Преди дни публичната тишина на т.нар. Консултативен съвет за оптимизацията на осигурителната система най-накрая беше прекратена. Съветът, създаден и ръководен от министъра на труда и социалната политика, публикува презентация на страницата на министерството на труда и социалната политика, в която подробно са разписани различни предложения за промени в осигурителната система.

Тук е мястото да се отчете, че за първи път предложения за законови промени в България са придружени от анализ на различните варианти за действие, мотиви, оценка на финансовия ефект и отчитане на рисковете. Т.е. презентацията представлява един опростен вариант на оценка на въздействието от предложените промени, от който и други ведомства и работни групи биха могли да се поучат.

Като цяло, предложенията трудно могат да се нарекат реформи, тъй като се фокусират върху „кърпене на дупки” в сегашната система, които в най-добрия случай леко ще намалят огромния дефицит – и то само временно. Реални реформи за замяна на банкрутиралата пенсионна система с друга, която е финансово устойчива, не са предложени.

Част от предложените варианти сериозно увеличават разходите на НОИ и съответно дефицитът в системата остава, а е възможно и да се увеличи. От друга страна, изчисленията на финансовите ефекти при всички предложения са изцяло статични, т.е. не отчитат неизбежните динамични ефекти от промяна в поведението на осигуряващите се и техните работодатели. Така например, при увеличаване на осигуровката за пенсия с 1 п.п. от следващата година е изчислен допълнителен приход за НОИ от 225 млн. лева, но тази сметка не отчита вероятността част от сега осигуряващите се да преминат в сивия сектор или просто да спрат да работят (вкл. да бъдат съкратени) заради повишените разходи за труд. В този смисъл, така изчислените финансови ефекти, особено по отношение на приходната част, са силно оптимистични.

Все пак, конкретните предложения заслужават внимание. Въпреки че никое от тях не решава фундаменталния проблем с фалиралата разходопокривна система, някои от предложените мерки ще помогнат за овладяването или поне по-бавното нарастване на дефицита в ДОО. Други пък изчистват съществуващи проблеми с равнопоставеността на субектите, а трети се нуждаят от по-внимателно вглеждане в детайлите, за да се избегнат потенциалните негативни ефекти.

Най-общо, основните предложения са следните:

1/ Плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране и изискуемия стаж, като възрастта ще се покачва до изравняването ѝ за мъже и жени на 65 г., а увеличението ще се отнася и за категорийните работници. Вариантите за изравняване на пенсионната възраст са няколко, като може да се постигне по-бавно, до 2036 г., по-бързо – до 2028 г., или пък пенсионната възраст да се изравни според годината на раждане.

Реално такава реформа за увеличение на възрастта и стажа всяка година с по 4 месеца беше предприета от началото на 2013 г., но само година по-късно беше „замразена”, разбирай - спряна. Независимо от това кой вариант се избере, покачването на възрастта и стажа трябва да започне да се случва без по-нататъшно отлагане – предвид огромния проблем с ранното пенсиониране на категорийните работници и растящата продължителност на живота.

В това предложение заслужават внимание два елемента:

• За първи път при промени в пенсионната система в България се говори за въвеждането на автоматичен механизъм, което представлява огромен скок в мисленето и е в унисон с най-новите тенденции в дизайна на разходопокривните системи в развития свят. В случая се предлага обвързване на възрастта за пенсиониране с продължителността на живота след изравняване на възрастта за пенсиониране на 65 г. за мъже и жени. Колкото по-рано се случи това, толкова по-скоро ще започне да се намалява товарът от растящата продължителност на живота върху първия стълб на системата.
• Въвеждане на диференцирана възраст за пенсиониране за работещите в специалните ведомства (разбирай МВР и МО), която да зависи от тежестта на работата и длъжността. Най-просто казано, чиновниците в тези ведомства ще се пенсионират по-късно от тези, които работят на терен – полицаи и военни. Това предложение би решило частично една явна несправедливост в системата, тъй като условията на труд за административен чиновник в МВР по нищо не се различават от тези за чиновник в министерство на икономиката, например. Едно още по-добро решение обаче би било чиновниците в тези системи да бъдат третирани като работещи 3-та категория труд.