Производителите банкрутираха

Междувременно още в началото на жътвената кампания фермерите алармираха, че безпрецедентно ниската цена на зърното спрямо миналата година ще доведе мнозина от производителите до банкрут, защото са теглили кредити, за да увеличат собствените си площи. Отделно драстично ще паднат и рентите, което пък ще обезцени земята. Такава прогноза направиха през лятото председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Ангел Вукодинов и заместникът му Радослав Христов.

Факт е, че в момента средните зърнопроизводители, инвестирали в земя през последните 11 месеца, са изпаднали във финансов колапс, потвърди и Борислав Петков. Ако случайните инвеститори, въпреки финансовата си загуба, все пак успяват да изплуват заради основния си доходен бизнес, то инвеститорите-земеделци понасят съкрушителен удар, от който трудно ще излязат.

Става дума за средни производители основно на зърно, които преди да се нахвърлят да купуват ниви, са обработвали от 1000 до 10 000 декара. Последните две печеливши години им помогнаха да заделят свободен финансов ресурс, който те решиха да инвестират в собствена земя. Това са около 10-15% от арендаторите на ниви, разполагащи със собствена земеделска техника, придобита изгодно на лизинг по програма САПАРД, която обаче продължават да изплащат. Двете късметлийски години в стопанско отношение накара тези стопани да повярват, че и на третата ще получат такива печалби. Затова повечето от тях, освен собствения паричен ресурс, са теглили и нови кредити със 7- 8% годишна лихва, за да увеличат земята си на всяка цена.

С наддаването на търговете те също допринесоха за увеличаване на цената на нивите до 600-700 лв. на декар. Но когато цената на зърното се срина с 40% заради лошата пазарна конюнктура в света, тогава паднаха с 40% и приходите на стопаните и те останаха с нищожна или никаква печалба. В момента фермерите масово разпродават имотите си на безценица, при загуба от 100-200 лв. за декар, защото не могат да изплащат нито кредити, нито лизингови вноски, нито да покрият разходите за сеитбата. Това заявиха поотделно и Борислав Петков, и Ангел Вукодинов.

Къде сбъркаха фермерите?

Производители не спазиха основните правила за печелившо земеделско производство, твърдят експертите. На първо място, те допуснаха грешки в структурирането на стопанството си. Средно голямо стопанство от 1000-3000 до10 000 декара, върху което се сее единствено зърно, е абсолютно неефективно в сравнение с по-големите ферми, които също са монокултурни, защото не могат да правят икономии от мащаба.

Фермерите са се надявали за трета поредна година да вземат по 450-500 лв. за тон от зърното, но за съжаление това не се случи, което е абсолютно нормално в земеделския бизнес. Стопаните добре знаят, че прогнозируемостта в селското стопанство не е 1-2 години, а минимум 5 стопански години, подчерта шефът на БАСЗЗ. И даде за пример графиката в цените на зърнените култури за последните 10 години. Тя наподобява прединфаркто състояние в ЕКГ графика - с амплитуди от ниски към високи цени и обратно.

Ето и пример за погрешно направен бизнес план, с който Петков илюстрира анализа си. Да вземем стопанство от 10 000 декара, от което фермерът е печелил по 80-90 лв./дка средно през двете добри години. Тогава е нарушил правилото за предвидимостта и е решил миналата есен, че късметът ще го споходи и на третата година и решава да инвестира, като разшири много земята си. Така към изкараните 800 000 лв. собствени средства, решава да прибави и още 800 000 лв. чрез банков кредит, които да вложи в собствени ниви, за да не плаща повече ренти и да стане още по-богат. „Да, но като се окажеш на загуба с 25-50 лв. от декар, от къде ще я покриеш? Как ще подсигуриш и производството си за следващата година, като основният ти паричен поток от продаденото зърно е спаднал с 40%?“, риторично пита Петков.

Земята си отмъсти, че я засипаха с жито

И стигаме до обсъждания през последните 8 години въпрос за монокултурното земеделие, което стана масово у нас, тъй като зърнопроизводството е най-лесното, бързооборотно и доходно сред всички селскостопански производства. А като заваляха и преките субсидии от ЕС за декар засята площ само за този земеделски бранш, фермерите съвсем се отказаха от животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и друг вид стопански поминък, за да сеят само зърно. Без значение, че монокултурното земеделие е вредно за земята, защото за да е продуктивна и благодатна, културите трябва задължително да се сменят.

Да, ама не, защото това докара до свръхпроизводство на зърно не само у нас, а и по цял свят.

И сега земята си отмъщава на хората, че от дългосрочно средство за прехрана, в днешно време я превърнаха в скоростна машина за забогатяване.

Здравомислещият земеделски производител трябва да отглежда не само зърнени култури, а поне 300 декара с лозя, по 300-400 декара овощни и зеленчукови градини, за да диференцира риска, като избие от някъде загубите, съветват експертите. Големите арендатори у нас, които накупиха и много земя, също започнаха да използват част от собствените си площи за трайни насаждения.

Ако разчиташ само на зърното, както се случи с малките и средни стопани, трябва да си наясно, че ще дойде и лоша година, при която пазарът ще се срути и ще банкрутираш. Загуби тази година посрещат и зърнопроизводителите в ЕС, но там ги компенсират отчасти с около 30% по-високи добиви заради модерните поливни съоръжения. В България обаче хидромелиоративните системи от социализма бяха унищожени и разграбени и производителите ни разчитат само на дъжд в тези години на суша, коментира Петков.

Какъв е изходът за стопаните?

Съветът му към производителите, изпаднали в такова патово положение, е да продадат земята на инвестиционните фондове с опцията веднага да подпишат договор за ползване за срок от 10 години, за да могат веднага да започна да я обработват. Така едновременно ще получат финансов ресурс, за да обслужват кредитите си и да имат средства за подсигуряване на следващата реколта. В момента фондовете сключват такива сделки. Самият Петков е подписал наскоро такъв договор, при който е купил земята по 385 лв. на декар и веднага е дал земята за 5-годишно стопанисване на същия производител, осигурявайки си 8% доходност при 35 лв. годишна рента плюс 3 лв. годишно покачване.