След средата на осемдесетте години на миналия век започна да става ясно, че общественият модел на т.н. "реален социализъм" е изчерпан и води до задънена улица. В поредица от инициативи и действия на управляващите комунистически партии пролича намерението да се търси плавен път за конвергенция със западния модел на пазарните демокрации. Тези инициативи и действия (най- вече съветската "перестройка") не можаха да изпълнят замисъла на авторите си, а всъщност послужиха като катализатор на бързи и необратими разрушителни процеси, формално започнали с падането на Берлинската стена. На мястото на комунистическите тоталитарни режими в различните страни със различна скорост и успех се създаваха и установяваха демократични и пазарни правила, които доведоха до днешния ден, когато осем от бившите страни от социалистическия лагер вече станаха пълноправни членове на Европейския съюз, България и Румъния получиха дата за приемане в Съюза през 2007 година, а Русия и повечето бивши съветски републики продължават необратимия път към западния политически и икономически модел на държавата.

Фундаменталната промяна на обществените отношения в България през последните петнадесет години започна от въвеждането на многопартийна система, свободни избори, независимост на властите, свобода на словото и печата, постепенно оттегляне на държавата от собствеността върху средствата за производство, въвеждане на свободни пазарни правила. Промени се социалният и пенсионният модел, започна фундаментална реформа в здравеопазването. Успоредно с това се развиваше нова външна и отбранителна политика, основана на солидарността на евроатлантическия алианс и европейската интеграция.

Това встъпление повтаря общоизвестни факти, но е необходимо, за да стане ясно, че на практика единствената сфера, в която почти не бяха извършени реформи, е българското образование. Причините за това са комплексни. Образованието е консервативна система, съпротивляваща се на всякакви наложени отвън матрици; същевременно не съществува единен западноевропейски или американски модел, който да може да се копира буквално.  В първите години на прехода образованието не беше приоритет на реформата и затова, защото действащата образователна система продължаваше, продължава и до днес да осигурява някакво що-годе приемливо ниво на подготвеност на излизащите от нея.

Ефектът от закъснението на реформата в образованието започна да се забелязва отчетливо от българското общество през последните няколко години. Много от проблемите се очертават релефно от състоянието на самата образователна система. Те са изследвани в многобройни доклади и стратегии, обсъждани са на конференции и симпозиуми, за решаването им се предлагат законодателни и административни решения.

Целта на настоящия доклад е да погледне на необходимостта от образователна реформа откъм проблемите и предизвикателствата извън образователната система и да се опита да очертае необходимите промени в образованието, налагащи се от търсенето на нов и по-качествен образователен продукт в реалния свят.

Локализирани и изследвани са няколко елемента от развитието на обществото, които налагат дълбоки промени в образователната ни система. Те са:

• Демографското състояние и развитие на нацията
• Мястото на България в глобализиращата се икономика
• Развитето на икономиката, базирана на знанието, през 21 век
• Предизвикателствата на единния пазар на труда в Европейския съюз
• Социалните функции на образованието

На тази основа докладът прави опит да очертае новите функции и роля на образователната система и да предложи политики и конкретни действия, за да може българското образование да осигури в разумно кратка перспектива човешкия и интелектуалния ресурс, необходим за да може страната ни да се справи с предизвикателствата на настоящето и на следващите десетилетия.

За целите на изследването бяха проведени поредица от интервюта с отговорни личности в държавното управление, публичната администрация, образователната система, бизнеса. (Отговорите на участниците са представени като приложение в доклада за информация на интересуващите се.) Становището на тези обществено и професионално ангажирани с образователния процес и с образователния продукт лица дадоха на авторите сериозна допълнителна информация и идеи и възможности да разработят темите на доклада в дълбочина. Изразяваме своята благодарност на всички, които се отзоваха на молбата ни да отговорят на двадесет и трите въпроса от анкетата.

В доклада са използувани и голям брой статистически и сравнителни цифрови данни, които очертават ясно проблемите, пораждани от отсъствието на реформи в нашето образование, а също така дават възможност да се направи сравнение с други страни, с които бихме искали да се сравняваме в днешния и утрешния ден. Част от тези таблично оформени данни са интегрирани в текста, а други са изведени в приложение на края на доклада.

Първата глава на предложения текст е посветена на демографските тенденции и проблемите на обществото, свързани с образованието и професионалната квалификация. Изследвана е двупосочната връзка и взаимното влияние между активно протичащите демографски процеси в страната от една страна, и, степента, качеството и обхвата на образованието и интереса към него на хората от различните социални, етнически, възрастови, регионални и професионални групи в нашето общество.

Втората глава обединява темите за мястото на българската икономика в обединена Европа и актуалния въпрос за ролята на икономиката, базирана на знанието, и нейната роля за повишаване конкурентносопособността на българските фирми и оттам качеството на живота на българските граждани. В този процес на интеграция в единния европейски пазар и тежката конкуренция, с която ще се сблъскват всички български производители, търговци, предприемачи и ангажираните сферата на услугите, базисното, специализираното и особено непрекъснато продължаващото образование за всички се приема като основа на успеха и прогреса.

Третата глава на доклада е насочена пряко към развиващия се пазар на труда у нас, към единния пазар на труда в Европейския съюз, както и към все повече отварящия се глобален пазар на труда. Бързата, ефективната и правилно насочената реформа в образованието ще даде на българските граждани възможност да бъдат равноправни, търсени и добре платени участници в този пазар на труда, който с развитието на икономиката, базирана на знанието, все повече се превръща в конкурентна борба не на работна сила, а на усвоени компетентности.

Четвъртата глава е посветена на социалните функции на образованието и представлява един преглед на досегашната роля и бъдещите възможности на образователната система да играе роля в обществото ни. Ясната дефиниция на социалната функция на образованието е това, което може да даде отговор и на въпросите за необходимостта и задачите на образователната реформа у нас, доколкото нуждата от такава реформа е очевидна поради пълното несъответствие между функцията, която образованието е призвано да изпълнява в съвременните условия, и заварените структури, предназначени да изпълняват съвършено различни функции.

Докладът предлага не само анализ на съществуващите проблеми, но и предложения за нови политики и конкретни действия. Заради специфичния ракурс, от който са изследвани проблемите на образованието, тези идеи са насочени не само към специализираните държавни институции от образователната сфера, но и към тези, от които зависи изработването и прилагането на политиките в икономическата сфера на живота ни – законодателите, централната и местната администрация, работодателите, синдикатите, семействата, неправителствените организации.

Пълния текст на доклада можете да намерите тук.