Проф. Христина Вучева: Финансовата криза – десет години по-късно

07.08.2017 | 14:20
по статията работи: econ.bg
Всички признават разрушителното влияние на финансовата криза спрямо икономиките на повечето развити страни
Проф. Христина Вучева: Финансовата криза – десет години по-късно
Снимка: БГНЕС

Много често за начало на кризата се приема загиването на голямата инвестиционна банка „Леман Брадърс“ на 15.09.2008 г. Според други всичко започна от 2007 г. с развихрянето на ипотечната криза и кредитният спазъм от 08.2007 г.

От петте големи банки в САЩ след 2008 г. остават две - „Морган Стенли“ и „Голдман Сакс“. Загиват „Беър Стърнс“, „Мерил Линч“ и „Лемън Брадърс“. „Мерил Линч“ е купена от „Банк оф Америка“ с пари от ФЕД. С помощи от правителството и ФЕД са спасени двете банки. Началото на кризата се свързва с рухването на двата хедж фонда на „Беър Стърнс“ през 2007 г. Тези фондове са инвестирали в ценни книжа, обезпечени с ипотеки-много от тях на хора, които нямат работа, нямат доходи и имущество. 

Всички признават разрушителното влияние на финансовата криза спрямо икономиките на повечето развити страни. От самото начало се появиха сравнения със световната икономическа криза от 1929-32 г. И в двата случая бедата тръгва от САЩ, от банките, чиито акции се сриват на фондовата борса. С това приликите между двете кризи, се изчерпват. Различията са много повече и то съществени. Опитът от 30-те години на миналия век позволи да се смекчат някои от проблемите на кризата отпреди десет години. 

Той позволи през 2008-2009 г. да се вземат мерки, които намалиха силата на разрушението, както и продължителността на кризата. Поради тази особеност си струва да припомним някои от събитията от първите десетилетия на миналия век. През 1929 г. в САЩ след срив на Уолстрийт, много от банките изпадат в криза, защото вложителите внезапно загубват доверие и започват панически да теглят спестяванията си. Появяват се гласове да се помогне с публични средства на банките. Министърът на финансите през 1929 г. Ендрю Мелън не само че не помага на банките, но и допълнително ограничава парите в икономиката като настоява да се съкратят държавните разходи, за да се балансира бюджета. Той е вярвал в правотата на тогавашните икономически светила Хайек, Мезес и др. 

На висок глас е обявявал, че само пълната ликвидация на акции, фермери, банки и недвижимости ще изчисти всичко гнило и лошо, причинено от кризата. Така са и постъпили, в резултат на което започва известната Велика депресия. По-късно тези действия се оценяват от всички икономисти и политици в САЩ като глупост. В своята автобиографична книга дори самия президент Хърбърт Хувър заклеймява този подход. 

През 1960 г. в свои публикации и Милтън Фридман определя всичко това като голяма грешка. След случилото се светът за дълго забравя за „съзидателното разрушение” и неговите вдъхновители - Фридрих Хайек и Джоузеф Шумпетер. Незнайно как техните идеи се съживяват и поднасят като някаква панацея в началото на 90-те години на страните от Източна Европа. Днес те отново губят популярност, но у нас те са на почит, видно от случката през 2014 г. 

В САЩ и в много европейски страни обаче имат памет за този опит, което им позволява при кризата от 2008 г. да не робуват на подобни идеологеми. Както е известно правителството на Джордж Буш в последния период от своя мандат приема програма от 900 млрд. долара за спасяване на банки и други компании Тази програма е продължена от правителството на Барак Обама, който прибавя към програмата и помощ за автомобилните заводи. В резултат кризата не се превърна в страшната депресия от 1932 – 1933 г. По-късно банките, чийто акции бяха одържавени, бяха продадени и министерство на финансите си възстанови похарчените пари. 

Потърсена бе съдебна отговорност на лицата, допринесли за кризисното затъване на редица компании и банки. Нещо повече –американското министерство на правосъдието заведе дела и срещу някои европейски банки, чиято дейност беше допринесла за кризата.

След години спорове, през 2016 „Дойче банк“ се съгласи на споразумение и си плати дължимото. През 2009 г. много банки в ЕС стигат до тежки ликвидни затруднения. За тяхното спасяване правителствата отделят публични средства, което засяга разходната част на бюджетите на много страни от Европа. Така се стигна до познатата дългова криза от 2010 г., която се усети най-силно в Испания, Италия, Ирландия, Португалия.

