|
|
ДИНАМИКА И СТРУКТУРА НА ДОХОДИТЕ
От началото на 90-те години ключовите цели в развитието на нашата страна са осъществяване на структурни реформи в сферата на националното стопанство и осигуряване на стабилен социален преход към
пазарна икономика. Тези цели се оказаха трудно осъществими през изминалите години, тъй като бяха съпътствани от редица проблеми. Въпреки това налице е известен напредък в тази посока – постепенно
държавата се оттегля от командните висоти в икономиката, а частният сектор увеличава своят дял в създавания брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Доходите на домакинствата отбелязват трайна
тенденция на повишение в номинално изражение през последните девет години. Само за последната наблюдавана година – 2003 г. спрямо 2001 общия доход средно на лице от домакинство нараства от 1 589
лв. на 2 129 лв. или с 34%. Реалните доходи на домакинствата също нарастват за периода. През 2003 г. те все още не достигат нивото на 1995 година, но са по-високи спрямо останалите години, взети
като база (табл. 1).
| Таблица 1 |
|
Индекси на реалните доходи на лице от домакинство
през периода 1995 – 2003 година |
| Години | Години, приети за база | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1995 | 1996 | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | |
| 1995 | 100.0 | |||||||
| 1996 | 68.9 | 100.0 | ||||||
| 1997 | 59.9 | 86.9 | 100.0 | |||||
| 1998 | 80.3 | 116.5 | 134.1 | 100.0 | ||||
| 1999 | 82.1 | 119.1 | 137.0 | 102.2 | 100.0 | |||
| 2000 | 78.0 | 113.1 | 130.2 | 97.1 | 95.0 | 100.0 | ||
| 2001 | 73.3 | 106.4 | 122.4 | 91.3 | 89.3 | 94.0 | 100.0 | |
| 2002 | 86.6 | 125.6 | 144.6 | 107.9 | 105.5 | 111.0 | 118.7 | 100.0 |
| 2003 | 90.7 | 131.6 | 151.5 | 112.9 | 110.5 | 116.3 | 123.7 | 104.8 |
Спрямо началото на хилядолетието (2000 г.) те са по-високи с 16.3%, спрямо 2001 г. - с 23.7% и спрямо 2002 г. – с 4.8%.
През периода 1995 - 2003 г. се забелязват следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство (табл. 2).
-
Доходите от заплати в номинално изражение се повишават с 35.0% през 2003 г. спрямо 2001 година. В същото време техният относителен дял в общия доход отбелязва тенденция на известно нарастване. През 1995 г. този дял е 38.0%, през 1999 г. нараства на 41.9%, но от 2000 г. започва постепенно да намалява, като от 38.9% достига до 37.4% през 2002 г., а през 2003 г. отново нараства на 40.0%.
-
През 2003 г. размерът на изплатените социални трансфери (обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки и стипендии) нараства в номинално изражение спрямо 2001 година с 14.2%, но относителният им дял в общия доход намалява – с 3.9 пункта. В сравнение с 1995 г. делът им в общия доход се увеличава от 17.2 на 23.0%, или с 5.8 пункта. В тази позиция от доходите на домакинствата доминират пенсиите. Делът на получаваните пенсии в общия доход на домакинствата е най-висок през 2001 г. в сравнение с предходните години на разглеждания период, като достига 23.7%, но през 2003 г. намалява на 20.6%.
Нарастването на социалните трансфери, като цяло, през наблюдавания периода, се дължи в значителна степен на влошаващата се социално-възрастова структура на населението в страната (най-съществените
фактори за това са: увеличаващият се брой пенсионери; отрицателният естествен прираст на населението; безработицата; емигрирането на млади хора).
