В началото на декември Народното събрание обсъди и прие на първо четене проекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 година, който се очаква всеки момент да бъде приет и на второ четене, успоредно със закона за държавния бюджет и закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
И през тази година обсъждането не минава без разнообразни политически договорки встрани от опити за сериозна и значима промяна в стимулите за поведение на всички участници в предоставянето на здравни дейности, услуги и продукти и начина на оценка и финансиране на резултатите. Рефренът „парите не достигат, дайте ни още" остава дежурна фраза от страна на лечебни заведения, съсловни организации и дори политически партии, но проблемите в сектора, които тревожат пациентите, не намират отражение в бюджетните документи или поне не в средносрочен план, съобщиха от Института за пазарна икономика.
Ръстът на разходите в бюджета на касата за последните пет години надхвърля 3 млрд. лева, като само за последната година той е над 1 милиард. Разходите за болнична помощ за периода се увеличават с над 1,5 милиарда лева, а разходите за лекарства, платени от касата, вече надхвърлят общо 2 милиарда лева.
В структурата на разходите е видим превесът на разходите за болнична помощ – 46,8% от общите разходи. Лекарствата са другото голямо перо , което поглъща една четвърт от общия ресурс. Трябва да се отбележи, че за пет години разходите нарастват с над 80%, докато по данни на Евростат натрупаната за целия период инфлация при лекарствените продукти в ЕС е около 11%. Извънболничната помощ – първична и специализирана – си поделя по около 7,3-7,4%, като увеличението на разходите за първична и за специализирана извънболнична помощ за тази година е по-значимо, в размер на общо 216 млн. лв. и то отразява усилията за подобряването на профилактиката – една от малкото добри новини в сектора.
Необходими ли са фундаментални промени в модела на организация и финансиране? Този въпрос често се обсъжда и мненията на експертите варират в двете крайности. Разумният отговор предполага, че за дълбоки реформи е необходима висока степен на обществено съгласие, а това е изключително трудно да се постигне в здравеопазването. Секторът е силно доминиран от интереси – на съсловни организации, фармацевтични компании, здравни експерти и пациенти, които рядко се обединяват около желание за промяна в една обща посока. Безспорно обаче виждаме действащи параметри, които създават погрешни стимули и които могат да се коригират относително лесно, например:
Лекарствената политика да се насочи към генеричното заместване на лекарства по подразбиране. Обществените поръчки при лекарствата да се превърнат в основен метод при заплащането на лекарства от доставчик, финансиран с обществен ресурс, и контролът върху тези поръчки да е реален и ефективен.
Да се прекрати финансирането на болници чрез клинични пътеки и да се подбере по-адекватен финансиращ механизъм, който да заплаща близко до реално извършения разход на болниците за лечение и да не стимулира нередности. Вече сме писали (например тук) с какво могат да бъдат заменени пътеките.
Повишаване на заплащането на труда на медицинските специалисти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, санитари и др.), намаляване на срока им на обучение и рязко подобряване на условията им на труд с цел увеличаване на техния брой и задържането им на работа в България.
Дълбоките реформи също са възможни и постижими, независимо от трудностите. Те засягат функционирането и постройката на целия осигурителен модел, различно регламентиране на доплащанията и на пакета здравни услуги и решаването на въпроса с мрежата от лечени заведения на територията на страната. Опитите тези въпроси да се обсъждат през последните години и да стартира реформа срещат съпротива, а дали тя ще се запази и през следващите предстои да видим.
