Категорично несъгласие с това изрази производителят на млечни и месни деликатеси Димитър Маджаров. Той не успя да се сети за нито едно българско предприятие от двата сектора, които да са наложили трайно колбасите и сиренето си на европейския пазар благодарение на веригите. Собствениците на най-качествените марки са категорични, че комбинацията между високо качество и ниска цена е невъзможна. Предприемачите от години алармират, че ценовият натиск на веригите ще доведе до влошаване на качеството на продуктите. Това на практика се случи и за да оцелеят много преработватели замениха месото в колбасите с евтин говежди протеин – внос от ЕС, а млякото в сиренето, кашкавала и маслото – с вносно палмово масло.
В същото време фалираха и много предприятия, като всички обвиняваха за това веригите. Само за година няколко големи месопреработватели са затворили в София и Пловдив, защото не са издържали да работят на загуба, информира Маджаров. Същата причина за закриването на 7 от най-големите хлебозаводи у нас изтъкна преди година и председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Марияна Кукушева, които също са членове на съюз „Произведено в България”.
Хранителната ни индустрия не е конкурентна в ЕС
Истината е, че и след 7 години членство нашето земеделско производство и хранителна промишленост продължават да не са конкурентни на европейските. Причината е, че с изключение на сектор зърно, у нас селското стопанство и преработвателната индустрия не получават помощ от държавата и ЕС. Това ще се случи за първи път тази година, но със сравнително малка дотация от бюджета. От 2014 до 2020 г. обаче загърбените досега сектори, като производителите на зеленчуци, плодове, картофи, животновъдите и птицевъдите, ще получават субсидии от държавата и пари по земеделски проекти на ЕС. Това все пак е малка крачка в посока на равнопоставеност на пазара в ЕС, каза Цветан Симеонов. Той определи като странна политиката на подпомагане на Брюксел, при която старите държави-членки получават много повече от новите. Много по-логично било новоприсъединилите се страни да се нуждаят повече от субсидии, за да компенсират първоначалното си изоставане и да впишат в пазара на ЕС.
Според Съюз „Произведено в България” чуждите вериги допринасят още повече за затъването на хранително-вкусовата ни индустрия, защото спекулират с монополното си положение на пазара, налагайки непосилен ценови натиск. Така фирмите не могат да се изправят на крака и да инвестират, за да постигнат висока ефективност и качествени стандарти.
Всъщност монополисти ли са веригите?
Търговските вериги у нас отричат да доминират на пазара за хранителни стоки и се аргументират за това с цифри. По данни на Сдружението за модерна търговия, което представлява най-големите компании у нас, за 2012 г. в страната са функционирали 35 търговски вериги. В топ 10 са - „Кауфланд“ с пазарен дял от 9,5%, „Билла“ - с 4,7%, „Лидл“ - с 4,2%, ЦБА – с 3,5%, „Карфур – 2,8%, „Фантастико“ - 2,6%, „Пикадили – 1,9%, „Метро“ - 1,6% и „Т Маркет“ - с 1,2 %. Те заемат 1/3 от пазарния дял на хранителни стоки с 33,3%, твърдят от сдружението. Като се прибавят към тях още няколко по-малки вериги с дял от 5%, накрая излизало, че хипермаркетите държат 38,3% от търговията на хранителни продукти в страната, а бакалиите въртят останалите 61,7% от оборота. Цените се определят от малките магазини, твърдят от Сдружението за модерна търговия.
Че веригите не са монополисти, смята и председателят на БТПП
Според него при пазарна икономика правилата са ясни – всяка фирма се налага сама с цена и качество. Натискът върху цените не е резултат от злоупотреба с господстващо пазарно положение, а е търговска практика на веригите в цял свят спрямо всичките им доставчици, убеден е Симеонов. Затова командно-административния подход към тях у нас бил меко казано неприемлив. Той припомни основното търговско правило в ЕС за свободното придвижване на стоки, произведени в съюза.
Междувременно браншовите организации от хранителната индустрия инициираха преди година промени в Закона за конкуренцията. Проектът беше готов, но не успя да мине в парламента заради оставката на правителството на ГЕРБ. Преди това бе качен за обществено обсъждане на сайта на МИЕТ, но отнесе доста критики от икономисти, самите вериги и дори юристите по антимонополно право в Комисията за защита на конкуренцията. Веригите възразиха не само срещу евентуалната намеса в работата им, но и срещу новото понятие „значителна пазарна сила“, което се предлага в закона като вариант на пазарен монопол. С него се визира статута на веригите, чиито пазарен дял може и да не е доминантен, но съществува риск за монопол, тъй като работят с огромен брой зависими от тях доставчици.
