Финансовата криза и дълбоката икономическа криза, която тя предизвика доминира новините повече от година. Първа глава в Първа част на трето издание"Пенсионен обзор" разглежда влиянието на кризата върху пенсионните доходни системи. Финансовата криза сериозно засегна пенсионните фондове в страните от ОИСР, като техните инвестиции изгубиха средно 23% от стойността си през 2008 г., достигайки ниво от USD 5.4 трилиона. При сравнение между страните става ясно, че влиянието зависи от значението на частните пенсии в цялостния пакет доходи след пенсиониране, което е особено силно в Австралия, Дания, Холандия, Обединеното кралство и Съединените щати.

Икономическата и социална криза се изразява в намаляващото производство, нарастващата безработица и по-бавния растеж (или застой) на заплатите. Това означава, че публичните пенсионни планове също ще бъдат засегнати поради по-ниските приходи от вноски и по-големия натиск на разходите.

Най-засегнати от финансовата и икономическата криза са по-възрастни работници,
които имат малко време преди пенсиониране, за да очакват възстановяване на пенсионните си спестявания и ако останат безработни, срещат големи трудности при намирането на нова работа. Конкретната глава, посветена на кризата и пенсиите включва нови изчисления за влиянието на дългосрочната безработица в по-късен етап от живота на човека върху доходите на хората в пенсионна възраст. Младите работници усещат по-слабо въздействието, тъй като обикновено на този етап от кариерата си спестяват по-малко и имат пред себе си по-дълъг професионален живот, през който да компенсират евентуалните загуби на пенсионните спестявания и пенсионни права. Хората, които вече са пенсионери и получават пенсии също страдат по-малко.

Чрез примери от пенсионните модели в ОИСР е показано как негативният ефект от
кризата върху пенсионните приходи е заглушен в много страни от мрежите за социално подпомагане и от данъчната система. Над 75% от възрастните хора в Австралия и около 65% от тези в Дания например, получават поне част от обезщетенията от схеми за социално подпомагане след проверка на доходите и имуществото. Стойността на тези права се увеличава, тъй като частните пенсионни фондове имат по-ниска доходност, а по този начин се постига защита на голяма част на хората с ниски и средни доходи. В Австралия, всеки допълнителен долар от частните пенсии се отразява като до 40 цента намаление в държавната пенсия. И обратно - всеки долар по-малко в частните пенсии води до 60 цента увеличение в полза на в държавната пенсия. Но в някои страни мрежите за социално подпомагане са или ще се окажат недостатъчни във времена, когато частните спестявания не са в състояние да допълнят пенсионните доходи на ниско или средно осигурените хора.

Изданието разглежда и оценява действията, които правителствата вече са предприели за смекчаване на ефекта от кризата. От главата става ясно, че пенсионните системи са били засегнати по два основни начина от програмите за икономически стимули, въведени от много правителства: това води до повишени плащания към възрастните хора и до използването на публичните пенсионни резерви за смекчаване на влиянието на финансовата криза. Дава се оценка и на пенсионната политика, на пазара на труда, мрежите за социално подпомагане, регулациите на частните пенсионни фондове и инвестиционния избор. Въпреки огромния краткосрочен политически натиск, за правителствата е наложително да се противопоставят на реакции, чиято целесъобразност заплашва стабилността и устойчивостта на осигуряването на пенсионните доходи. Дългосрочните предизвикателства на демографските промени и застаряването на населението не са отминали и трябва да бъдат взети предвид след като кризата отмине и икономиките започнат да се възстановяват.

Във втора глава на първа част са разгледани доходите и бедността на възрастните хора днес. Около средата на периода 2000 -2010 година нетните доходи на хората над 65 годишна възраст възлизаха средно на 82% от доходите на населението въобще в страните от ОИСР (като се отчитаха различията в размера на домакинствата). Но има голяма разлика между отделните държави. Бедността в сред пенсионерите на практика не съществува в някои държави, но в Корея например над 40% от възрастните живеят бедно. Средното равнище на бедността сред възрастните в ОИСР е 13,2%, в сравнение със средното равнище на бедност сред цялото население от 10,6%. В главата се разглежда как доходите и бедността сред възрастните хора могат да се развият в бъдеще в резултат на пенсионната реформа и социалните и икономическите промени.

Последните реформи в областта на пенсионното осигуряване са основна тема на третия специален раздел от част I на изданието. В актуализирания анализ от второто издание на „Пенсионен обзор" става ясно, че страните от ОИСР са продължили да реформират пенсионните си системи и в периода след 2004 година; фактически само в пет от тях са се случили малко или никакви промени. Тези неотдавнашни реформи са групирани около ключови  цели на пенсионната система: пенсионно осигуряване на работниците, адекватност на пенсионните обезщетения, финансова стабилност, икономическа ефективност (намаляване на нарушенията в предлагането на работна ръка и стимулите за спестяване), административна ефективност и сигурност на пенсионните доходите при различни рискове и несигурност.