Емблема на дълговата кризата обаче стана Гърция, въпреки че при нея проблемите бяха усложнени от неясноти относно отчитането в методологически аспект на размера на държавния дълг след една операция с американската банка „Голдман Сакс“. По същото време се появиха остри критики към еврото и еврозоната. Дълговата криза и състоянието на Гърция беше използвано, за да се усилят познатите от 2000 г. критики срещу еврото, с които се оспорва принципно неговата същност и възможности. Мрачните прогнози за ЕС, за еврото и за страните от Южна Европа не се осъществиха.

Но не се реализираха и обещанията за всеобщи усилия от страна на световните сили за отстраняване на възможните причини за нови финансови трусове по света. Имаше обещания от страна на тогавашния френски президент Никола Саркози, че групата на Г-20 ще поведе борба срещу офшорните зони, срещу неясните парични потоци и ще настоява за забрана банките да имат свои инвестиционни предприятия, хедж фондове и други образования, чрез които доведоха света до ръба на огромна финансова пропаст. Мерки на ЕС В отговор на кризата ЕС предприе редица действия, за да укрепи икономическия и паричен съюз, който е в основата на общата валута. За еврозоната се въведе единен банков надзор и нови общи органи за наблюдение на банките. На всички страни членки беше предложено да подпишат Пакт за стабилност, в който се увеличиха изискванията за спазване на нормите за бюджетен дефицит и държавен дълг. През 2011 г. Пактът беше подписан от всички, с изключение на Великобритания и Чехия. 

Бяха приети и редица европейски директиви насочени към укрепване на финансите на страните. Такава е Директивата 2011/59/ЕС за бюджетните рамки на страните, на чиято основа у нас през 2013 г. се прие. Закон за публични финанси, приложен за първи път при съставянето на Бюджет 2014. Директивата за преструктуриране и възстановяване на банки от 2013 г. също бе транспонирана в отделен закон. За съжаление този закон у нас беше приет през есента на 2015 г., което не позволи той да се приложи при случая с КТБ. 

В много страни оценката за причините за кризата, както и това, което се прави от ЕС, се оценява по различен начин. Съществуват виждания, често защитавани с измислени факти и неверни обобщения. Все пак останаха някои изводи, които на практика се прилагат от всички европейски страни през последните десет години. Няма страна, освен България, която да е действала през този десет годишен период по начин напомнящ стореното от Ендрю Мелън през 1929 г. Всички пазеха банките си, независимо от причините за ликвидните кризи в периода 2007, 2008 и 2009 г. 

С тази политика обаче предизвикаха вълна от протести за това, че с парите на данъкоплатците, които трябва да се насочват за общи потребности, се спасяват частни банки. Интересното е, че тези протести идват и от ляво, и от дясно. Отговорът на тези дискусии е Директивата на ЕС за възстановяване на банки. Плачът за парите на данъкоплатците за спасяване на банки е пресилен и неуместен. Последиците от евентуалното възприемането на подхода кризата да разруши и изчисти всичко гнило, би струвал много по-скъпо на обществото. 

Повечето страни са разбрали, че спасяването на банки с общи пари е по-малкото зло, когато се е стигнало до кризисни проблеми, защото има възможност изразходваните средства да се възстановят. Друга последица от случилото се в ЕС в периода на дълговата криза беше раздухването с нова сила на концепциите за бюджетни намаления, ограничаване на дефицити, мрачните прогнози за съдбата на еврото като единна валута и коментарите и критиките за работата на ЕЦБ относно количествените облекчения. Може да се твърди от позицията на днешния ден, че стореното от ЕЦБ в последните десет години и особено през 2015 и 2016 г. е успех за европейската икономическа мисъл, за Марио Драги и за институционалните възможности на самата банка. Никой не може да отрече, че към днешна дата страните от ЕС имат растеж и успяха да намалят дефицитите и дълговете. Дори страните, които дълго време бяха обект на заяждания относно южняшките им нрави и резултати, се справиха прилично с намаляване на дълговете и с растежа.

