Телекомуникациите в Индия са един от най-бързо развиващите се сектори на индийската икономика.

Бурното развитие на телекомуникационния пазар в страната стартира реално през 1999г. с приемането на индийската правителствена програма "New Telecom Policy 1999", където развитието на телекомуникациите е обявено за основен приоритет на тогавашното индийско правителството, който ще допринесе за цялостното икономическо развитие на Индия - стимулира се частната инициатива в този сектор и публично-частното партньорство, като се насърчава връзката между телекомуникациите, информационните технологии и медиите. Същевременно през последното десетилетие държавата инвестира огромни средства за изграждане и развитие на телекомуникационната мрежа в страната и най-вече в селските райони, които не са много атрактивни за частния бизнес.

През 2007г. Индия е третия най-голям телекомуникационен пазар в света, непосредствено  след Китай и САЩ.

Телекомуникационният сектор в Индия е сфера, в която конкуренцията е ожесточена. Резултатите са налице - намаление на тарифите и по-добро качество на услугите.

През последните пет години в сектора на телекомуникациите в Индия се инвестира ежегодно над 10 млрд.щ.д., като около 65% от инвестициите са за подобряване на техническото оборудване и 35 % за придобиване на нови лицензни, кабелни договори и т.н. Най-големите инвеститори на индийския телекомуникационен пазар са държавните индийски компании Bharat Sanchar Nigam Ltd /BSNL/ и Mahanagar Telephone Nigam Ltd /MNTL/ и частните компании Tata Teleservices Ltd, Bharti Televenture Ltd, Reliance Infocomm и др.

Безжичната телефония в Индия

Безжичната телефония е най-бързо развиващия се телекомуникационен сектор в Индия, където през последните пет години добре създадената законодателна рамка насърчи частния бизнес за реализирането на огромни инвестиции в развитието на телекомуникационната мобилна инфраструктура в страната.

В края на 2007г. в Индия има около 180 млн. безжични абоната, тоест 14% от населението на страната има достъп до мобилната телекомуникационна мрежа, докато преди три години броят на абонатите е бил три пъти по-малко. Големият ръст на мобилните абонати се дължи основно на частния сектор и реализираните огромни инвестиции, като понастоящем държавния индийски мобилен оператор /BSNL/ държи по-малко от 20% от пазара.

Ежемесечно броят на мобилните абонати в Индия нараства средно с около 5 млн. души, което превърна Индия в третия най-голям телекомуникационен пазар в света.

Конкуренцията на огромния безжичен телекомуникационен пазар в Индия е много ожесточена, което допринесе са значително намалява на цените на мобилните услуги, които вече са сравними с тези в развитите страни по света. Цените варират от 1 до 3 инд. рупии на минута /в зависимост от абонамента/ при разговор между мобилни абоната на един и същ оператор, намиращи се в един и същ индийски щат. Значително по-високи са цените при разговори между мобилни абонати намиращи се в различни щати в Индия, като тези разговори се таксуват като вид международни разговори.

Значителен е приносът на индийското правителство за развитието на телекомуникационния пазар в страната. През 1997г. бе създадена държавната агенция "Telecom Regulatory Authority of India /TRAI/" към "Департамента по телекомуникации" в Министерството на телекомуникациите и технологиите на Р Индия, която определя и регулира тарифите на мобилните връзки и същевременно предлага законодателни промени за засилване и стимулиране на конкуренцията в този сектор.

През 2007г. държавният мобилен регулатор "TRAI" преговаря с индийските мобилни оператори за намаляване на тарифите при междущатските мобилни разговори в Индия и въвеждане на новия правителствен план за развитие на телекомуникациите "India One Plan", според който междущатските мобилни разговори ще бъдат таксувани като вътрешнощатски, т.е. само по 1 инд. рупия на минута. Очаква се "India One Plan" да бъде въведен до края на 2008г.

