Настоящият доклад проучва фундаменталните реформи в данъците върху доходите на физическите лица /ФЛ/ в страните от ОИСР. Много от тях са провели фундаментални реформи в данъчните си системи, свързани с данъците върху личния доход, през последните две десетилетия. Почти всички реформи могат да бъдат определени като намаляващи размера на данъците – намалението в размера на данъците върху доходите на ФЛ често бива компенсирано с увеличение на социално-осигурителните вноски и данъците върху потреблението – и съпътствано от реформи за разширяване на данъчната база. Въпреки, че нито една друга страна от ОИСР не е копирала напълно смесения подход на данъчно облагане въведен във Финландия, Норвегия и Швеция в началото на 90-те години, много държави са преминали  към частично прогресивно данъчно облагане и използват полу-смесени данъчни системи при облагане доходите на ФЛ. Това означава, че всички или част от доходите от капитал се облагат с по-ниска данъчна ставка от доходите от заплати. Напоследък, на дневен ред в политиката се появяват предложения за плосък данък. Тези реформи към плосък данък се състоят основно от два елемента: свеждането на схемата с данъчни ставки до една обща ставка и елиминирането на специалните данъчни облекчения, с изключение за доходи близо до социалните помощи.

Глава 1 разглежда последните тенденции в данъчното облагане на доходите на ФЛ в страните от ОИСР. Средно за ОИСР, делът на данъците върху доходите на ФЛ процентно измерен в общите данъчни постъпления и БВП е относително стабилен през годините. Обобщените средни нива за ОИСР прикриват големите разлики в политиките на данъчно облагане сред страните-членки на организацията. Страните се различават по размер и начин на данъчно облагане върху доходите на ФЛ. Анализът показва, че има намаление на данъчните нива в горните гранични стойности на високите данъци. Подобна тенденция към по-ниски данъчни ставки се забелязва и при най-високите нива на данъците върху приходите от дивиденти. Това е част от една обща тенденция за намаляване на данъчните ставки за всички доходни нива, която предполага намаляване на по-високите ставки за физическите лица в горната или гранична част на скалата, като инструмент за преразпределение на дохода. (В някои страни от ОИСР, преразпределението на дохода се засилва чрез въвеждането на данъчни кредити за работниците с най-ниски доходи). Всъщност, разпределението на дохода е станало по-малко равноправно през последните две десетилетия в много страни от ОИСР. От друга страна се забелязва леко покачване на средното ниво на данъчните ставки върху доходите от труд (напр. заплати) и на данъчния клин (разликата между цената, която плащат потребителите и тази, която получават производителите). Това нарастване, обаче, е доста по-ниско при данъчните клинове, отколкото при ставките върху доходите на ФЛ, отразявайки липса на прогресивност при социално-осигурителните вноски. Много страни, също така, са намалили значително броя на подгрупите /графите на ставките/ подлежащи на различно на данъчно облагане през 80-те и 90-те години. Тази тенденция към по-плоска данъчни системи - също в резултат от намаляване на данъчните ставки за най-високите доходни нива - продължава и след 2000 г.

Данъчната политика включва серии от сложни компромиси между различни цели на политиката, както се дискутира в Глава 2. Количеството на наложените данъци и структурирането на данъчната система трябва да бъдат обмислени внимателно. Правителствата се оказват притиснати от две страни: натиск да поддържат или увеличат държавните разходите, от една страна, и нуждата от една по-конкурентноспособна данъчна система, от друга страна. Всъщност увеличената международна мобилност е довела до повишена данъчна конкуренция и оказва натиск надолу върху данъчните ставки. Данъчното устройство трябва да се създава със съображения за ефективност. То трябва да минимизира дискриминацията в полза или ущърб на определени икономически решения, което на практика означава изграждане на данъчната система върху по-широка база и минимизиране на разликите в данъчните ставки, които могат да се прилагат към различни бази. Поддържането на справедливостта на данъчната система за доходите на ФЛ изисква, също така, вниманието на властите,  както в смисъл на хоризонтална справедливост – данъкоплатците в идентична ситуация трябва да бъдат облагани по идентичен начин - така и в смисъла на вертикална справедливост – данъкоплатците с по-добри обстоятелства трябва да понасят по-голяма данъчна тежест като процент от техния доход. Още повече, все по-ясно е разбирането за вредните ефекти от сложността. Правителствата могат да увеличат спазването на данъчната политика от обществото като опростят данъчната система.

