Бъдещите промени в закона не целят държавата да си върне контрола върху сектора, а да доведат до балансирана либерализация, подчерта председателят на бюджетната комисия и член на ръководството на ДПС Йордан Цонев. Според Наимов тютюнът не бива да се приравнява с другите култури и дори да се слага под тях чрез лишаване на производителите от европейски и държавни помощи. Освен дългия и тежък процес на производство при него, това е и акцизен продукт, който земеделецът не може да продаде свободно на сергията като домати например. Той отхвърли обвиненията на ГЕРБ, че ДПС готви с предизборна цел антипазарни мерки за бранша, които ще са в нарушение на свободната пазарна конкуренция. „Напротив, ще се опитаме най-накрая да сложим нещата в ред, така че да има поглед върху целия сектор“, подчерта зам.-шефът на земеделската комисия.

Задължителна регистрация за производители и търговци

В момента в тютюнопроизводството цари пълен хаос, обясни през декември Димитър Греков, когато започнаха проблемите. Тогава той подчерта необходимостта от създаване на регистър на тютюнопроизводителите, в който да фигурират всички тютюнджии с обработваните площи, заявените и продадени количества, качество, цени и др. Така производството ще може да се планира и безпроблемно да се реализира на реални цени.

Бившият земеделски министър от ДПС в царското правителство Мехмед Дикме разкри, че заради неяснотата в отрасъла и сбърканата система на държавно премиране, голяма част от бенефициентите получават пари по референтните квоти за количества, които изобщо не произвеждат. Това е източване на държавата чрез „кухи квоти“, категоричен бе той. Референтната квота за последните 3 години се разпределя на базата на 54 000 тона заявен тютюн за 2007, 2008 и 2009 г. Доскоро сумата за сектора бе 83 млн. лв. годишно, но за 2014 г. кабинетът я вдигна на 100 млн. лв. Общото производство у нас е не повече от 25 000 тона., заяви още Дикме. И обясни как се получава така. Примерно за 2007 г. бащата отчита 2000 тона произведен тютюн за премиране на следващата година. През 2008 г. обаче семейството декларира още 2000 тона, но на името на майката, а през 2009 г. в кухата схема влиза и сина с 2000 тона. И понеже това са три различни бенефициента, държавата ги премира за 6 тона, вместо само за 2 тона. В същото време има реални производители, които не получават премия, защото през референтните години не са заявили или не са отглеждали. Министър Греков също потвърди, че близо 15% от производителите източват субсидиите по този начин.

Задължаващи клаузи за търговците в договорите

Групата от ДПС, която работи върху проекта, също смята за необходимо регистрирането на тютюнопроизводителите. Партията обаче настоява и за Регистър на търговците. Това щяло да задължи фирмите да отговарят на някои задължителни условия по бъдещата изкупна кампания. Освен това ще бъдат и регламентирани договорните взаимоотношения между производители и търговци. В момента всеки стопанин се договаря индивидуално – било то устно или на хартия, но дори писмените договори не им гарантирали изкупуването на цялата реколта и някакви защитни цени. В контрактите трябва да фигурират ясни клаузи за начало и край на изкупната кампания, смятат от ДПС и предлагат срокът да се фиксира от началото на ноември и да продължава максимум до края на януари.

Това не бива да се приема като регулация на пазара, тъй като и за изкупуване на гроздето има срокове, разсъждава Туджан Наимов. И припомня, че всяка година министърът дава официален старт на гроздобера, което никой не считал за държавна намеса в търговски зваимоотношения. Така производителите ще са наясно кога ще минават фирмите и ще са подготвени за изкупуването. Иначе компаниите, които изкупуват от години са едни и същи не само за България, но и за Гърция, Турция и др. Те изкупуват и после продават суровината също на едни и същи световни корпорации за цигари.

Търговците са 6-7, като лидер по количества изкупен тютюн е „Сокотаб“, а по-малко купуват „Булгартабак“, „Михайлидис“, „Мисериан“, „Алайнс“ и др. Обсъжда се и връщането на държавните оценителни комисии по тютюна. Всъщност ролята им не се състои в това да окачествяват и ценообразуват реколтата, а да бъдат викани като арбитри при спорове между търговци и производители за качеството на реколтата. Целта е държавните оценители да имат ясни правомощия и да могат да налагат санкции на търговците, ако се установи, че те спекулират с качеството на реколтата, за да свалят цената, разкри зам.-шефът на комисията по земеделие. В момента всяка фирма води експерти, които оценяват така, както им нареди шефът.