Малко висши ръководители на фирми в Европа са информирани за значителната инвестиция на Европейския съюз в иновации през последните години, сочи проучване на "Силата на простия метод", публикувано от „Ърнст и Янг” и Центъра за проучвания на европейските политики.

Проучването обхваща 680 лидери в бизнеса от 15 държави-членки на ЕС и установява, че 73% от анкетираните, много от които трябва да вземат ключови решения за инвестициите в частния сектор в Европа, като например президенти и главни изпълнителни директори, не са информирани за политиките на ЕС за повишаване на иновациите. В допълнение 69% считат, че иновационната политика в ЕС не отговаря на потребностите на индустрията.

Алесандро Цендерело, Ръководител  в „Ърнст и Янг” на Практиката на институциите в ЕС, споделя: “Хората, които определят политиките, и лидерите в бизнеса се обръщат към иноваторите на Европа, за да осигурят така необходимия растеж. Една ефективна иновационна политика на ЕС се позовава на потребностите на тези три групи, които се координират чрез приложението на широкомащабни пан-европейски стратегически проекти, фокусирани върху основните индустрии и осигуряващи възможности за технологиите. Още повече, тъй като ЕС продължава да е изправен пред режим на строги ограничения и заплахата от рецесия, е необходима една по-целенасочена иновационна политика, задвижвана от пазара, която да катализира растеж в целия ЕС – опростеният подход към достъпа до финансиране за МСП също е ключов аспект в тази област”.

“С продължаването на тенденцията за процъфтяване на бързо растящите икономики и конкурирането им с по-развитите пазари като ЕС, набелязването на курс за устойчив растеж няма да е лесно. Но построяването на мост между несъизмеримите светове на политиката и бизнеса е първата необходима стъпка в тази посока. Една по-ефективна иновационна политика ще  помогне за стимулиране на търсенето и ще постави ЕС в по-добра позиция да извлече конкурентно предимство от продължаващите възможности на глобализацията”, заявява Джей Ниб, Лидер в „Ърнст и Янг” за пазарите в EMEIA.

Допълнителни  предизвикателства пред ефективните иновации в Европа

Пропастта в изследователската  и развойна дейност – Навсякъде в Ес съществува значително по-голяма концентрация на публични средства и процентно намаление на частните инвестиции в изследователска и развойна дейност в сравнение с другите региони. В САЩ, Южна Корея и Япония разходите за изследователска и развойна дейност в частния сектор се увеличават през последните години. 69% от анкетираните считат иновационната политика в САЩ и Япония за по-ефективна от тази в ЕС. Единствено европейските държави, в които разходите за изследователска и развойна дейност в частния сектор надвишават 2% от БВП, са държавите, които водят в областта на резултатите от иновации – Швеция, Финландия и Дания. Това мнение се отразява и от констатациите от проучването, в което 82% от анкетираните мислят, че политиката на ЕС е твърде разпокъсана и се нуждае от по-добра координация.

Ограничени възможности  за финансиране – Липсата на наистина интегриран пазар за повечето иновационни сектори, включително услугите, които изискват повече познания, е сериозен проблем. Финансовите пазари в момента също са разединени и степента на регулация варира в различните държави.

Алесандро Цендерело споделя: „Липсата на хармонизация в ЕС пречи на капиталови инвестиции през граница и създаването на фондове в области, където финансирането за иновации е най-необходимо. Интелигентната регулация, наред с ускоряването на реализацията на Единния пазар ще стимулират иновациите и растежа в целия ЕС”.

Неадекватна инфраструктура – Изграждането на устойчива инфраструктура в Европа се оказа трудно начинание. Въпреки инициативите, които бяха стартирани за развитието на мрежовата инфраструктура в ЕС, 73% от анкетираните в нашето проучване искат ЕС да изразходва повече средства за изграждането на обща високоскоростна инфраструктура. Недостатъчно инвестиции са насочени в области като дистрибутирани компютърни инфраструктурни системи, които биха дали възможност за непрекъснат достъп до данни и биха повишили производителността на изследователите и бъдещите предприемачи.

Препоръки от доклада

Докладът предлага нов  подход към иновациите в ЕС, който  цели да повиши неговата ефективност  и да намали административния товар  за компаниите, които разчитат на каналите за финансиране на съюза:

• Правителствата трябва да са лидери и инвеститори чрез създаването на основните градивни елементи на иновационната среда – инфраструктура, отговаряща на световните стандарти, образователна система, даваща високи резултати, и законови правила, които улесняват иновациите.
• Правителствата трябва да осигурят и улеснят инициативите за финансиране, за да заздравят връзките между изследователите, предприемачите и частните инвеститори
• Правителствата са ангажирани с основната задача да "тикат" съществуващите иновационни усилия към постигането на дългосрочните цели на политиката. Това трябва да стане най-вече чрез стратегическото използване на обществени поръчки.

Алесандро Цендерело заявява: „Хората, определящи политиките, трябва да вземат под внимание иновациите на всеки етап от цикъла на създаване на политика. В частност, регулациите и политиката за конкуренцията трябва да бъдат изготвяни от Европейската комисия по начин, който е съвместим с иновациите. Последното съобщение, направено от Хоакин Алумниа, член на Комисията, отговорен за конкуренцията, че режимът на държавна помощ ще бъде преработен и ще бъде направен по-благосклонен към растежа, беше горещо приветствано, тъй като сътрудничеството между МСП и големите корпорации е от изключителна важност”.