Политиците трябва да вземат решения въз основа на широки и подробни устройствени характеристики. Най-важните засягат данъчната база, данъчната единица, таблицата на данъчните ставки, използването на данъчните разходи, влиянието на инфлацията, ефектите на системата от данъци върху доходите на ФЛ върху цялостната система на данъчни привилегии, ефектите върху изпълнението на данъците, тяхното администриране и процесът на данъчни реформи. Тези черти са обсъдени по-подробно в Глава 3. 

В Глава 4 са обсъдени различни видове данъчни системи за доходите на ФЛ. Правителствата могат да прилагат прогресивен тип данъчна система, при която се облагат (почти) всички доходи след удръжки според таблица с нарастващи ставки, смесена данъчна система, която налага пропорционална ставка на нетните доходи (капиталови, заплати и пенсии след удръжки) комбинирана с нарастващи ставки върху брутните заплати и пенсии, плоска данъчна система, която налага пропорционална ставка на всички нетни доходи (капиталови, заплати и други трудови възнаграждения минус всички удръжки) или разходна данъчна система, която облага само потреблението, но не и спестяванията. Всяка от тези данъчни системи има своите предимства и недостатъци. Най-общо казано, плоската данъчна система е по-опростена от другите, но акцентира по-малко върху преразпределението. Плоската и смесената данъчни системи имат по-малко данъчни стимули от прогресивната. От гледна точка на ефективността, вероятно плоската данъчна система води до по-малко деформации на пазара в сравнение с другите системи, но е доста по-трудно да се направи генерален извод, тъй като плоската данъчна система може да изисква налагането на висока данъчна ставка, за да се задоволят бюджетните нужди. Практиката показва, че нито една страна от ОИСР не е въвела изцяло само прогресивна, смесена или плоска данъчна система. Всички членки на ОИСР прилагат специално данъчно третиране за определени видове доходи (напр. допълнителни служебни придобивки, или собствено жилище), а множество страни изискват да се правят социално-осигурителни вноски само за определен тип доходи (основно трудови доходи). С други думи, повечето страни използват частично прогресивни, частично смесени или частично плоски данъчни системи и повечето на практика прилагат смесица от данъци върху дохода и такива върху потреблението.

Освен анализ на дискусията за реформа към смесена данъчна система в Германия и представянето на данъчно симулационен модел в Норвегия, който има за цел да симулира ефекта от промените в норвежката система за данъци върху доходите на ФЛ (от смесена към прогресивна или плоска), глава 5 разглежда въздействието на плоската данъчна реформа в Русия и Словакия, както и представя и анализира дебата за реформа към плоска данъчна система в Швейцария и Полша. Анализът заключава, че тези данъчни реформи имат своите достойнства. Анализът показва също така, че тези страни не са приложили или не са обмисляли прилагането на истинска ‘плоска’ данъчна система, която да налага едно и също данъчно бреме върху всички видове доход и така да разсее всички деформации на пазара. Още повече, те (биха) продължили да определят размера на социално-осигурителните вноски отделно. Всъщност тогава плоската система може да се превърне в смесена с пропорционален, вместо прогресивен, данък на доходите получени от труд.

Глава 5, също така, изследва въздействието на избора на данъчна единица. Симулациите за Белгия изследват прехода от система, която комбинира отделното данъчно облагане с брачен коефициент, към индивидуализация. В случая на Франция, симулираният преход е от чисто брачно към индивидуално ориентирано данъчно облагане.

Най-накрая, Глава 6 оценява различните типове системи за данъци върху доходите на ФЛ по отношение фундаменталните принципи на здравословна данъчна политика: опростеност, ефикасност, справедливост и подобрена събираемост, като оценява основните предимства и недостатъци на различните данъчни системи. Анализът заключава, че системите за данъци върху доходите на ФЛ на много от страните-членки на ОИСР могат да бъдат описани като полу-прогресивни данъчни системи. Проблемите на поведението свързано с данъчния арбитраж – отделните индивиди извличат полза от разликите в данъчните ставки и данъчните изключения – които са причинени от тези системи са довели до успеха, през последните десетилетия, на данъчни политики, които акцентират върху разширяване на базата и понижаване на данъчните ставки. Смесената и плоската данъчни системи са варианти за по-нататъшни данъчни реформи.