България заема 62-ро място според международния индекс „Право на собственост” (International Property Rights Index – IPRI), съобщи Инситутyt за пазарна икономика (ИПИ) - една от организациите, участвали в изготвянето на годишния индекс „Право на собственост” 2012.
Показателят отчита защитата на правата на интелектуална и физическа собственост в 130 държави по света, представляващи 97% от световния БВП. Индексът изследва защитата на правото на собственост по света, анализирайки три основни области: политическа и правна среда, право на физическа собственост и право на интелектуална собственост.
Финландия продължава да води класирането за шеста поредна година с резултат 8,6 от максималните 10 точки. Плътно зад първенеца отново се нарежда Швеция с резултат от 8,5 точки, на трето място се нареждат Норвегия, Сингапур и Швейцария с 8,3 точки. На дъното на класацията е Йемен с 3,0 точки.
България е постигнала резултат от 5,4 точки от максималните десет. С равен резултат и на същата позиция са още Бразилия и Индия. Тази оценка поставя страната ни в средата на класирането. Според на института резултатът категорично ни разграничава както от най-проблематичните държави в света, така и от най-развитите такива, където традиционно правото на собственост е добре защитено.
В сравнение с 2011 г. България се изкачва с две места в класацията. Резултатът й се подобрил с 0,1 точки. Като цяло за шестте години, в които се е изготвяl индексът, защитата на правото на собственост у нас постоянно се подобрява.
Напредъкът обаче e изключително незадоволителен – от 4,9 точки през 2007 г. до 5,4 точки през 2012 година, смятат от ИПИ.
"С този темп едва ли може да се очаква бързо забогатяване на хората. Изключително важно е да се отбележи, че ефективната защита на правото на собственост зависи изключително и само от българските власти и провалът не може да се отнесе към външни фактори. В този смисъл, ниските доходи у нас могат да бъдат обяснени в голяма степен с несигурността на гражданите и фирмите и липсата на защита, която държавата е призвана да осигурява", се казва в съобщението на института относно позицията ни в индекса „Право на собственост.
Най-лошото представяне на България е при правната и политическа среда – 4,9 точки през 2012 г. Страната ни получава сравнително добра оценка за политическата стабилност. Тя обаче не успява да компенсира ниските резултати по отношение на независимостта на съдебната власт и контрола над корупцията.
Най-добри са резултатите на България за групата право на физическа собственост . Там е отчетено покачване с 0,2 до 5,8 точки. Тази стойност обаче продължава да е по-ниска спрямо резултата от 2010 г. (6,0 точки).
Ниска оценка получаваме по отношение на под-индикатора „достъп до заеми”, което е вследствие на негативните ефекти от световната икономическа и финансова криза върху кредитния пазар в страната.
В областта на защитата на правото на интелектуалната собственост България има доста силни, но и изключително слаби резултати. В тази група показатели се намира и най-високата оценка за България в областта на патентната защита, както и най-слабата – пиратството на авторските права, за което България е посочвана като първенец в Европа.
„Всичко това показва, че защитата на правото на собственост в България все още е на изключително ниско ниво и само смели реформи и силна политическа воля могат да гарантират правата на бизнеса и гражданите. Особено належащи са действията за независимост на съдебната система, борба с корупцията, улесняване на регистрацията на собственост и ограничаването на пиратството в страната“, коментират от ИПИ.
Тази година в предговора на това изданието на международния индекс „Право на собственост“ анализаторът Ернандо де Сото коментира „Арабската пролет” и трагичната история на Мохамед Буазизи.
"Арабската пролет има икономически корени и те извират именно от потъпканите право на собственост и право на инициатива", заяви де Сото.
Основният фокус на индекса е как защитата на правото на собственост се отразява на икономическото благосъстояние на страните. Изследването разкрива, че по-добрата защита на правото на собственост води до по-висок брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, повече преки чуждестранни инвестиции и по-голям ръст на икономиката. Разликата в БВП на глава от населението между първите 26 страни и тези в дъното (последните 26 страни) е близо 8 пъти – съответно 40,000 долара БВП на човек от населението за първенците и 5,000 долара БВП на глава от населението за последните.