Проф. Уфе Йостергард: Как да обединим Европа, щом заплатата в България е по-ниска от детските в Дания

10.05.2017 | 14:15
по статията работи: econ.bg
Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с един дълъг махмурлук, казва проф. Уфе Йостергард
Проф. Уфе Йостергард: Как да обединим Европа, щом заплатата в България е по-ниска от детските в Дания
Снимка: под лиценза на creative commons

Различията между Западна и Източна Европа са огромни. Ще ви дам само един пример минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. На Европейския съюз не му достига воля, за да преодолее националните различия и да използва сила. Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с един дълъг махмурлук. 

Това се казва в анализ на проф. Уфе Йостергард, който е историк и почетен професор на Копенхагенското бизнес училище. Той е публикуван във водещия датски вестник „Berlingske” Ученият се занимава професионално с европейския проект и в момента пише книгата „Необединените щати Европа“. 

По-рано проф. Йостергард, който се определя като суперевропеец, беше опиянен от европейския дух и предвиждаше, че националната идентичност на страните-членки на ЕС непременно ще се омеси в една обща. Изборите във Франция показаха огромната подкрепа, която получи пламенната противниЧКА на ЕС Марин льо Пен. Това още веднъж показа, че прогнозата на проф. Йостергард е само мечта. 

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на анализа на проф. Йостергард по сайта ИноСми: „Обожавам Европа и се чувствам европеец, но трябва да призная напълно очевидното, че много европейци мислят по друг начин. Самият факт, че няма една обща европейска идентичност затруднява търсенето на общо решение на проблемите и кризите. Вместо това възникват конфликти. Ние изпитахме четири различни кризи. Първата е кризата на еврото, която в определена степен се породи от само себе си. След това дойде миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта на ЕС. Към това трябва да добавим Русия на Путин и САЩ на Тръмп, които загубиха интерес да сътрудничат с европейския проект. Последната е свързана с Брекзит и сбогуването с Великобритания, на която ЕС, като цяло, се държеше. Когато избирателите биват питани за ЕС, те всеки път отговарят с „не“. Това може да се обясни по няколко причини. 

Първоначално в ЕС ставаше дума за въглищата, стоманата и сътрудничеството в такива на пръв поглед невинни области, като свободната търговия, но всичко се разпространи и в други сфери. Свободното движение на работна ръка се оказа изключително революционен принцип. Първоначално се смяташе, че това ще засегне мъжете на възраст между 20-40 години, но след това бяха включени и жените, появиха се семействата, появиха се безработните, а това доведе до това, че нелегалните мигранти се сдобиха със социални права. 

Избухнаха сблъсъци с населението, които станаха все по-големи националисти. А регулирането на всичко от ЕС се усеща като загуба на суверенитет. Вместо това много европейци чувстват, че сътрудничеството се е осъществявало не в тези области, в които е трябвало: много внимание се отделя на дребните неща, а за важните – малко. Датското общество беше едновременно заинтригувано и объркано, когато миналата година заявих, че отговорът на ЕС на мигрантската криза трябва да бъде охраната на външните граници с помощта на „желязна завеса“, четири реда телени огради, прожектори и граничари. И днес съм убеден, че тези мерки са необходими. След като започнахме да си сътрудничим в рамките на Шенгенската зона защитата на външните граници, ЕС беше оставен на такива относително слаби държави като Гърция и Италия.

Големият проблем на ЕС беше в това, че ЕС говореше от името на държава, каквато не беше. И тук напълно разбирам избирателите и се отнасям с голямо уважение към техния избор. 

Те прекрасно разбират фалша, министър-председателите на европейските страни твърдят, че имат план, макар че много добре знаят, че представят желаното за истина. За мен като еврооптимист беше истински шок да осъзная колко големи в действителност са различията между обществата в Западна и Източна Европа. Ще ви дам само един пример: минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. 

И че почти 50 години комунизъм намериха отражение в скептичното отношение към западната либерална демокрация, което наблюдаваме в Унгария и Полша. Наивността беше велика. Не успяхме да създадем истинска европейска общественост. Ние наблюдаваме всеки път, когато премиерите на страните провеждат заседания в Европейския съвет как всеки от тях след тяхното приключване се обръща към собствената си национална общественост и казва, че е успял да спечели победа над своите колеги от Евросъюза?! Все пак смятам, че в един прекрасен ден Европа ще има обща идентичност, но тя ще се появи в резултат на слабост. 

Тя ще възникне, когато Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи. За целта ще ни се наложи да си облечем националните костюми, а изследванията показват, че няма нищо по-общо от националните танци и костюми. Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 година. Европейският съюз я удължава изкуствено. Тази епоха отива към края си. Икономическата сила не е подкрепена от политическа. ЕС е „най-силната икономика в света“, но ние ставаме все по-малко от днешните 500 милиона души, докато другите стават все по-големи. Така можем да си живеем добре. 

Италианците претърпяха поражение в Европа след 1492 г., но откриха това след няколко века. Те продължаваха да се веселят на Венецианския карнавал. Въобще не е задължително, че това ще е лош живот, просто ще ни е много трудно да диктуваме моралните стандарти в света. С това можем да се справим само, ако имаме сила“. 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Блондинка звъни на оператора си: - Извинете, не ми работи интернетът... - А вие с рутер ли сте? Кратко мълчание... - Не, сама съм!!!
На този ден 11.12   361 г. – Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя. 1792 г. – Френската революция:...