От 2000 г. досега в европейската енергийна политика са извършени значителни промени, предизвикани от силната загриженост от глобалното затопляне, както и от ефекта на бързо растящите цени на енергията върху конкурентноспособността и сигурността на доставките в Европейския съюз (ЕС). Европейската комисия реагира достойно на предизвикателствата като предлага набор от политики за решаването им. Макар че е имало опасения, например от някои държави-членки, по отношение на част от политиките, като цяло предложенията на Европейската комисия са правилни. Предложенията отразяват коректно енергийните предизвикателства, пред които е изправен светът днес, а тяхното изпълнение ще донесе полза в глобален аспект. Конкретно, целите на Комисията в областта на енергетиката и околната среда са много амбициозни, но постигането на тези цели е необходимо не само за да гарантира приносът на ЕС за намаляване на негативното влияние върху климата, но и да даде глобален сигнал, че неотложно трябва да се  предприемат значими действия. За да се гарантира постигане на амбициозните цели по един балансиран начин, е необходимо да се осигурят редовни прегледи и непрекъснат контрол на изпълнението на целия пакет от политики в тази област, не само на отделни политики. Комисията трябва да създаде сигурен и подходящ за целта механизъм за наблюдение. Стратегическите енергийни прегледи на енергийната политика на ЕС на всеки две години биха могли да служат като такъв механизъм.

Пазарната реформа е приоритет на Европейската комисия още с прилагането на първия либерализационен пакет от 1996 година. Като отчете недостатъчния напредък, Третият либерализационен пакет, предложен през септември 2007 г., даде възможност за разделяне на собствеността, което бе смела стъпка към постигане на дългосрочните цели, за да се създаде истински единен, напълно конкурентен и прозрачен вътрешен енергиен пазар. Европейската комисия заслужава похвала за това решение и трябва да продължи да работи активно за постигане на поставената цел и за приемане на предложенията в тази област.

Енергийната сигурност е неотложен проблем на енергийната политика и eв началото наприоритетния списък на Европейската комисия, поради увеличаващата се за ЕС зависимост от вноса и поради високите цени на енергията. Зависимостта от вноса не е проблем сама по себе си, тъй като богато-населената, модерна, индустриализирана икономика е малко вероятно да постигне самодостатъчност на енергийните доставки. Важни въпроси са управлението на връзките с доставчика и на енергийните системи, които да осигурят инвестиции в необходимата инфраструктура, за постигане на диверсификация на доставките и адекватна готовност в случай на потенциални прекъсвания на доставките. Макар че има напредък във всеки един от тези въпроси, ЕК трябва да свърши значителна и многостранна работа, която се простира от регулация на инфраструктурните инвестиции до дипломатически отношения с външни доставчици. Именно в последната област водещата роля на Европейската комисия може да допринесе за повишена сигурност на доставките за ЕС, а Комисията трябва да повиши отговорностите си в тази сфера. Единната позиция и последователният и унифициран подход ще бъдат от решаващо значение за изграждането на по-тесни взаимоотношения между ЕС и външните доставчици, от които Съюзът ще зависи все повече в бъдеще.   

По-нататъшното използване на ядрена енергия в ЕС ще е необходимо с голяма сигурност, за да се постигнат политическите цели в областта на климатичните промени и сигурността на доставките. Въпреки това производството на ядрена енергия намалява и някои държави-членки провеждат активни политики за затваряне на реакторите преди достигане на определената от икономическа и екологична гледна точка крайна дата. Към момента в процес на изграждане са два нови реактора, а някои държави-членки отново обсъждат възможността да започнат изграждането на ядрени реактори. За да подпомогне държавите за постигане на целите, Европейската комисия трябва да изготви пътна карта за подмяна на старите и излезли от употреба ядрени мощности на ЕС, като набележи необходимите политически мерки за строителство на нови ядрени реактори. Това е от голямо значение за по-малките държави-членки, които биха се интересували от съвместни проекти.