Това не означава, че всички проблеми на ЕС са решени. Сигурно е, че през следващите месеци и до края на 2017 г. ще започнат широки и продължителни обсъждания относно бъдещето на ЕС при съвременните условия и перспективи на света. Би било много полезно, ако страната ни се заеме в периода от началото на 2018 г., по време на нашето председателство на ЕС, с организиране на международна конференция, на която да се поканят икономисти, социолози и културолози от всички страни, които да разговарят за това как светът ще се справи с възможни предизвикателства от рода на преживяното преди десет години. Българската икономика по време и след кризата Нашата страна попадна под въздействието на кризата не през 2007, нито през 2008 г. Можехме да преминем спокойно и цялата 2009 г., ако не бяха нашите собствени вътрешни икономически и политически проблеми. 

Обяснението за тези факти е в характеристиката на използваната у нас банкова система, нивото на развитие на паричните и финансови връзки и отсъствието на търговия с новите финансови инструменти. Изоставането ни се превърна в предимство. Нашите банки не използваха деривати. Те не опаковаха ипотеки и други финансови договори, за да ги продават като скъпи и нови финансови продукти. Ние почувствахме кризата не през банки и фондове, а чрез реалната икономика, когато европейските ни партньори намалиха значително своето производство, което се отрази на нашите възможности да развиваме дейностите, свързани с износ в тези страни. За нас същественото отрицателно влияние се указа пресъхването, поради кризата на изворите на многото свободни пари, които финансовият свят създаваше с инструментите, които предизвикаха кризата. Измислените деривати и най-вече тяхното огромно количество, дадоха възможност за бързо натрупване на лесни пари в най-различни субекти от западния свят. 

Тези пари бяха основният източник на това, което ние тук отчитаме като чужди инвестиции. Многото инвестиции, с което се хвалим за периода от 2004 до 2008 г. не са пряк резултат на нашия плосък данък, или на нашите управленски умения, или дори на нашия ниско платен труд. Това просто беше период на лесните, измислени пари в западните страни, които търсиха някакво бързо приложение. Това бяха парите дошли от дейността на тези, които създадоха кошмарния срив на финансовата западна система отпреди десет години. След като този поток намаля и спря, у нас започна да расте безработицата. През 2009 г. – процентът, измерващ безработицата е 9, а през 2013 г. е вече 12. Годините 2007 и 2008 са върхови относно привличането на чужди инвестиции, намаляване на безработицата, постигнат растеж и бюджетен излишък. Растежът на БВП е повече от 6 %, бюджетният излишък на касова основа е около 2 млрд. лв. през всяка от посочените години. Това е периодът на тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС. 

Тя обаче ще се запомни не с тези високи икономически резултати, които както посочихме се дължаха основно на многото свободни пари по света, а с голямото нарастване на висшата администрация – политически кабинети и огромен брой заместник-министри във всяко министерство. Достиженията през 2007 г. по всички основни икономически показатели заслужават да бъдат припомнени дори и за това, че се случват когато в САЩ и в ЕС вече се усеща влиянието на сътресенията на финансовите пазари. В края на 2007 г. у нас номиналният ръст на БВП спрямо предходната година е 7 млрд. лв., а чуждите инвестиции са в размер от 9 млрд. евро – нещо, което повече не се случи в нашата стопанска практика и до сега. 

Това се дължи до голяма степен и на обстоятелството, че страната току-що е приета в ЕС, което винаги повишава чуждия интерес. Заслужава да се отбележи, че през 2008 г. строителството достига ръст от 16.9 %.Средната годишната инфлация е около 8 %, , а тази в края на годината 12%.

През 2009 г. резултатите се влошават драстично. Отчита се намаление на БВП от около 4.7%. За съжаление не са известни изследвания, които да анализират каква част от спада е свързан с влиянието на кризата и каква част се дължи на други вътрешни фактори. В средата на 2009 г. управлението се поема от първото правителство на политическа партия ГЕРБ и Бойко Борисов. 

Това е първата година, в която се усеща влиянието на намаления външен паричен поток. Строителството бележи спад, няма и растеж на вътрешното търсене, така характерно за предходните години. През първото тримесечие на 2009 г. основателно се предлага от много експерти управляващата тройна коалиция да актуализира Законът за държавния бюджет за 2009 г., тъй като е съставен, без да се държи сметка за влиянието на кризата. Данните за първите месеци от 2009 г. потвърждават нереалността на предвидения БВП от 73 млрд. лв. Нереалността на приходите и на предвидения бюджетен излишък от около 400 млн. лв. са очевидни още при съставянето на проекта за бюджет. Не става ясно до края на мандата на тройната коалиция, защо приеха явно несъстоятелен закон за бюджета за 2009 г. Правителството на Сергей Станишев с финансов министър Пламен Орешарски отказва да предлага актуализация на бюджетния закон с мотив, че били предвидели достатъчно буфери. Както се видя от резултатите в края на годината, това се указа невярно твърдение. 

