Бизнесът да помогне на селскостопанските техникуми

"За съжаление не обучаваме младежите в селскостопанските техникуми на земеделска техника и завършвайки училище те нищо реално не са научили, не разбират от машини. Ако образованието не е обвързано с практиката нищо не правим“, призна с горчивина министърът. Образованието в земеделските училища трябва да е обвързано с нуждите на бизнеса. 

Ако искат да им гарантираме квалифицирана работна ръка, селскостопанските предприемачи и държавата трябва да помогнат на земеделските техникуми, апелира Греков и се обърна към представителите на агробизнеса в дискусията. „Тези момчета се нуждаят от вашата помощ, за да се научат на нещо реално, да работят за вас. Защо не ги наемате през лятото на работа и така да се обучават на техника на полето по време на кампаниите? Можете да купите трактор или комбайн на училището. Професионалните техникуми могат да кандидатстват за финансиране с проекти по ПРСР или пък бизнесът да обвързва своите проекти с училищните“, препоръчва още министърът.

„Не можем да правим земеделие без да имаме развита селскостопанска наука. Само науката ще ни спаси, когато един ден ЕС престане да раздава пари. Тогава ще разчитаме на научните открития и технологии, на създаването на издръжливи местни сортове и породи. Трябва да се използват европейските фондове и за научна дейност и всеки един проект за финансиране по ПРСР да е обвързан с науката“, категоричен бе Греков.

Европомощите за земеделие само, ако осигуряват растеж

"В следващия програмен период трябва да имаме изключително концентрирани интервенции и фокусиране върху икономическия растеж. Целта е да се инвестира така, че да се доведе до бърз растеж на икономиката, отваряне на нови работни места и повишаване на доходите в селското стопанство“. Това пък припомни вицепремиерът Зинаида Златанова на участниците във форума, представяйки основните акценти в по-справедливата Обща селскостопанска политика на ЕС за следващия програмен период.

Разпределението на бюджета ще гарантира, че никоя държава членка няма да получи по-малко от 75% от средния размер за общността до 2019 г., съобщи тя. Занапред ще се прилага обвързаната подкрепа и насочване на помощ към уязвими сектори като животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, а помощта ще се предоставя само на активните земеделски производители, а не на голф игрища и частни самолетни площадки. Ще се прилага опростена схема за подкрепа на малки ферми, а помощта ще може да се насочи допълнително към малките и средни стопанства чрез прилагането на схема за преразпределително плащане, допълни вицепремиерът. По отношение на стимулирането на младите фермери Златанова обясни, че ще се прилага задължителна схема, по която начинаещите фермери до 40 години ще получават надбавка от 25% от размера на преките субсидии на площ и реализирана продукция.

Нулева ли ще е 2014 г. за проекти по ПРСР?

Производителите все повече се опасяват, че ще се повтори ситуацията от 2007-2008 г., когато близо две години правителството на Тройната коалиция не успя да задейства селската програма и хората не можеха да кандидатстват с проекти за финансиране от ЕС. „Каква е гаранцията, че това няма да се случи пак?“, попитаха производителите Златанова и се аргументираха с бавната работа по еврофондовете и от това правителство.

"2014 г. няма да остане празна за оперативните програми, а дупката в ПРСР няма да е толкова голяма“, отговори Златанова. Тя определи подобни приказки като „поредната гигантска спекулация“. После обясни, че втори път такова забавяне няма да се случи, защото тогава било началото на членството ни в ЕС и правителството нямало опит. Сега нещата са различни, категорична бе тя и посочи, че двата програмни периода се застъпват и ще продължи приемът на проекти и по стария ред. Практика досега показва, че приемането на документи по два различни начина, води до сериозни трудности на администрацията да структурира проектите, както и до редица грешки, от които може да има финансови последствия.

Златанова призна, че по селската програма не е компетентна и даде думата на МЗХ и фонд „Земеделие“. И техните представители обаче не успяха да дадат ясен отговор на бизнеса какви ще са новите стартиращи програми догодина. Неяснота цари и по въпроса от коя година ще бъде въведен тавана за преките плащания до 300 000 декара.

Пак преработват селската програма

Проблемът е в това, че подаването на документи за финансиране по проекти на ПРСР зависи от одобрението на програмата и от сключване на Споразумението за партньорство за периода 2014-2020 г., информира старшият експерт в МЗХ Милен Кръстев. В най-добрия вариант това се очаква да стане в средата на идната година. Той прикани производителите да следят на интернет страницата на фонда и МЗХ, където излиза индикативен график за мерките, по които може да се кандидатства. Засега индикации, че ще стартира навреме, има само за програмата „Млад фермер“, посочи експертът.

Другият проблем е, че Брюксел е върнал на правителството проектоспоразумението от август с много негативни забележки по почти всички програми и с препоръка да бъдат преработени наново. Така стои въпроса и с новата ПРСР, която също била отхвърлена с мотивите, че държавата просто иска еврофинансиране по мерките без да ги обвързва и обезпечава с конкретни реформи, икономически растеж и повишаване на заетостта в отрасъла. И в момента „на пожар“ МЗХ и фонд „Земеделие“ са се хванали панически да правят съвсем нова програма. „Няма за къде да бързаме, трябва да обмислим добре предложенията си, като ги обвържем с конкретни и ясни цели, както ЕК настоява, но и в защита на българските производители и според приоритетите на ОСП“, коментира министър Греков.