и по-ниско образование намалява (с 33 996 души), достигайки 275 271 души. Тенденция на намаление се наблюдава и при безработните без професионална квалификация, чийто брой намалява с 34 970 човека до 294 129 души.

Обезкуражени лица. Съгласно методологията на Наблюдението на работната сила, обезкуражени лица са тези, които не търсят активно работа, тъй като смятат, че няма да могат да намерят такава. Като причини те посочват: наличието на много безработни; липсата на свободни работни места в областта на определена професия или специалност; липсата на необходимо образование, квалификация, умения или опит; мнението на работодателите, които ги считат за твърде млади или твърде стари и др. Броят на обезкуражените лица за първите девет месеца на 2004 г. е средно 397.7 хил., като намалява с 33.9 хил. в сравнение със същия период на 2003 г. Обезкуражените лица са част от населението извън работната сила, но в условия на устойчив икономически растеж и подобряване на ситуацията на пазара на труда, те отново започват да търсят работа. В НПДЗ за 2005 г. са планирани мерки, насочени към повишаване атрактивността на работата и включването на тези лица на пазара на труда.

От краткия анализ на целевите групи може да се направи извод, че най-малки шансове за интегриране в заетост имат продължително безработните и безработните с ниска степен на образование и без квалификация, както и лицата, при които има натрупване на няколко негативни характеристики като например: продължително безработни жени над 50 г.; продължително безработни жени до 29 г.; безработни младежи до 29 г. с основно и по-ниско образование и без професионална квалификация и др.

2. Реалните доходи на домакинствата през 2003 г. са нараснали с 31.6% спрямо равнището от 1996 г. През 2003 г. средната месечна брутна работна заплата достигна равнището от 284 лева (приблизително 146 евро). В сравнение с данните за 2002 г. този показател показва реален ръст от 7.7%.

През 2004 г. продължава политиката на постепенно увеличение на доходите на населението. Увеличена бе минималната работна заплата  от 1 януари 2004 г на 120 лева, което представлява 9.1 % номинален ръст и 4.9 % реален ръст в края на годината. За 2005 г. минималната работна заплата е 150 лв., което е с 25% нарастване  спрямо 2004 г. С определянето на минималната работна заплата  за страната  държавата предотвратява възможността за необосновано ниско заплащане на труда в реалния сектор. През 2004 г. се запазва личната осигурителна тежест, като разпределението на осигурителните вноски  между осигурител и осигурен  се запази в съотношение 75% към 25%. За 2005 г. осигурителната тежест се променя съответно на 70% на 30% . През 2004 г. бюджетните заплати са увеличени с 8.5 %  еднократно от 1 юли 2004 г Според предварителните данни на НСИ, средната месечна работна заплата в икономиката за първите девет месеца на годината е нараснала спрямо същия период на миналата година с 6.5 % в номинално изражение, но е намаляла с 0.16 % в реално изражение. По данни от Наблюденията върху домакинските бюджети обаче паричният доход от работна заплата средно на лице от домакинството нараства с около 9 % в номинално изражение за първите десет месеца на 2004 г. спрямо същия период на предходната година, или с около 2.1 % в реално изражение. Реалният ръст на работните заплати изостава от растежа на икономиката като цяло, което има задържащ ефект върху ръста на частното потребление. Факторът, който влияе в обратна посока и повишава потреблението в страната, е увеличената кредитна активност на търговските банки в страната и особено увеличаването на обема на отпуснатите потребителски кредити за домакинствата.

3. Характеристиките на покупателната способност на населението .               

Равнището на жизнения стандарт в България, изчислено по паритет на покупателната способност като БВП на глава от населението (за 2003 г.) е едва 28.1% от средното равнище за петнадесетте страни членки на Европейския съюз. Средното равнище на десетте нови държави-членки е 47%, като с най-висок показател е Кипър – 76%, а с най-нисък е Латвия – 35%.

Ръстът на реалните доходи у нас изостава от растежа на БВП и на икономиката като цяло. Равнището на реалните доходи на населението през 2003 г. съставлява едва 43% от това на 1990 г. По данни на НСИ, за периода 1990-2003 г. реалната работна заплата ерозира с 51.6%, а реалната пенсия - с около 65%, като силно намаляват и минималните плащания в реално изражение. Средният месечен доход на лице от домакинството през 2003 г. е 94 евро, което е повече от десет пъти по-нисък от средния за страните-членки на Европейския съюз.

