За трета поредна година Центърът за икономическо развитие представя доклад за изпълнението на изискванията на Лисабонската стратегия и мястото на България:

В унисон с насоките на обновената стратегия от Лисабон, ние търсим специфичните национални измерения на лисабонските цели и европейските политики. Центърът постави акцентите върху благоприятната политика към предприятията и намаляване на административните режими. Либерализиране на енергийния пазар, стимулиране на иновациите и създаване на заетост са основни цели за страната ни. Отново се подчерта значението на сектора на информационните технологии, както и на привеждането на образованието в съответствие с потребностите на пазара на труда.

Въпреки благоприятното развитие в динамиката на ключовите показатели на пазара на труда, растежът на заетостта изпреварва растежа на производителността, подчертаха от ЦИР. Това е индикация, че новата заетост не е високопроизводителна. България продължава да е страната с най-ниска производителност на труда в ЕС (едва малко над 30 на сто от средната за Съюза). Нарастването й ще зависи от ускоряването на общия икономически растеж и преструктуриране на заетостта към по-високопроизводителни дейности, изтъкват експертите. За тази цел е необходимо да се подобри инфраструктурата в икономиката и спешно да се реформира образователната система, да се повиши нейното качество и ефективност.

В миналогодишния анализ на Центъра за икономическо развитие на изпълнението на целите от Лисабон, експертите показаха, че дори при постоянен растеж на икономиката от 6 на сто годишно през 2020 година ще разполагаме с едва 50 на сто от БВП на човек от населението в ЕС-25. Въпросът е как да се увеличи този темп на нарастване на БВП, така че да догоним по-бързо останалите страни по доходи на човек от населението. Очакваното задържане на растежа на около 5 на сто през 2005 г. показва, че икономиката ни няма капацитет за допълнително ускоряване на растежа без бързото приключване на оставащите реформи и смяна на подхода на икономическата политика от политика на догонване по отношение на отделни показатели към политика на растеж, основан на реални предимства.

Индустриалната структура на България, по подобие на тази на европейските държави, е изградена преимуществено върху ниско- и средно-технологични производствени мощности, а те са с ограничен потенциал за екстензивен растеж. Само високотехнологичните сектори имат потенциал за висок растеж на производителността, анализират експертите, но националната икономика все още трудно се преориентира към тези сектори.

По отношение на българския дневен ред в политиката към предприятията, експертите в ЦИР откроиха институционалната среда за развитие, бариерите пред бизнеса, защитата на конкуренцията, ефективната администрация и електронно правителство, како и усъвършенстване на инфраструктурата, като подчертаха, че във всички тези области има сериозни постижения, но реформите следва да продължат. Това са: отлагането на Закона за насърчаване на инвестициите в МСП; липсата на данъчни стимули за реинвестиране на печалбата, както и за прилагане на международно признати сертификати за качество; отлагането на Закона за браншовите организации и неприемането на закон за частното изпълнение на съдебни производства; улесняването на фалитите на предприятия и въвеждането на алтернативни съдебни практики.

Още много може да се направи по отношение на подобряването на административното обслужване; подобряването на процеса на формулиране на политики; по-рационално изразходване на бюджетни средства и повишавана не капацитета на работа на държавния служител.

От ЦИР подчертаха, че разходите за научни изследвания са една от областите, където изоставането на България по отношение на другите страни членки на ЕС, е най-голямо. Имаме четири пъти по-малко разходи в една сфера, която може да даде тласък на икономическия растеж.

Ако изхождаме от отделните елементи на индекса на икономиката на знанието на Световната банка, коментира г-жа Цветковска, трябва да насочим усилията си към подобряване състоянието на институциите и бизнес климата, както и към по-широкото използване на ИКТ. Това означава, както по-нататъшно развитие на ИКТ сектора, така и ускоряване внедряването на ИКТ в националната икономика.

Основен извод в доклада на Центъра е, че трудовият пазар в България се развива успешно през последните години, но равнищата на основните индикатори все още са далеч от средните за Европа. Това означава, че инвестициите в човешки капитал трябва да станат държавен приоритет.

Една от новите насоки на Лисабонската стратегия е създаването на повече и по-добри работни места. Трите стълба за постигане на тази цел са: привличане на повече хора към заетост и модернизиране на системите за социална защита; подобряване адаптивността на работниците и предприятията; инвестиции в човешки капитал чрез по-добро образование и квалификация.

Центърът за икономическо развитие излезе с някои възможни решения по пътя към достигане целите от Лисабон. Особено важно е осигуряването на синхрон в действията на отделните министерства на основата на постоянно действаща работна група от експерти с участието на представители на работодателски организации, обучаващи институции, професионални съюзи, местни власти.

Необходима е широка обществена дискусия с участието на представители на всички заинтересовани страни, подчертаха от ЦИР.

Изграждане на консултационни центрове към висшите училища за професионална реализация и кариерно развитие, предлагат експертите. Те ще улесняват и оптимизират прехода от университета към работното място; договарянето на стажове, практики и други форми на натрупване на практически опит в рамките на следването.

Стимулиране на предприемаческата активност в научните организации, като се създадат смесени звена за сключване на договори между фирми и научни организации а формулиране на идеи, разработване на проекти, управление на патенти, е друго предложение на Центъра.

Нужно е непрекъснато професионално обучение – стимулиране на фирмите да разработват целенасочени програми за непрекъснато обучение на фирмено равнище, определяне на потребностите от такова обучение на отраслово и регионално равнище, съвместно разработване с обучаващите организации на стандарти за професионално обучение.

Анализът "Предизвикателствата на Лисабонската стратегия. Приоритетите за България" на Центъра за икономическо развитие можете да намерите тук.