-
Нарастват относително доходите от домашното стопанство в пари и в натура през 2003 г. в сравнение с 2001 г. – от 15.0% на 18.2%, или с 3.2 пункта. Разгледани за целия период 1995 – 2003 г. тези данни показват промяна в посоката на тенденцията за разглеждания период, тъй като през 1995 г. относителният дял на този източник в общия доход е 27.6% и достига най-ниската си стойност през 2001 година. Известно е, че доходите от домашно стопанство имат съществена роля при формиране на доходите на домакинствата. В този смисъл може да се отбележи, че 2003 г. е благоприятна за домакинствата, произвеждащи продукция за собствено потребление.
-
Доходите извън работната заплата и предприемачеството нарастват в номинално изражение. В същото време се наблюдава колеблива тенденция на относителния им дял в общия доход. От 5.9% през 1995 г. той на нараства на 9.8% през 2000 г., след което намалява на 9.2% през 2001 г. и достига 8.0% през 2003 година. Това показва, че при формирането на доходите тези източници, които показват участието на домакинствата в развитието на пазарната икономика, все още не са достигнали необходимата стабилност и влияние.
| Таблица 2 |
|
Общ доход* и други средства средно на лице от домакинство по източници през периода 1995 – 2003 година |
| Източници | 1995** | 2001 | 2003 | |||
|---|---|---|---|---|---|---|
| лв. | % | лв. | % | лв. | % | |
| Общ доход | 58 554 | 100.0 | 1 589 | 100.0 | 2 129 | 100.0 |
| Работна заплата | 22 243 | 38.0 | 631 | 39.7 | 852 | 40.0 |
| Извън работната заплата | 1 751 | 3.0 | 80 | 5.1 | 82 | 3.8 |
| От предприемачество | 1 722 | 2.9 | 66 | 4.1 | 89 | 4.2 |
| От собственост | 327 | 0.6 | 11 | 0.7 | 12 | 0.6 |
| Обезщетения за безработни | 237 | 0.4 | 19 | 1.2 | 11 | 0.5 |
| Пенсии | 8 438 | 14.4 | 377 | 23.7 | 439 | 20.6 |
| Семейни добавки за деца | 814 | 1.4 | 11 | 0.7 | 12 | 0.6 |
| Други социални помощи | 587 | 1.0 | 21 | 1.3 | 27 | 1.3 |
| Домашно стопанство | 16 140 | 27.6 | 238 | 15.0 | 388 | 18.2 |
| Продажба на имущество | 532 | 0.9 | 7 | 0.4 | 14 | 0.7 |
| Други приходи | 5 763 | 9.8 | 128 | 8.1 | 203 | 9.5 |
| Спестявания | 4 707 | 47 | 52 | |||
| Заеми и кредити | 684 | 32 | 58 | |||
| Върнати заеми | 89 | 4 | 5 | |||
| Всичко | 64 034 | 1 672 | 2 244 | |||
| *В пари и в натура. |
| ** Стойностните показателите за 1995 г. са в левове (BGL) преди деноминацията. |
ПОДОХОДНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ДОМАКИНСТВАТА
Диференциацията и поляризацията на домакинствата по доход проявяват тенденция на намаление през периода 1995 - 2000 г., а от 2001 г. се оформя тенденция на постепенното им нарастване.
| Таблица 3 |
|
Относителен дял на дохода на десетпроцентните групи лица от общия доход на всички домакинства през периода 1995 - 2003 година |
| (Проценти) |
|
Пореден номер на групата по децили |
1995 | 1996 | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| I | 2.5 | 2.7 | 2.7 | 2.8 | 2.8 | 2.7 | 2.7 | 2.6 | 2.7 |
| II | 4.3 | 4.6 | 4.5 | 4.7 | 4.8 | 4.7 | 4.7 | 4.4 | 4.6 |
| III | 5.4 | 5.6 | 5.6 | 5.8 | 6 | 6 | 5.9 | 5.6 | 5.8 |
| IV | 6.3 | 6.6 | 6.5 | 6.8 | 7 | 7 | 7 | 6.5 | 6.8 |
| V | 7.2 | 7.5 | 7.5 | 7.8 | 8 | 8 | 8 | 7.5 | 7.8 |
| VI | 8.4 | 8.6 | 8.7 | 8.9 | 9.1 | 9.1 | 9.1 | 8.7 | 8.9 |
| VII | 9.7 | 9.9 | 10 | 10.2 | 10.4 | 10.5 | 10.4 | 10.1 | 10.3 |
| VIII | 11.6 | 11.7 | 11.9 | 12.1 | 12.1 | 12.2 | 12.2 | 12.1 | 12.2 |
| IX | 14.8 | 14.7 | 15 | 15 | 14.8 | 15 | 14.9 | 15.3 | 15.1 |
| X | 29.8 | 28.1 | 27.6 | 25.9 | 25 | 24.8 | 25 | 27.2 | 25.8 |
Коефициентът на Джини1, измерващ диференциацията (разслояването) на домакинствата по доход има намаляваща тенденция през периода 1995 – 2000 г. – от 0.360 през 1995 г. намалява до 0.310 през 2000
година.