Оценката на реформите показва, че периодът от 2004 до май 2009 година е по-скоро
еволюционен по развитие, а не революционен. Не е извършена нито една широко обхватна реформа на системата, за разлика от онези, които се проведоха в десетилетието до 2004. В някои страни като САЩ, Норвегия, Австрия и Ирландия, процесът на реформи вече е спрял напълно. В други страни, процесът на реформи се забави или дори тръгна в обратната посока. Законодателните промени в пенсионната система в Италия, например, бяха отложени. В Словашката република на работниците, които бяха обхванати от новите схеми с дефинирани вноски им бе позволено да се върнат обратно към държавната система за обществено осигуряване, а подобни обрати в реформата се обсъждат и на други места. Кризата може да доведе до по-нататъшни промени, които не са в съответствие с дългосрочната стратегия, необходима за постигане на устойчива пенсионна политика.

Последната глава на първа част като актуализира и допълва работата на предишното издание „Пенсионен обзор", разглежда частното пенсионно осигуряване. Тя се съсредоточава върху такива страни, където публичните пенсии са ниски и хората носят по-голяма отговорност за осигуряване на старините си. Въпреки това финансовата криза поражда реална тревога, особено като подкопава доверието на хората в частните пенсии. Въпреки това фискалните ограничения ясно сочат, че частните пенсии трябва да останат значителна част от уравнението при осигуряването на старините. Разгледани са политики, които стимулират хората да правят пенсионни спестявания, като са включени и автоматичното записване и данъчните облекчения.

В част втора на доклада са включени редица пенсионни показатели. Първите девет
показатели разглеждат индивидуалните пенсионни права, изчислени по пенсионните модели в ОИСР. Показателите отразяват ситуацията по данни от 2006 година. Изчисленията целят да покажат бъдещите права на работници, които са влезли на пазара на труда през 2006 г. и ще прекарат целия си трудов стаж при един и същи набор от правила. За работещите на среден доход, брутния коефициент на заместване на дохода - пенсия спрямо заплатата, която са получавали работещите - е средно 59% в 30-те страни от ОИСР. Въпреки това много държави предлагат отстъпки в подоходните си данъци за по-възрастните хора и повечето пенсионери не плащат вноски за социално осигуряване. Така средното заплащане, нетния коефициент на заместване на дохода (при отчетени данъци и вноски) е средно 70%. Коефициентът на заместване на дохода е разгледан отделно за мъжете и за жените, и при различни нива на доходите. В настоящото издание е включен и нов показател, който отразява коефициента на заместване на дохода включително и при частните доброволни пенсионни схеми.

Важен за правителствата обаче е не само коефициентът на заместване, но цялостният ангажимент за осигуряване на пенсия. Това се измерва с показателя за пенсионно богатство, който показва пожизнената стойност на обезщетението, като взема предвид разликите в пенсионната възраст в отделните страни, продължителността на живот и индексацията на пенсиите. Средно мъжете в Люксембург получават около 825 000 щатски долара пенсии през живота си, а жените - около 1 милион щатски долара. Люксембург може да е краен пример, но средната стойност на пожизнената пенсия от задължителни пенсионни схеми в страните на ОИСР се равнява на 400 000 щатски долара за мъжете и на 475 000 долара при жените.

Вторият комплект от четири показатели, отново включен за първи път в настоящото издание на „Пенсионен обзор", изследва широк от елементи на пенсионно осигурителните системи. Той дава информация за вноските и как ставките за пенсионно осигуряване са се променили във времето. В действителност ставките са били изключително стабилни, като се има предвид демографския натиск върху пенсионните системи, като са се увеличили средно от 20% през 1994 година на 21% през 2007 година. Въпреки това, този натиск е явен, ако се разгледат разходите на публичните пенсионни системи при втория показател, който се е увеличил със 17% по-бързо от националния доход за периода 1990 - 2005 година, от 6,2% на 7,2% от брутния вътрешен продукт. Индикаторът на пенсионните разходи включва и информация за задължителните частни пенсии и обезщетенията в натура, като например жилищни помощи и субсидии. Други два показателя за пенсионно осигурителните системи касаят частните пенсионни фондове, а данните обхващат доброволното частно осигуряване и стойността на активите на пенсионните фондове.

Последният комплект от четири показателя отразява средата, в която работят пенсионните системи. Разгледани са три демографски показателя: продължителност на живота, раждаемост и коефициент на зависимост (брой на пенсионерите спрямо броя на хората в трудоспособна възраст). Данните за средните доходи, които отразяват много от другите показатели, може да се намерят тук.

И накрая, част III представя профили на страните и основните показатели на националните пенсионно осигурителни системи, определя последователни параметри и правила и основните резултати за индивидуалните пенсии: коефициента на заместване и пенсионното богатство. В началото на трета част е представена таблица с основните параметри и правила в 30-те страни-членки на ОИСР.