През следващия 7-годишен програмен период евросубсидията за България от 15 млрд. лв. за селското стопанство ще бъде разпределена много по-справедливо, обещават политиците у нас и в Брюксел. Финансова подкрепа от ЕС до 2020 г. вече ще има за всички земеделски сектори, за големи и малки производители, та дори и за дребните стопани.

Това обявиха министърът на земеделието и храните Димитър Греков и вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова по време на дискусията:„Справедливото разплащане на евросубсидиите в селското стопанство по традициите на България“. Как обаче фермерите ще получат средствата не се знае, защото администрацията не е готова нито за новия програмен период, нито за отпускане на средства по европроекти от догодина.

Обещание за повече пари за малките, а по-малко за големите

Пари ще има не само за големите зърнопроизводители, но и за най-малките фермери, при това от всички земеделски сектори, каза министър Греков. Безвъзмездните средства от ЕС по ос 1 за обвързани плащания на единица засята площ и реализирана собствена продукция от 2014 до 2020 г. трябва да достигат до всеки стопанин – от крупния предприемач, който отглежда пшеница върху 1 млн. декара - до фермера със зеленчукова градина от 10 декара или дузина пчелни кошери. Много по-голям ще е и обхватът на финансираните мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), което ще даде възможност на значително по-широк кръг производители да се възползват от субсидиите. Това предвижда дългосрочната финансова политика на ЕС в областта на селското стопанство до 2020 година.

Нейният социален характер е продиктуван от продължаващата от 6 години икономическа, социална, демографска и политическа криза на Стария континент. Това накара богатите европейски страни членки този път да дадат финансово рамо за просперитета на средната класа. Тя е гръбнакът на всяко едно развито и демократично общество. Макар и не по най-лесния начин, но в крайна сметка бе решено ЕС да наложи таван за земеделските субсидии до 300 000 декара засята площ. Пак заради кризата бюджетът за селско стопанство на ЕС бе сериозно орязан за сметка на старите членки на съюза, което за наше щастие не ни засегна.

Европейски средства за благоденствие в селата

Добрата новина за страната ни е, че след толкова коментари от страна на управляващите, че парите за селско стопанство ще са по-малко през новия програмен период, това все пак не се случи. Самият агроминистър съобщи, че парите по обвързаните плащания от бюджета на ЕС ще са двойно повече – 10,4 млрд. лв., а договорените средства по ПРСР спрямо първите 7 години на членство се увеличават с 400 млн. лв. и ще са 4,6 млрд. лв. Всичко това прави общо 15 млрд. лв.

Проблемът не е в размера на средствата, които ще получим от ЕС, а в начина, по който ги усвояваме и разпределяме, категоричен е министърът. Той недоумява как е възможно в сегашния напрегнат момент на усилия за усвояване на всяко едно евро от ПРСР, за да са минимални загубите за 2013 г., селските общини да не кандидатстват за подобряване на средата и битовия живот на хората в населеното място. Нали по-тежките условия на живот по селата, липсата на поминък и на социални и духовни центрове, разбитите пътища и старата електро- и водопроводна мрежа, постоянните аварии, липсата на ток и вода, отблъскват младите хора и бягат в града и в чужбина. „Средствата трябва да се използват за балансирано териториално развитие на селските райони. Жителите им не трябва повече да бъдат елиминирани и оставени на доизживяване. Селата трябва да се напълнят с хора, а не да опустяват едно по едно“, призовава Греков.

Новата програма е насочена към решаване на демографските проблеми, като превърне селските райони в приятни за живеене места, където се печелят добри пари и има бъдеще за населението. Министърът вярва, че ако тази огромна сума се използва целенасочено, може да промени дългосрочно бита на хората по селата и да допринесе за благоденствието им и решаване на най-тежкия проблем у нас – демографския.

Бенефициентите не са достатъчно грамотни

Бенефициентите трябва да преодолеят страха си от бюрокрацията и да навлязат в детайли за възможностите, които предлага европейското финансиране, смята още той. Министърът увери, че в момента се прави всичко възможно за максималното опростяване на бюрократичните изисквания, заради които много от стопаните и общините отказват да кандидатстват.

Трябвало обаче да се задели ресурс за 2014 г. за ограмотяване на потенциалните клиенти. Да припомним, че 26 млн. лв. европейски средства отидоха за медийна програма, която трябваше да разясни и рекламира по всички краища на страната възможностите на ПРСР. В края на програмния период обаче вместо армия от предприемчиви селски стопани имаме спряна от ЕК медийна програма заради сериозни съмнения за финансово облагодетелстване на няколко фирми.

„Важно е парите да бъдат насочени както трябва и към които отрасли е нужно, да създават работни места и икономически растеж, да повишават доходите на хората“, храни надежди Греков. И изброява. „Приоритетно през следващите 7 години ще се подпомагат животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения и биоземеделие, за които ще има отделна мярка в ПРСР. Ще бъде обърнато специално внимание на младите фермери, като се направят промени в подхода на финансиране, за да се гарантира по-голяма устойчивост на инвестициите. Възможно е размерът на субсидията за тях да достигне до 50 000 евро, а срокът за усвояване да се увеличи до 12 години", поясни Греков. Трябва да се създадат реални условия за развиване на земеделие от хората до 40-годишна възраст, за да могат да изградят поливни съоръжения.