Присъединяването към Европейския съюз е национален приоритет. През последните няколко години, българските правителства положиха значителни усилия за възприемане на общностното законодателство и укрепване на националните институции в съответствие с изискванията на ЕС. Тези усилия получиха признание в Редовните доклади на ЕС и преговорният процес е фактически приключил. България е на прага на членството си в ЕС.
Макар да има достатъчно основания за удовлетворение от постигнатото, все още остава много работа по подготовка на членството на страната – вероятно през 2007 г. Присъединяването ще бъде "шок" за икономиката и институциите на страната, но заедно с това и сериозна възможност за промяна на облика на България и привеждане на нивото на човешко развитие по-близо до това на държавите-членки. Както показва опитът на Испания, Португалия и Гърция, степента и темповете на тези промени ще зависят в голяма степен от капацитета на страната да извлече максимална полза от финансовата подкрепа на ЕС.
България разполага само с две години и половина (ако приемем, че датата на членството е 2007 г.) да подготви условията за успешно – не само от количествена, но и от качествена гледна точка – усвояване на финансовата подкрепа от ЕС. През годините, които остават преди присъединяването следва да се извършва непрекъснат преглед на стъпките за подготовка на присъединяването, за да се установят недостатъците и предприемат навременни мерки за отстраняването им.
Този Доклад е разработен по инициатива на ПРООН в сътрудничество с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Повод за него е Редовният доклад на ЕС за напредъка на България по пътя на присъединяването за 2003 г., където са констатирани слабости в местния и регионален капацитет за усвояване на 2,3 милиарда евро от Структурния фонд и Фонда за социално сближаване (СФФСС), отпуснати на страната в рамките на "финансовия пакет" за първите три години след присъединяването (2007-2009 г.).
В настоящия доклад е представено сегашното състояние на капацитета на местно и регионално ниво и се очертават основните параметри на мерките за развитие на капацитет, които следва да се предприемат, за да се повиши готовността на страната за усвояване на средствата от СФФСС. Обръща се внимание и на някои основни правни и институционални несъвършенства и се отправят известни препоръки за конкретни мерки от страна на заинтересованите страни, насочени към създаване на по-благоприятна среда за успешно усвояване. Изказаните препоръки, са препоръки на експерти и подлежат на по-нататъшно обсъждане и на валидиране от страна на широк кръг заинтересовани участници в процеса.
В Първа глава са представени целите и обхвата на Доклада. Втора глава се занимава с организационния капацитет на общините и областните администрации. Глава трета и четвърта разглеждат съответно проектния капацитет и капацитета за планиране. Последната глава се спира на потребностите от обучение. Последните четири глави имат следната структура: 1) Представяне на наблюденията от проучването; 2) Аналитично обобщение на наблюденията; и 3) Препоръки.
Какво показват резултатите?
Административни структури: В повечето общини и области са изградени структури и има предпоставки за работа по проекти, които обаче са съсредоточени в по-големите общини.
Човешки ресурси: Малка част от общинските и областни служители са преминали през обучение в разработване на проекти, стратегическо планиране и други свързани въпроси – 3-4 човека средно в област или община;
Информираност/комуникация: Въпреки, че информационните канали са изградени, нуждите от информация за средствата са големи – 99% от общините и 70% имат нужда от информация за процедурите.
Финансови ресурси: Само 28% от общините и 4% от областите са в състояние да отделят средства за съфинансиране на проекти по присъединителните фондове. Над 80% от общините посочват като причина непредвидените средства в общинския бюджет.
Капацитет за работа по проекти – Опит с предприсъединителните инструменти: Изразява се готовност за усвояване на средствата, но се откроява ограничен опит в предприсъединителните фондове – 72% от общините нямат одобрени проекти, една трета не са кандидатствали по предприсъединителните програми, една пета от общините не посочват наличието на идеи за проекти;
Основни пречки при разработването на проекти: Ограничени финансови ресурси за съфинансиране и разработване на проекти; сложни бюрократични изисквания и процедури; кратки срокове за подготовка са сред основните препятствия пред българските общини;
Проектен капацитет – Партньорства: Хоризонталните връзки и партньорства между общините са слаби, не се използват достатъчно възможностите за съвместно решаване на общи проблеми и обединяване на ресурсите;
Общински и областен капацитет за планиране: Общинските планове имат по-скоро формален, отколкото оперативен характер. Общинското планиране все още се възприема като затворен процес (в рамките на общината), в който няма ясна представа за вертикалните и хоризонтални връзки в цялостния процес на национално планиране. Областните планове са малко като брой и също не се изпълняват.
Обучението досега: Общините са преминали през обучение по разработване на проекти, но преобладаващата информация е обща. Посочва се потребност от обучение с очаквания за повече прагматика.
Специална внимание се обръща на регионалната неравнопоставеност. Капацитетът, заключава докладът е съсредоточен в относително развити и урбанизирани общини, които са в по-изгодни позиции в сравнение с малките и средни общини.
Какви са препоръките:
Подобряване на информираността, комуникацията и прозрачността – включително чрез Стратегия за информация и комуникация и План за действие към нея, както и с периодични кампании за информиране на обществеността за възможностите по предприсъединителните фондове;
Засилена роля на местните ресурси, като се разчита на партньорствата – общините и областите очакват въпросът с националното съфинансиране да се решава въз основа на ясни и обективни критерии;
Изграждане на устойчив капацитет за работа по проекти и партньорство – не трябва да се допуска "порочен кръг" на капацитети и участието в усвояването на средствата;
Осигуряване на по-благоприятна среда за национално планиране – изясняване на процесите, предвиждане на достатъчно време, предприемане на мерки за осигуряване на прозрачност на решенията и т.н.;
Изграждане на капацитет за разработване на общинска политика, планиране и партньорство – включително с използване на националния предприсъединителен фонд;
Национална програма за изграждане на капацитет – нужда от количествен обхват, единна методика с подходящо наблюдение. Програмата следва да способства за "промяна в културата" и нагласите към фондовете. Средствата от структурните фондове и Фонда за сближаване на ЕС не се получават, а трябва да се спечелят!
Резултатите, казват експертите, могат да се четат и интерпретират по различен начин – дали бутилката е "полупразна" или "полупълна"? Има много проблеми, но има и време... България разполага само с 2 години и половина (или с цели 2 години и половина), за да се справи с проблемите. Предстои ни «стръмна крива на учене»...
Пълното изследване можете да намерите на Интернет страницата на ПРООН: www.undp.bg