През 2001 г. коефициентът отбелязва известно нарастване спрямо 2000 г., достигайки стойност 0.317, но е значително по-нисък в сравнение с началото на разглеждания период. През 2002 г. продължава да
нараства разслояването на домакинствата по доход – коефициентът на Джини има стойност 0.342. През 2003 г. коефициента е 0.327, при което се регистрира известно понижение спрямо предходната година.
Поляризацията на населението по доход2 (табл. 3) показва същите тенденции както и диференциацията по доход (измерена с коефициента на Джини). През 1995 г. отношението е 11.9 пъти, през 1997 г.
намалява, като достига 10.2, през 1998 г. е вече 9.3, а през 1999 г. - 8.9 пъти. През 2000 г. то е близо до отношението през 1999 г. – 9.0 пъти. През 2001 и 2002 г. това отношение започва да
нараства, като достига съответно 9.3 и 10.5 пъти. През 2003 г. отношението е 9.5, което е по-ниско спрямо предходната година, но е по-високо от наблюдаваните след 1998 година.
Данните за първите години на новото хилядолетие показват нарастване на диференциацията и поляризацията на населението по доход, макар и наличието на известни колебания. Може да се очаква, че в
следващите години ще се поддържа тенденция на висока диференциацията и поляризацията на населението по доход, което е нормално за една работеща пазарна икономика.Това означава, че диференциацията
на населението по доход трябва да бъде в синхрон с разпределителните и преразпределителни процеси т.е. размера на получаваните доходи да бъде съобразно уменията, професионализма и
производителността на труда.
По принцип оптимални стойности за коефициента на Джини и за поляризацията, които са необходими, за да се постигне положително развитие на икономиката, на практика е почти невъзможно да се
определят, тъй като това зависи от степента на развитие на пазарната икономика и специфичните особености в отделните страни. Може да се отбележи, че в контекста на останалите показатели,
характеризиращи развитието на икономиката като цяло, получените данни за диференциацията и поляризацията на населението по доход не могат да се тълкуват еднозначно. В същото време целенасоченото
използване на диференциацията и поляризацията на населението по доход е един от основните икономически лостове за увеличаване на производителността на всички фактори и ресурси на производството,
което все още не е постигнато в нашата страна.
ДИНАМИКА И СТРУКТУРА НА РАЗХОДИТЕ НА ДОМАКИНСТВАТА
През 2003 г. общият разход на домакинствата за задоволяване на техните потребности в номинално изражение е с 23.1% по-голям в сравнение с 2001 г. (табл. 4).
