Общините са затруднени да намерят финансов ресурс, за да изплатят ДДС по водните проекти, които се изпълняват в момента. Данъкът за всички ВиК проекти, по които се работи, е общо 500 млн. лв., според позиция на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Сега въпросът между първо и второ четене на промените във водния закон е откъде общините ще намерят необходимия финансов ресурс до възстановяването му като данъчен кредит.

Генералните планове за ВиК са на финала

Реално, за да се случи първата стъпка от реформата, трябва да бъдат приети и генералните планове за ВиК сектора. По последни данни те готови и трябва да бъдат приети до дни. Сега на ход е екоминистерството.

Генералните планове за ВиК сектора предвиждат инфраструктурата да бъде приведена в съответствие с европейските норми. В тях се анализира състоянието на водните съоръжения по области, цената и качеството на предоставените ВиК- услуги.  Посочват се необходимите инвестиции през следващите 25 години.  Анализира се също и необходимостта от вдигане на цената на водата, за да се покрият инвестициите.

До 30% от необходимите средства се предвижда да дойдат от европроекти, една част – от държавния бюджет, като за целта са необходими около 400 млн. лв. годишно през следващите седем години. Допълнителни средства пък могат да дойдат, ако водните дружества заработят по-ефективно.

„Мащабните инвестиции ще започнат след 2016 г., въпросът е това да стане плавно, успоредно с разумно  усвояване на евросредства”, уточнява регионалният зам.-министър Добромир Симидчиев.

На практика една от целите на всички промени е създаването  на водни асоциации. Те трябва да станат и бенефециентите по оперативна програма „Околна среда” за следващия програмен период. В същото време така секторът ще се окрупни. Процесът обаче ще отнеме поне три години. Засега се запазва старото положение на 53 ВиК дружества, но в бъдеще със сигурност ще има нови законови промени, така че дружествата да станат 28.

Цената на водата

Тенденцията е в бъдеще, при осъществяването на пълната реформа във водния сектор, държавата и общините все по-рядко да са получател на заемни средства. На преден план ще трябва да излязат комуналните компании, които ще осигуряват необходимите  инвестиции. Затова експертите подчеертават, че водната реформа означава също, че поскъпването на водата е неизбежно.

Ако се вземат предвид посочените суми за инвестиции в от над 11 млрд. лв. в сектора, това означава, че в бъдеще водата може да се превърне в лукс за огромна част от населението. Засега ангажиментите са повишението да е минимално поне до 2016 г. 

„Цената на водата ще трябва да се повиши, но така, че да е социалнопоносима”, коментира нееднократно зам.-министър Симидчиев

„При всички случаи ще се стигне до вдигане на цената на водата и ще последват негативни реакции в обществото”, твърди също регионалният министър Десислава Терзиева, като настоява стъпкитев сектора да са изключително премерни. 

„Цената на водата може да стане толкова висока, че цели групи от населението у нас да не могат да я използват”, предупреди в началото на юли и екоминистър Искра Михайлова. Тя обаче коментира, че ценовият шок е заложен от предишния парламент и основно в Стратегията за водния сектор. „В нея е записано, че операторите на ВиК услуги трябва да се самоиздържат. Ако това се приложи, ще трябва да мислим за схема от помощи на част от населението”.

Реално дори и да започне увеличение на цената на водата след 2016 г. до 2020 г., държавата ще трябва да финансира с по около 400 млн.лв. годишно проектите за водни инсталации, става ясно още от коментара на зам.-министър Симидчиев.

Какво предстои след 2016 г.

До края на 2016 г. трябва да има изцяло нов Закон за водите. До тогава ВиК-операторите ще трябва да са се подготвили за  окрупняване. Така в рамките на един регион ще се уеднаквят цените на водата. Дали ще бъде приет моделът на концесиониране изцяло за сектора, остава под въпрос. Причината е, че този модел не се приема от общините. Неясно е и дали ще има специален лицензионен режим. Сега ДКЕВР регулира цената на водата, но дружествата нямат лиценз, което е проблем.

Секторът се нуждае от нова водна стратегия

Приетата от предишния парламент не предвижда например координация с ВиК структурите. Най-големият проблем продължава да е в това, че водният сектор като цяло не се управлява от едно министрество. Част от основните функции при управлението на водите са под шапката на Министерство на околната среда и водите. Министрество на регионалното развитие отговаря за инфраструктурата, Министерство на икономиката носи отговорност за язовирите и каскадите, Министерство на финансите също има определни функции, а Министрество на здравеоапзването – за качеството на водата. Отделно цената на водата се регулира от ДКЕВР. Отношение към сектора имат и други структури в държавата.

В сегашния вариант на водната  стратегия липсва отношението на държавата към морската и минералната  води. В крайна сметка липсва контрол  и върху разхищението.

България е сравнително  бедна на водни ресурси. Затова ни трябва стратегия, която да стимулира пестенето на водата. Колкото и да струва това.