Глобалното затопляне се засилва по-бързо от очакванията на специалистите, показва ново изследване, което международната природозащитна организация WWF публикува на 20 октомври 2008 г..

През 2007 г. Междуправителственият панел за промените в климата, който включва 4000 експерти от 150 държави и получи Нобелова награда за мир, обнародва Четвъртия си оценителен доклад, който изследва глобалното затопляне. Оттогава досега обаче бяха направени още няколко важни публикации. Новият доклад на WWF "Промените в климата: по-бързи, по-силни, по-скоро", който взима предвид последните изследвания, показва, че глобалното затопляне се ускорява отвъд предвижданията на панела.

Докладът на WWF получи подкрепата и на проф. Жан-Паскал ван Иперзеле, вицепрезидент на панела и преподавател по климатология и екологични науки в Университета Льовен в Белгия. "Ясно е, че промените в климата са по-сериозни от предвижданото. Последният доклад на Междуправителствения панел за промените в климата показа, че Европейският съюз трябва да се стреми да намали още повече целта си да не допуска повишение на средната температура с повече от 2 градуса, което беше прието през 1996 г. Панелът каза, че развитите страни трябва да намалят емисиите въглероден диоксид с 25 до 40% в сравнение с 1990 г. Намаление от 20% е напълно недостатъчно", каза проф. Иперзеле.

Последните проучвания показват, че Северният ледовит океан губи ледената си покривка с 30 години по-рано от предвижданията на Междуправителствения панел за промените в климата и ледът ще изчезне напълно между 2013 и 2040 година. Броят и силата на екстремните циклонални вихри над Великобритания и Северно море ще се увеличи, което ще даде отражение върху скоростта на вятъра и бурите над Западна и Централна Европа. Годишното количество валежи се планира да се увеличи в повечето части на Европа, което води риск от наводнения и икономически щети. По Средиземноморието обаче продължителните суши ще станат често явление. Стопяването на ледниците в Алпите ще доведе до намаляване на енергията от ВЕЦ. Високите температури вече се отразяват на добивите от пшеница, царевица и овес.

Как се отразяват промените в климата на България? Сериозните пожари, бушуващи през последните 5-10 години се дължат на засушаването. Пресъхването на реките се дължи на понижените количества валежи, основно през зимата и на липсата на достатъчно сняг, които да подържат водния баланс през по-голямата част от годината. Катастрофалните наводнения, които взеха десетки жертви, се дължат основно на изсичането на горите и огромните количества дъжд, който пада за кратко време винаги в сезона с най-малко количество валежи.

Ако ЕС иска да бъде разпозната като лидер на срещата на ООН през 2009 г. в Копенхаген и да помогне да се постигне глобален договор за реална борба с климатичните промени след 2012 г., то трябва да спре с бягането от отговорност и да се извърши реално намаляване на парниковите емисии вътре в ЕС.

Неправителствени организации WWF, Greanpeace, Friends of the Earth, and Climate Action Network Europe призовават лидерите на ЕС и на държавите членки да пристъпят към действия за 30% намаляване на емисиите от парникови газове в ЕС. Също така те призовават ЕС да осигури съществена подкрепа включително и финансова на развиващите се страни за борба с климатичните промени за приспособяване и отрицателно въздействие което може да се избегне.

Пълния текст на доклада на WWF "Промените в климата: по-бързи, по-силни, по-скоро" (Climate change: faster, stonger, sooner) (на английски език, в PDF-формат) ще откриете тук.