След три години икономиката на САЩ все още няма да е успяла да се справи с една от най-големите пречки пред икономическия растеж - фискалната политика, пише агенция „Блумбърг“.
Повечето от експертите във Федералния резерв предрекоха през миналия месец, че много от фискалните ограничения ще отпаднат, пазарът на недвижими имоти ще започне бавно да се възстановява, а затегнатите кредити ще накарат централната банка да държи основния лихвен процент на 2% или дори по ниско до края на 2016 г., за да се поддържа растежа и създаването на нови работни места.
„Трудно е да се достигне до пълна заетост, когато се намираш във фискален хаос“, смята Алън Синай от Decision Economics в Ню Йорк.
Спирането на работата на държавния апарат спря потока от данни, който Фед получаваше от правителството, за да оцени състоянието на икономиката, в това число производствената активност, търговията и безработицата. Политическата криза заплашва също така да повлияе негативно на икономическия растеж, след като около 800 хиляди държавни служители бяха пуснати в неплатен отпуск.
„Фед няма да спре да изкупува облигации, докато правителството не функционира“, заявява Дийн Маки, икономист в Barcleys. "Първо има тежест върху икономиката и, второ, Фед твърди, че е „зависим от данните“, а няма как да продължиш да си такъв, когато данни няма“.
Експертите смятат, че Федералният резерв няма да прекрати т.нар програма за количествени облекчения поне до декември месец, а изкупуването на облигации на стойност 85 млрд. месечно защитава икономиката от ефектите на спирането на работата на правителството.
„Нашата съгласувана политика е ефективен буфер срещу този тип фискални тревоги“, смята Нараяна Кочерлакота, председател на клона на Фед в Минеаполис. Подобно мнение по-рано през месеца изрази и председателят на Фед в Атланта Денис Локхарт. Според него продължавайки с програмата за количествени облекчения, централната банка е избегнала много неприятна ситуация.
С наближаването на 17 октомври, датата, на която САЩ трябва да изплати, достигащите матуритет свои задължения, цените на държавните ценните книжа се понижиха, а лихвите отчетоха ръст. Лихвите по облигации, изтичащи тогава се увеличиха с 0,20% вчера (9 октомври) до 0,478%. До 26 септември тези стойности бяха отрицателни.
Американските акции също се повишиха в следствие на оптимизма, че номинираната за следващ председател на Фед Джанет Йелън вероятно няма да предприема промени по отношение на паричните стимули. Индексът S&P 500 е регистрирал ръст от 0,1% вчера,. След като рязко спадна с 2,1% през последните две сесии.
Вероятно Федералният резерв ще прекрати изкупуването на държавни облигации в средата на следващата година. Представители на централната банка са заявили на последната си среща, че това ще стане едва, когато трудовият пазар се стабилизира значително. Те също така са изразили опасенията си по отношение на рисковете, в това число потенциалните ефекти върху икономиката от значително увеличение в лихвените проценти.
Частичната парализа на държавния апарат е последната глава от сериите бюджетни битки, започнали през 2011 г. и довели до първото намаляване на кредитния рейтинг на страната. Конфликтът продължи и през тази година със значителни бюджетни съкращения.
Федералните разходи са се свили в 9 от последните 11 тримесечия, което е повлияло негативно на икономиката на страната. От юни 2009 растежът е в размер на 2,2% на годишна база в сравнение с 3% през петте години преди рецесията.
За фискалната 2013 г. се очаква бюджетният дефицит да бъде в размер на 3,9% от БВП спрямо 9,8% през 2009 г., когато Обама встъпи в длъжност.
През миналия месец настоящият председател на Фед Бен Бернанке заяви, че централната банка се опитва да премахне значителни фискални пречки, които вероятно са забавили икономическия растеж през годината с цял процент, както и са коствали работата на стотици хиляди души.
Прогнозите обаче сочат, че фискалната политика ще затруднява икономическия растеж и през следващите години. Очаква се растежът през 2016 г. да достигне нива между 2,5% и 3,3% при безработица между 5,4% и 5,9%. Инфлацията ще е около 2%.
По принцип при подобни условия лихвеният процент на Фед ще е около 4%. Това т.нар „неутрален лихвен процент“, който балансира спестяванията и разходите на потребителите и компаниите. Вместо това повечето от политиците смятат, че лихвеният процент ще е 2%. Според експерти основната причина за това е фискалната политика.
