Държавната администрация не работи добре, отчитат от Института за пазарна икономика (ИПИ). Много притеснителен е фактът, че работата на администрацията в сферата на възлагането на обществени поръчки не се подобрява. Това коментират още анализаторите от ИПИ в изследване на база на доклади на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).
Според тя е притеснително и това, че Агенцията дори отчита повече нарушения в тръжните процедури в сравнение с предходната година.
За четвърта година ИПИ разглежда работата на администрацията въз основа на 747 одитни доклади, публикувани от Сметната палата, обхващащи около 40% от всички похарчени бюджетни средства за периода 1998 – 2012 г. Прегледът класифицира работата на администрацията условно като „успех” или „провал”, както и средствата, които са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат от разходването им – т.нар. „загуби”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към нито една от двете групи, са определени като „некласифицирани”.
Нарушенията при обществените поръчки
Последните данни от отчета на АДФИ за 2011 г. показват, че при 821 от общо проверените процедури за обществени поръчки на стойност над 1 млрд. лв. са установени 2,458 нарушения, т.е. при 60% от общия брой на проверените процедури и за около 73% от стойността им, са установени нарушения, заявяват от института.
Относно дела на нарушенията при проведените обществени поръчки за 2011 г. анализът на ИПИ разкрива, че най-ефективният възпиращ механизъм за корупция в обществените поръчки остава прозрачността на целия процес - при подготовката, обявяването, избора на изпълнител, възлагането, изпълнението и финализирането на обществените поръчки.
Изводи
Според икономистите държавнат администрация не работи добре, било то поради очевидни манипулации и неправомерно разходване на обществените средства или заради липса на експертиза и непреднамерени грешки и неточности. Проблемните области остават същите и не се забелязва намаляване на закононарушенията, нито пък има увеличение на ефективно изразходваните публични средства.
Слабостите очевидно не зависят от смяната на правителствата, а съществуват трайно в администрацията.
Случаите на провал на администрацията при управлението на средства и имущество или провеждането на програми варират от неизпълнение на целите и неспазване на поставените срокове до недостоверно счетоводство и незаконосъобразно сключени договори.
Дейностите, при които най-често се констатират нарушения са възлагането на обществените поръчки и управление на имуществото, особено при определянето на цена за отдавано под наем имущество, както при липсата на застраховка на имотите.
Според докладите на Сметната палата неефективното управление на финансите и имуществото на администрациите основно се дължи на недобро планиране, липса на ясни отговорности и качествен контрол, недостатъчно подготвен персонал.
Как да се намали правителствения провал? От ИПИ имат няколко предложения за това.
Рационализация. Колкото по-малко средства събира и харчи държавата, толкова по-малко са загубите за данъкоплатците. Одитните доклади ясно показват, че в много случаи администрацията работи неефективно, неефикасно и неикономично.
Прозрачност. По-голямата прозрачност на работата на администрацията ще позволи на всички заинтересовани лица да упражняват контрол върху разходваните средства и изпълнението на
задачите.
Приватизация. Огромна част от отчетените нарушения са при управлението на публичното имущество и ръководенето на държавните предприятия. Държавата не е добър собственик.
Също и според Българската стопанска камара (БСК) възлагането на обществените поръчки е проблемно. По думите на председателя на БСК Божидар Данев публичните разходи са с ниска ефективност, в резултат на заобикаляне на законовите процедури при тях, за 60% от които са установени нарушения.
През април Сметната палата откри проблеми с обществените поръчки и сключването на граждански договори в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски".
