През изминалата седмица парламентът гласува на второ четене промените в Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), предложени от Министерството на труда и социалната политика. Целта на промените, болшинството от които ИПИ подкрепя от самото им представяне, е затягане на контрола при отпускане на някои помощи и пресичане на най-честите злоупотреби със средствата по програмите, насочени към семейства с деца.

Основното ни притеснение по отношение на първоначално предлаганите промени произтичаше от намерението доходният критерий за отпускането на месечни помощи за отглеждане на дете да се обвърже с минималната работна заплата. Аргументът ни беше, че такова обвързване почива на икономическата логика, защото минималната работна заплата не е и не може да бъде инструмент на социалната политика, тъй като не е индикатор за бедност и условия на живот. Трябва да се помисли за обвързването на помощта с обективен критерий за социален статус като, например, прага за бедност, определян ежегодно от Министерски съвет на база статистиката на НСИ. ИПИ тогава изпрати и официално становище по законопроекта, в което изложихме нашите коментари и което остана единственото становище по проекта, получено и публикувано на Портала за обществени консултации. 

Голямата новина след гласуването на промените  в ЗСПД е, че това обвързване на размера на помощите за деца с минималната заплата отпадна от приетия вариант на законопроекта, което безспорно е победа на разума и икономическата логика. В същото време, обаче, остава да стои въпросът дали сегашната практика (която се запазва) доходният критерий да се определя (субективно) и ежегодно в  закона за държавния бюджет е целесъобразен и ефективен подход. Предвид това, че помощите за отглеждане на деца са вид социална помощ, е много по-логично те също да бъдат обвързани с някои от използваните доходни критерии от страна на администрацията за нуждите на другите социални програми и помощи – гарантиран/диференциран минимален доход или праг на бедност.

В същото време, в окончателно гласуваните промени в закона остана текстът, който предвижда отпускането на помощта за отглеждане на дете в натура при няколко условия:

1. родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не полагат грижи за детето/децата си;

2. семейната помощ не се използва по предназначение за детето/децата;

3. родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не изпълняват задължението по чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на детето;

4. майката, на която са отпуснати помощи по ал. 3, т. 1-2, не е навършила 18 години.

И докато в първите три условия има някаква логика да се предоставят помощи в натура с цел ограничаване на възможността за злоупотреба (след като е налице вина), приравняването на случая на непълнолетната майка с първите три казуса подсказва презумпция за безотговорност и неспособност на такива майки да се грижат добре за децата си.

Според новия закон, „Помощта в натура ще се предоставя под формата на стоки и/или услуги за детето в съответствие с индивидуалните му потребности, оценени от Дирекция „Социално подпомагане”.” Абсурдно е да се мисли, че отделите на тази дирекция по места ще имат капацитета да оценяват непрекъснато нуждите на всяко едно от стотиците или хиляди деца, отглеждани от непълнолетни майки. Всеки, който е отглеждал дете, знае, че потребностите са десетки и се менят от ден за ден - дали има нужда от памперси (какъв брой и кой размер?), дали има нужда от адаптирано мляко (и за коя възраст?), дали вече се захранва с пюрета и на какъв етап от захранването е (зеленчуково, пилешко или заешко пюре да поръчаме за бебе X?), кой номер обувки носи и за кой сезон да му вземем, ако ходи на градина или училище, какви пособия са му необходими за там, какви дрешки (сезон, размер?), а ако е болно детето, какво лекарство да му вземем? и т.н., и т.н. Всяка майка знае, че решаването на по-горните въпроси изисква сериозен ресурс под формата на време и грижа, което няма как да очакваме от един чиновник, който ще трябва да оценява (ежедневно?) нуждите на редица деца. 

Но дори и да приемем, че някой изключително оправен чиновник ще успява да се справя с непрекъсната индивидуална оценка на нуждите на десетки деца, друг също толкова важен въпрос е как точно ще се осъществяват поръчките на необходимите стоки и услуги. Практиката по предоставяне на помощи в натура показва, че често качеството на доставяните стоки/услуги е ниско (под стандартното), част от парите свършват в нечии джобове (на администрацията и фирмата-доставчик), а злоупотребите са неизбежни.

Да не говорим за чисто икономическия аргумент, че предоставянето на помощи в пари е по-добър от гледна точка на полезността и благосъстоянието на получателите. Това е така, защото с парите в натура се поставя ограничение на кошницата от стоки и услуги, които потребителят купува и потребява, което потенциално намалява полезността от тези стоки и услуги в сравнение с помощите в пари.

Имайки предвид всичко казано по-горе, може да се очаква, че до няколко месеца служителите на дирекция „Социално подпомагане” ще „пропищят” от вменените им нови задължения (ако добросъвестно ги изпълняват), а получателите на помощите в натура – от ниското качество и неадекватността на получаваните стоки и услуги на техните (и на децата им) нужди. А това неминуемо ще доведе до поредната отмяна на недомислени норми на законодателството и безсмислен законодателен труд.

Автор: Десислава Николова, И.П.И