| Таблица 4 |
|
Общ разход* и други потребени средства средно на лице от домакинство през периода 1995 – 2003 година |
| Групи разходи | 1995** | 2001 | 2003 | |||
|---|---|---|---|---|---|---|
| лв. | % | лв. | % | лв. | % | |
| Общ разход | 46669 | 100.0 | 1420 | 100.0 | 1748 | 100.0 |
| Потребителски общ разход | 39052 | 83.7 | 1223 | 86.1 | 1514 | 86.6 |
| Храна | 21559 | 46.2 | 637 | 44.9 | 707 | 40.4 |
| Алкохол и тютюн | 1895 | 4.0 | 52 | 3.7 | 71 | 4.1 |
| Облекло и обувки | 3433 | 7.4 | 51 | 3.6 | 61 | 3.5 |
| Жилище, вода и енергия | 3264 | 7.0 | 171 | 12.1 | 246 | 14.1 |
| Жилищно обзавеждане | 2024 | 4.3 | 41 | 2.9 | 57 | 3.3 |
| Здравеопазване | 873 | 1.9 | 55 | 3.9 | 76 | 4.3 |
| Транспорт | 2902 | 6.2 | 75 | 5.3 | 93 | 5.4 |
| Съобщения | 371 | 0.8 | 47 | 3.3 | 81 | 4.7 |
| Отдих и образование | 1391 | 3.0 | 46 | 3.2 | 62 | 3.5 |
| Други стоки и услуги | 1340 | 2.9 | 48 | 3.2 | 60 | 3.3 |
| Данъци | 2653 | 5.7 | 44 | 3.1 | 54 | 3.1 |
| Домашно стопанство | 1819 | 3.9 | 44 | 3.1 | 45 | 2.6 |
| Други разходи | 3145 | 6.7 | 109 | 7.7 | 135 | 7.7 |
| Влог | 2935 | 40 | 47 | |||
| Покупка на валута | 63 | 1 | 2 | |||
| Изплатен дълг и даден заем | 873 | 31 | 56 | |||
| Общо | 50540 | 1492 | 1853 | |||
| * В пари и в натура. |
| ** Стойностните показатели за 1995 г. са в левове преди деноминацията. |
Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата през 2003 г. достига 86.6%, като се увеличава с 0.5 пункта в сравнение с 2001 г., а спрямо 1995 г. нарастването е с 2.9
пункта.
Най-съществен дял както от потребителския разход, така и от общите разходи на домакинствата заема разходът за храна, който през 1995 г. е 46.2%, през 1998 г. се повишава на 47.8%, а през 1999 г.
намалява и достига 44.0% от общия разход. През 2000 г. той е близо до равнището на 1999 г. - 44.1%, а през 2001 г. нараства на 44.9%. През 2002 г. делът на храната намалява на 42.5%, а през 2003 г.
достига 40.4% - стойност, която е най-ниска за наблюдавания период от време.
През анализирания период нараства делът на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива, като през 2003 г. достига 14.1% (увеличение с 2.0 пункта в сравнение с 2001 г. и 7.1 процентни пункта
в сравнение с 1995 г.). Продължава да се увеличава делът на разходите за здравеопазване (през 1995 г. е 1.9%, през 2001 г. нараства на 3.9%, а през 2003 г. достига 4.3%) и за съобщения (през 1995
г. този дял е 0.8%, през 2001 г. се увеличава на 3.3% и през 2003 г. е вече 4.7%). Едновременно с това намалява делът на разходите за облекло и обувки (3.5% през 2003 г. срещу 7.4% през 1995 г.).
Относителният дял на разходите за жилищно обзавеждане през 2003 г. е 3.3% и също намаляват спрямо 1995 г., когато е 4.3%. Същевременно трябва да се отбележи, че този дял е по-висок, отколкото през
2001 г. (2.9%) и 2002 г. (3.0%). Известно увеличение има и делът на разходите за свободно време, култура и образование (3.5% през 2003 г. срещу 3.0% през 1995 г.).
Като цяло разходите на домакинствата се преструктурират основно под влияние на изменението на цените на хранителните стоки и на горивата и енергията за битови нужди. Обикновено това води до
намаляване, задържане или в краен случай на сравнително малко нарастване на дела на разходите за облекло и обувки, както и на тези за домашно обзавеждане.
ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ДОМАКИНСТВАТА
Едновременно с относителното намаляване на разходите за храна потреблението на почти всички основните хранителни продукти в натура се повишава през 2003 г. в сравнение с предходните години на
разглеждания период, като цяло. По принцип това е свързано в значителна степен и с традиционно високия дял на натуралните доходи в общия доход на домакинствата през годините. През 2003 г. спрямо
2001 г. се увеличава потреблението на: месо (18.7%); месни произведения (14.4%); кисело мляко (16.9%); сирене (10.9%); кашкавал (19.0%); плодове (35.8%); зеленчуци (7.0%); зрял фасул (8.1%).
По-забележимо изключение правят хлябът и прясното мляко, чието потребление намалява – съответно с 6.7% и 6.1% за разглежданите години (табл. 5).
| Таблица 5 |
|
Потребление на основни хранителни продукти на лице от домакинство през периода 1995 - 2003 година |
| Продукти | Мярка | 1995 | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Хляб и тестени изделия | кг. | 151.0 | 139.8 | 143.4 | 140.6 | 134.8 | 133.1 | 130.2 | 124.2 |
| Месо | кг. | 23.0 | 16.5 | 21.1 | 23.3 | 22.1 | 20.9 | 22.7 | 24.8 |
| Месни произведения | кг. | 12.4 | 7.9 | 10.4 | 12.0 | 11.4 | 10.4 | 10.9 | 11.9 |
| Прясно мляко | л. | 34.3 | 30.9 | 31.6 | 31.4 | 28.9 | 27.7 | 26.9 | 26.0 |
| Кисело мляко | кг. | 22.4 | 17.1 | 20.0 | 22.2 | 22.1 | 21.9 | 24.7 | 25.6 |
| Сирене | кг. | 9.1 | 7.8 | 9.3 | 9.6 | 9.2 | 9.2 | 9.9 | 10.2 |
| Кашкавал | кг. | 1.4 | 1.0 | 1.6 | 2.3 | 1.9 | 2.1 | 2.4 | 2.5 |
| Яйца | бр. | 134 | 107 | 123 | 133 | 127 | 129 | 138 | 140 |
| Олио | л. | 10.8 | 11.1 | 12.3 | 12.2 | 11.7 | 12.1 | 12.3 | 12.2 |
| Млечни масла | кг. | 0.8 | 0.4 | 0.5 | 0.5 | 0.4 | 0.4 | 0.4 | 0.4 |
| Плодове | кг. | 46.1 | 28.0 | 34.9 | 42.2 | 34.6 | 30.4 | 39.4 | 41.3 |
| Зеленчуци | кг. | 56.5 | 45.8 | 58.5 | 58.6 | 57.4 | 59.5 | 61.6 | 63.7 |
| Зрял фасул | кг. | 3.4 | 3.8 | 3.9 | 3.9 | 3.6 | 3.7 | 3.9 | 4.0 |
| Картофи | кг. | 24.7 | 23.9 | 26.4 | 26.9 | 26.3 | 26.9 | 28.2 | 27.9 |
| Захар | кг. | 7.7 | 7.6 | 8.7 | 8.7 | 8.4 | 8.4 | 8.6 | 8.9 |
| * Не включва количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене. |
Трябва да се отбележи, че физиологичните норми на потребление се различават от фактическото потребление на домакинствата. Така например през 2003 г. фактическото потребление не достига
физиологичните норми за определени основни хранителни продукти, формиращи в голяма степен рационалния и здравословен начин на хранене, както следва: месо – с 16.1%, картофи – с 84.9%, яйца - с
28.6%, плодове – приблизително два пъти, зеленчуци - с 31.9%. Значително над физиологичните норми е потреблението на олио – два и половина пъти, месни произведения – приблизително два пъти, хляб и
тестени изделия - с 27.8%. Направеното сравнение на данните е между физиологичните норми и фактическото потребление на домакинствата в дома, тъй като потреблението в ресторанти и закусвални е
сравнително малко.
| 1 Изчислява се на основата на данни от разпределението на лицата от домакинствата по доход в децилни групи и е нормиран в границите от 0 до 1. | |
| 2 Изчислява се като отношение между доходите на най-богатите 10% и най-бедните 10% от лицата в домакинствата. |