През 2010 г. БВП не нараства, но и не намалява. Предвиден е бюджетен дефицит, който в края на годината достига до 3.8%. Данните показват влошаване на резултати както в общо икономическо отношение, така и по отношение на управление на бюджетния процес. Не е необходим задълбочен анализ, за да се установи, че това е резултат на лошо управление, особено видимо в здравеопазването. При приемане на бюджета на НЗОК се предвижда огромен резерв, който в края на годината, събран с резерва от предходната година надхвърля един милиард лв. По-късно при отчитане на тези резултати, в нарушение на всички изисквания, този резерв на Здравната каса за 2010 г. е присвоен от министъра на финансите и използван в общия фискален резерв за покриване на дефицити. Всичко това няма нищо общо с финансовата криза, чийто влияние се опитваме да проследим. Заслужава да се отбележи, че това нарушение не е отбелязано нито в отчета на държавния бюджет за 2010 г., нито в доклада на Сметната палата. 

Единствено при приемане на отчета на бюджета на НЗОК в комисията по здравеопазване при НС, ръководителят на тази комисия отбелязва случката с резерва на касата като нарушение от страна на МФ. През целия период до 20.02 2013 г., когато подава оставка, първото правителството на ГЕРБ постига растеж от 1.6% единствено през 2011 г. Тези резултати само частично се дължат на финансовата криза. В периода 2007-2017 г. най-добрите резултати, измерени с реалния ръст на БВП, се постигат през 2007 и 2008 г., когато растежът е над 6 %. 

Единствената година с отрицателни резултати по този показател е 2009 – минус 4.2%. Растежът е нулев през 2010 и 2012; слаб през 2013 –съответно 0.9% и през 2014 – съответно 1.3 % и добър през 2015 и 2016 , когато постигаме около 3.5%. Данните за първото полугодие на 2017 г. дават надежда растежът към края на годината да бъде около 4 %. Най-ниският процент безработица постигаме също през 2007 и 2008 г. Резултатът по този показател ще бъде по-добър вероятно през 2017 г. – около 6.5 %. През десетгодишния период от 2007 до 2017 г. сме постигнали бюджетни излишъци през 2006 и 2007 и 2016, като през първите две години са в размер по 2 млрд. лв. 

Най-големите ни дефицити, измерени към БВП и на начислена основа, са през 2009 г. – 4.1 % и през 2014 г. –5.5%.Заслужава да се отбележи, че докато за лошия резултат от 2014 г. има влияние сумата на заема, даден на Фонда за гарантиране на влогове, то за резултата за 2009 г. ”заслугата” е единствено на тези, които са управлявали държавния бюджет.

От всичко изложено до тук можем да направим следните изводи: Първо, светът сякаш бързо забрави за намеренията си да ограничи по законов път действия, които доведоха до кризата от 2007-2008 г. Единствената реално приета мярка във връзка с кризата - законът Дод-Франк, приет в САЩ, е на път да бъде отменен от администрацията на Доналд Тръмп. Второ, влиянието на кризата за нашата страна не трябва да служи за оправдание на всичките ни беди. 

Не трябва да имаме колебания относно необходимостта от регулации спрямо банковите и финансови институции, както и да не се отказваме от идеята да се приобщим към европейския банков надзор и към ERMІІ. 

Трето, през изминалите десет години практика и нашето развитие потвърди изказаните от някои експерти прогнози в началото на 2007 г. относно непродуктивния характер на значителните по размер чужди инвестиции у нас. Четвърто, резултатите за първото полугодие на 2017 г. са обнадеждаващи, но в определена степен инерционни, което означава, че, ако се подобри управлението и се осъществят отлаганите реформи, успехите могат да бъдат значителни и трайни. 

 

Проф. Христина Вучева, финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
СИНХРОН-С ООД Пълен инженеринг на системи за пожарна безопасност и системи за сигурност
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Катаджия спира кола... - Защо карате с превишена скорост? - Ами заседях се с приятели, празнувахме Великден, а пък жената сигурно се е притеснила. - Какъв Великден, той мина преди няколко...
На този ден 17.06   1631 г. – Мумтаз Махал умира по време на раждане. В нейна чест съпругът ѝ, азиатският владетел Шах Джахан, построява за 17 години двореца гробница Тадж Махал (дн....