За да се постигне рентабилно намаляване на емисиите на въглероден двуокис в индустриалния и енергийния сектор, Комисията е въвела Европейска схема за търговия с емисиите (ЕСТЕ), която е първата транс-гранична система от този вид. Макар тестовият период да показа някои съществени проблеми, предизвикани от ниското качество на данните, прекомерно разпределение на квоти в Националните планове за разпределяне на квотите за емисии на парникови газове (НПР) и свободното разпределение на квоти, като цяло ЕСТЕ функционира според предвиденото и показва спестявания от CO2. Комисията вече е предприела мерки за смекчаване на проблемите, например чрез значително съкращаване на квотите при процеса на одобрение от НПР. Въз основа на това сега се предлага основна ревизия на ЕСТЕ, стартираща от 1 януари 2013 г. Очаква се предложените промени да премахнат онези аспекти от първата фаза, които доведоха до проблеми, така че да може следващата фаза до 2020 г. да протече гладко. Европейската комисия заслужава уважение не само за предприетите решителни стъпки за създаването на ЕСТЕ, въпреки първоначалните й резерви по отношение на търговията с емисиите при преговорите по Протокола от Киото, но и за упоритостта да се справи с проблемите през първата фаза. Макар Комисията да е направила качествени предложения за развитието на ЕСТЕ, както и за корекция на проблемите, тези предложения трябва да бъдат изяснени и приети бързо, за да се гарантира сигурността на инвеститорите, особено в производството на електроенергия, където започва нов инвестиционен цикъл, а също и за да увери големите енергийни потребители относно бъдещата рамка, засягаща техните отрасли.

Повишаването на енергийната ефективност ще бъде ключът към постигане на екологичните цели на ЕК по един икономичен начин, като същевременно ще увеличи сигурността на доставките в ЕС. Енергийната интензивност е намаляла значително от 1990 г. и сега ЕС-27 са лидер сред държавите в отделните регионите на МАЕ по потребление на електроенергия спрямо БВП. Очакванията са ЕСТЕ да постигне нов тласък в развитието на енергийна ефективност в трансформиращите се индустриални сектори, но няма да засегне пряко 52% от емисиите на СО2 от нетърговските сектори /трафик и пр.- б.р./. Точно в тези сектори правителствата на страните-членки трябва да прилагат политиките на ЕС за подобряване на енергийната ефективност. Комисията е постигнала впечатляващ прогрес с предложенията си за средните допустими стойности на вредни емисии от превозните средства в ЕС, в усилията си да преработи съществуващите директиви за енергийна ефективност, за да повиши ефективността им. Комисията трябва да продължи да настоява за тези предложения и да гарантира тяхното приемане и изпълнение. Очаква се успешното изпълнение да доведе до промяна в неотдавнашната тенденция на забавено нарастване на енергийната ефективност, което се наблюдава след 2000 г., за да достигне поне отчасти индикативната цел от 20% подобрения. Смущаващо е обаче, че въпреки качествено разработените от Комисията политики, има изоставане в прилагането им, а това поставя под риск постигането на всички цели. Това притеснение се подсилва от фактът, че  целта за енергийна ефективност няма задължителен характер, което може да затрудни постигането й от страна на Комисията. Следователно, Комисията следва да преразгледа решението за индикативен характер на целта. По принцип, за да се гарантира ефективното прилагане на законодателството за енергийна ефективност, ще е нужен строг контрол и стриктно прилагане. Това няма да е лесно, особено като се има предвид недостатъчния персонал ангажиран понастоящем с дейностите за енергийна ефективност на ниво Европейска комисия.

В областта на възобновяемите енергийни източници, въпреки напредъка, поставените цели за 2010 г., залегнали в Директивите на Комисията от 2001 г. и 2003 г., касаещи възобновяемите енергийни източници като цяло, електроенергията и транспортните горива от възобновяеми източници, не са и няма вероятност да бъдат постигнати. В отговор на това, в контекста на спешните действия за декарбонизиране на енергийните доставки, е направена стъпка към увеличаване на целите, превръщането им в задължителни и влизането им в сила. За постигането на тази доста амбициозна цел е необходим задълбочен анализ на икономическите и неикономическите бариери, довели до невъзможност да се постигнат поставените индикативни цели за 2010 година, като се даде възможност на Европейската комисия и държавите-членки да предприемат съответните коригиращи действия. Също така, Комисията трябва да конкретизира точно мерките, които ще следи през целия период, от настоящия момент - до 2020 г., в случай че държавите-членки не успеят да покрият междинните цели. Опитът от политиката за енергийна ефективност предполага, че механизмът за контрол върху прилагането може и да не е адекватен инструмент. Вместо това, Комисията следва да се произнесе отново относно премахването на предложените ограничения върху търговията за гаранциите за произход преди 2020 г., след като постигне задоволителен напредък и по-голямо производство от възобновяеми енергийни източници. Успешнито въвеждане на пазар за гаранции за произход може да се постигне чрез използване на модела на ЕСТЕ. Двойните ползи от наложеното въвеждане и намаляването на разходите за постигане на целите налагат да се обърне сериозно внимание на една поправка в предложените политики.