Отрицателният ръст на средната реална работна заплата оказва задържащ ефект върху частното потребление. През първата половина на 2004 г. частното потребление нараства с 5.2% в сравнение с 7.7% през първата половина на 2003 г. Крайното потребление нараства само с 4.7% в реално изражение спрямо 2003 г. и изостава от общия растеж на икономиката.

4. Зависимостта на бедността от регионалната специфика и инфраструктура.

Бедността в България е пряко зависима от регионалния аспект на пазара на труда, икономическата инфраструктура, демографската и етническа характеристика на регионите.

В регионален контекст, най-нисък коефициент на икономическа активност има Северозападният район на планиране, а най-висок – Югозападният район. Според НСИ най-ниска заетост се наблюдава в областите Видин, Враца, Търговище, а най-висока – в областите София-град, Благоевград, Кюстендил. В редица региони и общини равнището на безработица е значително по-високо от средното за страната, което се дължи на регионални диспропорции, закрити производства, лоша инфраструктура, недостатъчен капацитет в местното управление, икономическа емиграция и ниска квалификация на икономически-активното население.

В съответствие с представените показатели, може да се направи общ извод за сериозните предизвикателства при изготвянето и реализацията на Националния план за борба с бедността и социалната изолация през 2005 и 2006 г.

Установилите се положителни тенденции по отношение на макроикономическите и социални индикатори се очаква да се запазят и през следващите няколко години. Прогнозираният растеж на БВП през 2005 г. е 5.25%. Нивото на инвестициите се прогнозира да достигне до 22.5% от БВП. Очаква се реалният растеж на износа през 2005 г. да бъде около 12%, като резултат от повишената производителност и конкурентноспособност на българските производители в следствие на инвестициите, направени през последните години. Очакванията за 2005-2007 г. са броят на заетите в икономиката да нараства с темп 1-2%, като по-голяма част от икономическия растеж ще продължи да се постига чрез увеличаване на производителността на труда. Средният месечен доход от работна заплата през 2005 г. се предвижда да достигне до 337 лв., без заетите по Закона за насърчаване на заетостта. В същото време, при наличните финансови ограничения, подобреното целенасочване на социалните плащания и активната политика на пазара на труда, поставянето на заетостта в центъра на осигуряването на икономическото и социално благосъстояние на населението остават сериозни предизвикателства пред социалната политика.

ІІ. Бедността и нейните измерения в България

Определение на бедността и социалната изолация

В основата на НПББСИ 2005-2006 е залегнало разбирането за бедността, предложено от Европейската комисия, според което:

Дефиниции използвани в Европейския съюз

Социалните процеси

Съвременното разбиране за бедността като комплексно и мноаспектно икономическо явление, застъпено и в настоящия план, изисква  при оценката на бедността да се включат множество социални (немонетарни) показатели описващи процесите свързани с този сложен социален феномен:

• Затрудняването на  достъпа до основни материални ресурси, осигуряващи жизнения стандарт (храна, облекло, жилище, земя, активи, капитал, кредити);
• Ограничаването на  възможността за личностно и социално развитие (ограничаване на възможностите за развитие на човешкия и социален капитал);
• Затрудняването на  достъпа до основни социални права и услуги (вкл. за намиране на работа и труд, на нормални условия на живот, за здравеопазване, образование, културно развитие, информация);
• Трансформацията на базови социални институти и съпътстващите рискове, социална уязвимост, социална изолация;

Статусни измерения

Лицата, домакинствата и групите, живеещи в бедност, застрашените от бедност и социална изолация, могат да бъдат идентифицирани чрез неблагоприятния им статус в следните измерения:

• Доходно – бедните са с ниски доходи, под определения за страната минимум (или изцяло лишени от такива);
• Имуществено – те нямат добри и нормални жилищни и битови условия и други недвижими и движими имущества;
• Потребителско – те са с ниско равнище на потребление, на нивото на задоволяване на физиологичните потребности от оцеляване;
• Образователно – по-голямата част от бедните са без или с ниско образование;
• Трудово – голяма част от тях са трудово незаети (безработни и трайно безработни) или ико