Автор: Маринела Йонкова
АЕЦ "Белене" отново влезе в новинарските емисии и за пореден път поляризира обществото. Очевидно спорът за ядрената енергетика в България не е приключил, независимо от опита на предходния парламент да затвори темата за изграждане на втора атомна централа в страната.
Дебатът за ядрената енергетика не е български патент. Той тече в много държави и е също толкова ожесточен, както и в България.
Да бъде или да не бъде (по принцип)
Аварията в АЕЦ „Фукушима-1”, новите технологии за възобновяема енергия и шистовият газ направиха много по-трудно да се убеди обществеността в ползите от мирния атом. Япония, обяснимо, се отказа от ядрената енергетика. В Германия „зеленият ток” окончателно пребори АЕЦ-а. Италия така и не стигна до решение да възобнови плановете си за изграждане на ядрени мощности, за което вече бе готова.
Други стари членки на ЕС обаче смятат да продължат да развиват мирния атом. Франция смята да изгражда нови АЕЦ, защото на страната й предстои да закрива стари централи, които са по-възрастни от нашата ядрена мощност край гр. Козлодуй. Сходно е положението и във Великобритания, където индустрията продължава да има нужда от електроенергия. В САЩ също вече успяха да пуснат нова АЕЦ, след 30-годишно спиране на подобни проекти.
Междувременно тече и друг процес. Сравнително евтините доскоро ТЕЦ бяха разпознати като основни замърсители на въздуха. Те трябва да направят огромни инвестиции за екологизиране на производствата си и да произвеждат скъпо електричество, или ще бъдат принудени да затворят. Токът от ВЕИ централите пък се оказа много скъп и, поради непостоянния си характер затруднява управлението на системата. Променят се и интересите на потребителите. Високите цени на електроенергията все повече ги насочва към енергоефективни технологии, чрез които да ограничават сметките си за ток.
Сходна теза изказа преди ден и председателят на „Булатом“ Богомил Манчев. Според него единственият вариант да се развива страната ни напред е да има нови базови мощности. Такива може да са ядрените централи, защото те не замърсяват с вредни емисии околната среда. При тях остава единствено отработеното ядрено гориво, което се очаква един ден да може отново да се използва като ресурс в работата на ядрените блокове.
За да се развива ядрената енергетика обаче трябва да има единно политическо решение по темата и то да не се променя при смяната на правителствата, коментира Манчев. Важно е да се знае, че за развитието на ядрени проекти са необходими минимум 10-11 години, в най-добрия случай. Той припомни, че страната ни трябва да ускори работата по модернизацията на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, ако искаме изобщо да продължим развитието на атомната енергетика у нас. Ако не искаме, спокойно може да се увеличи цената на тока както е в Дания – 30 евроцента на киловатчас. С такава цена вече можем да произвеждаме ток от всякакви енергоизточници, включително и възобновяеми. Въпросът обаче е доколко можем да си позволим подобно шоково увеличение, със заплати от около 300 евро, риторично попита Манчев.
Временното ограничаване на потреблението през последните години не означава, че в бъдеще то няма да нараства. Затова в глобален план продължава търсенето на енергиен модел, който да позволи по-ефективна и конкурентна икономика, като в същото време се опазва и околната среда. Оказва се, че това ще стане трудно без ядрената енергетика.
Затова темата за АЕЦ отново влезе в политическите пледоарии, с акцент върху безопасността на реакторите и постигането на баланс с развитието на новите технологии. В България въпросът остана затворен само в рамките на политическите спорове за цената на проекта АЕЦ „Белене”.
Аргументите срещу проекта за втора атомна
„Проектът АЕЦ”Белене” има своите многобройни технически, системни и икономически проблеми, които не подлежат на разрешаване, защото сам по себе си той е замислен и стартиран погрешно и като организация, и като обосновка. В резултат на това той закъснява значително и достига до фаза, когато тази технология се смята вече за остаряла”, коментира енергийният експерт Иван Хиновски.
Десет причини срещу изграждането на АЕЦ „Белене” изтъква и бившият посланик на България в Русия Илиян Василев. Най-сериозният аргумент, който сочат противниците на проекта, е зависимостта от Русия. Следват слабости във финансовия модел на проекта и високата му цена.
Според доц. д-р Красен Станчев строителството на АЕЦ „Белене” ще струва 17 млрд.лв. На държавата, а на всеки българин - по 2800 лв. Очаквана цена на електроенергията е 22 ст.на кВтч.
До подобен извод в поредица анализи стига и руският акад. Булат Нигматулин. В една от последните си публикации по темата той изчислява, че проектът ще струва 15 млрд.евро (плюс инфраструктура, допълнителни мощности и стойност на кредита). Според изчисленията на руския учен цената на електроенергията би била между 10-12,2 евро за кВтч без ДДС.
Акад. Нигматулин е скептично настроен и по отношение на необходимостта от изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Според него евентуално такава необходимост страната ни би имала през средата на 2030-те години, при цена от 4,75 млрд.евро за един енергиен блок, което ще доведе до увеличаване на цената на електроенергията с 13,7%. Един от основните аргументи на руския академик срещу проекта е възможността за финансирането му от руския бюджет. Нигматулин не е привърженик и на изграждането на АЕЦ „Акую” в Турция. В разсъжденията си руският учен стига до извода, че АЕЦ „Акую”, и АЕЦ „Белене” ще са губещи проекти, които ще нанесат непоправими вреди на руската хазна.