Замърсяването на въздуха е един от най-големите проблеми пред Комисията в областта на енергетиката и околната среда. Постигнати са икономии от намаляването на емисиите на замърсителите на въздуха, по-специално от големи горивни източници, но са необходими нататъшни ограничения за постигане на дългосрочните цели, заложени в Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха (COM 2005/446). Настоящото преразглеждане на съответните директиви отчита постигането на целите в политиката на ЕС в областта на изменението на климата. То ще е важна част от непрекъснатия процес на съвместно вземане на решения, затова предложенията трябва да бъдат задържани, докато не се достигне икономии от емисиите на замърсителите на въздуха, при условие, че това напълно съответства на Пакета за енергетиката и климатичните промени, и не поставя под заплаха сигурността на доставките на електроенергия в ЕС.

Улавянето и съхранението на въглерод (УСВ) е ключова технология за справяне с предизвикателствата пред климата след  2020 г. не само в ЕС, но и на глобално ниво. Предложеното от Комисията законодателство, което прави възможно прилагането на УСВ е добре дошло и показва ангажираността на Комисията към тази важна технология. Сега е важно да се набират средства, да се помисли за възможни иновативни механизми за финансиране, необходими за по-нататъшното изграждане на демонстрационните инсталации, за да се постави УСВ на търговска основа.

Изкопаемите горива са значителна част от енергийните доставки в ЕС и ще продължат да играят важна роля и след постигане на целите на Комисията през 2020 г. Петролът ще съставлява над 80% от транспортните горива, а газта ще продължи да бъде много важна роля в производството на електроенергия, където е необходима гъвкавост, и за отопление. Въглищата, макар несъмнено да достигнат най-голям спад, ще осигуряват голям дял от производството на електроенергия. Комисията трябва да съдейства тези горива да допринасят и по-нататък за сигурността на доставките в ЕС, като се отчете нуждата от значително увеличаване на ефективността им на приложение.

 
Нужни са повече усилия за изследователска и развойна дейност в областта на енергетиката, не само за постигане на визията на Европейската комисия за 2050 г. за значително съкращаване на емисиите от парникови газове, но и за достигане на целите на 2020 г. Макар и похвално, че Седма Рамкова програма  (7 РП)  в периода 2007 -2013 г. е увеличила финансирането в енергетиката, е спорно дали разпределените средства са съизмерими с поставените цели, ако се сравнят с тези в не енергийния компонент, както и че неадекватно разпределение  в рамките на енергийния компонент ще забави изследователската дейност в неядрените енергийни проекти, особено в областта на енергийната ефективност. Самото разпределение на значителни средства за ядрен синтез е трудно да се разбере в светлината на краткосрочните и средносрочните предизвикателства, които не могат да бъдат постигнати с такава технология. Планът за стратегическите енергийни технологии (СЕТ) дава подробно описание за ребалансиране на предлагането, но все още има риск, че съсредоточаването върху предлагането може да доведе до липса на изследователска и развойна дейност в технологиите, работещи в интерес на потребителя. Затова Комисията трябва да обърне внимание при преработката на Седма рамкова програма в периода на междинната оценка, вземайки предвид
променените приоритети в областта на енергетиката, като постави акцент върху не ядрената енергия и върху изследователските дейности в областта на енергийната ефективност, в рамките на Програмата за изследователска и развойна дейност на Европейската комисия.

Европейската комисия трябва да:

Ø      Следи енергично за изпълнението на предложения Пакет за енергийните и климатичните промени от 23 януари 2008 г., като обръща особено внимание на:

• Необходимостта от повишаване на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката, както и на правилното прилагане на съществуващото и предложеното в тази област законодателство.

• Съгласуваността между пазарните аспекти и прилагането на законодателството.

 
• Необходимостта да се осигурят инвеститори във всички аспекти на търсене на енергия, в транспорта и производството на инфраструктура с адекватна сигурност за средносрочна и дългосрочна инвестиционна рамка, чрез изясняване на целите на политиката и чрез осигуряване на изпълнението на съответната политика.

Ø      Да продължи да настоява за приемане на предложенията в Третия либерализационен пакет от септември 2007 г., за да осигури отвореност, прозрачност и конкурентоспособност на бъдещите европейски енергийни пазари.

Ø      Да увеличи размера на финансиране на научна дейност в енергетиката, за да гарантира адекватност на финансирането спрямо енергийните и климатични предизвикателствата, а също и ребаланс на финансирането като се отчита  приоритетно научната дейност в областта на неядрената енергетика.