Да се върнат ли минималните изкупни цени?
По този въпрос действаме много внимателно, призна депутатът. Миналата година все още имаше минимални цени и реколтата вървеше малко по-скъпо от сегашната, въпреки че качеството е еднакво. Акцизът от суровия тютюн, който годишно постъпва в бюджет, си е все същия – близо 2 млрд. лв., цигарите постоянно поскъпват, търговците на тютюн все така получават големи печалби от труда на хората.
„Толкова ли е невъзможно тютюнджиите да знаят, още като приберат реколтата, по колко ще я продадат при положение, че години наред държавата ги дотираше само с по 60-70 млн. лв. годишно?“, пита реторично депутатът. Освен това не държавата ще определя минималните цени, а представителна комисия с участието на независими експерти, производители и търговци. Те ще правят огледи на качеството и съответно ще посочват защитните цени след прибиране на продукцията от полето.
Законът ще търси начини и за стимулиране на сдружения на тютюнопроизводителите, за да се осъществява изкупуването по колективни договори, гарантиращи добри пари за стопаните, тъй като ще се договарят големи количества. Това се прави във всички останали държави от ЕС с голямо тютюнопроизводство, като Гърция, Италия и др. А в момента сме свидетели на изтощителни пазарлъци между хората и представителите на фирмите, които обикалят домовете. В резултат на това едно и също качество тютюн на две съседни семейства се изкупува от една и съща фирма по 4,50 лв. и 6,50 килото.
Освен това всяка година ще се преразглеждат стандартите за тютюн, за да могат производителите да получат адекватна цена за качеството, което предлагат. Търсят се и начини за решаване на проблема с доставянето на качествени семена, тъй като все повече земеделци използват собствен разсад и развалят качеството. Преди години семенния матерал е бил най-класен, защото е предоставян от Института по тютюна в Марково, но това вече не се прави и реколтата няма същото качество.
Компромис ли искаме от Брюксел?
Управляващите се надяват ЕК да направи компромис за България, като нотифицира някои извънредни мерки за прилагане, които иначе биха се приели като нерегламентирана държавна помощ и страната да понесе санкции. За да не ескалират протестите в гладни бунтове на тютюнджиитее, ще са нужни и спешни мерки в тяхна защита.
От ДПС предлагат Министерството на земеделието и храните да предвиди варианти за разпределение на новите субсидии за производителите от 100 млн. лв., които ще се изплащат през май. Идеята е субсидията да не бъде еднаква за всички, а да се изчисли индивидуално по разплатената от търговците цена. Така който е взел по-малко за реколтата си, ще получи по-голяма премия и обратно. Това ще компенсира хората, които първи продадоха тютюна на безценица и ще изкара наяве „кухите квоти“. Освен ориенталски тютюн у нас обаче се отглеждат още сортовете „Бърлей“, „Виржиния“ и „Кабакулак“. Европа обаче категорично отказва да субсидира производството на тютюн като досега другите страни-членки си бяха извоювали квоти за производство. В новия програмен период до 2020 г. обаче отпаднаха субсидиите, а Европа ще се бори и за ограничаване на използването на цигари.
Засега не е ясно за каква точно помощ молим ЕК. Ако обаче става въпрос за някоя не до там пазарна мярка, ще трябва добре да се обосновем, че положението става извънредно. Нашите експерти ще напомнят на тези в Брюксел, че този поминък у нас е коренно различен от производството в други страни от ЕС, които освен това до скоро са получавали и европейски субсидии, за разлика от родните тютюнджии.
Освен това става въпрос за поминък на почти цялото население в региона на Родопите и Югозападна България, от който се изхранват 200 000 души – производители и семействата им, както твърдят от ДПС. Известно е, че това са най-бедните региони не само у нас, но и в Европа, които не се нуждаят от повече икономически сътресения, които биха повлекли след себе си и демографска криза. Етническото население в него потомствено отглежда тютюн. Това е техният живот и ако им го отнемат, тези територии ще се обезлюдят, смята Тунджай Наимов. Категоричен е, че земята горе не става дори за картофи, тъй като плодородният слой достигал до 17 сантиметра, а в останалите райони на страната, където се гледа зърно, достигал 1 метър. Така Наимов коментира призива на агроминистъра Димитър Греков към тютюнджиите да намерят и допълнителни култури, за да не зависят само от тютюна. „Ако е имало алтернативна култура в тази пустош, планинарите отдавна да са я открили“, контрира депутатът.
Разумно обаче звучат препоръките на доскорошния ректор на Пловдивския селскостопански университет Димитър Греков към стопаните. Той ги призова да използват финансовите инструменти в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), като кандидатстват за подпомагане от ЕС с проекти поддържане на планински пасища, по мерки за необлагодетелстваните региони, за биоземеделие и др. Могат да се върнат и към стария планински поминък – животновъдството, от който се отказаха през последните 20 години. Този сектор до скоро не се подпомагаше, но вече се дават много пари държавата и от ЕС. Дори в момента има сериозен интерес за износ на месо, от който страната ни може да се възползва. По новата ПРСР ще има повече пари за млади фермери, малки стопанства, растениевъдство, овощарство, животновъдство и др. По-голямо от първия период ще е и финансирането за отглеждане на говеда, овце и кози.