През 2005 г. индийското правителство предприе друга важна инициатива за развитие на мобилната телефония в страната, като повиши разрешения "таван" в Индия за чуждестранни инвестиции в компании-мобилни оператори до 74% /от разрешените до този момент 49%/ и съответно 100% в изграждането на телекомуникационно оборудване. Всички тези правителствени инициативи и огромния потенциал на пазара привлекоха водещите световни производители на мобилни апарати в Индия, които инвестираха и изградиха собствени производствени мощности в страната като: "NOKIA" /функциониращ завод в гр. Ченай/; "ERICSSON" /функциониращ завод в гр. Кукас, щата Раджастан/; "MOTOROLA", "LG " и "Alcatel" - стартираха изграждането на големи производствени мощности в Индия.

Основен проблем пред мобилните оператори в Индия е факта, че средната месечна сума заплащана от едни мобилен абонат в Индия варира между 6-9 щ.д при различните оператори, която е сред най-ниските в света. Различните индийски мобилни оператори разработват различни програми, за да стимулират своите абонати да използват повече мобилните си телефони и съответно да плащат по-големи месечни сметки. Включително отделни фирми, след съответно заплащане, могат да се рекламират посредством мобилната мрежа, чрез изпращане на циркулярни SMS-си до всички абонати или чрез директни обаждания от оператор до всички абонати.

Една от последните тенденции на пазара на мобилни услуги в Индия е масовото предлагане на предплатени карти за презареждане с малко импулси и съответно много евтини /на цена 99 инд. рупии, т.е.около 2,5 щ.д. и осигуряващи неограничен брой приемащи разговори, а при набиране - съответно 20-25 мин. разговор на месец/. По този начин мобилните услуги стават достъпни до все повече абонати в Индия.

Перспективите на индийския мобилен пазар са огромни, като очакванията са през следващите няколко години мобилните абонати в Индия да продължат да нарастват с минимум 5 млн. нови абоната на месец, което превръща Индия във втория /след Китай/ най-атрактивен за чуждестранните инвеститори мобилен телекомуникационен пазар в света.

Понастоящем основните компании - мобилни оператори в Индия са: "Bharti Airtel"; "BSNL"; "Reliance Communications"; "Vodafon"; "Idea" и "TATA"., като по-голямата част от мобилните оператори използват мобилната технология GSM /Global System for Mobile Communications/, а други като "Reliance Communications" технологията CDMA /Code Division Multiple Access/.

Ожесточена конкуренция между мобилните оператори в Индия

На 19 октомври 2007г. "Департаментът по телекомуникации" към Министерството на телекомуникациите и технологиите на Р Индия обяви, че ще приеме направените предложения от "Telecom Regulatory Authority of India" /TRAI/ за промени в лицензионния режим за мобилните оператори, които ще разрешат на мобилните оператори в Индия използващи технологията CDMA /Code Division Multiple Access/ да започнат да предлагат мобилни телефонни услуги базирани на технологията GSM /Global System for Mobile Communications/ и отбратно.

Двете мобилни технологии - CDMA /създадена в САЩ/ и GSM /развита в Европа7 са дигитални. Според специалисти технологията CDMA е много по-ефективна, в сравнение с GSM-технологията, при използването на спектъра, който представлява електро-магнетично излъчване за предаване на глас и информация. От своя страна GSM технологията е търговски по-рентабилна и се използва в повече държави по света. Именно това е причината мобилните оператори използващи CDMA технологията да се преориентират към GSM.

Промените целят да се позволи на доставиците на мобилни услуги да разширят тяхната мрежа /network/, използвайки алтернативни технологии. Така мобилните оператори използващи CDMA технологията ще им бъде позволено да предоставят GSM-базирани мобилни услуги, както и обратното. Това ще доведе до засилване на конкуренцията на този пазар в Индия и до съответно допълнително намаляване на цените.

Понастоящем индийските мобилни оператори, използващи технологията CDMA са четири: "Reliance Communications"; "TATA"; "HFCL" /опериращ в индийския щата Пунджаб/ и "Shyam" /опериращ в щата Раджастан/.

Същевременно индийският „Департаментът по телекомуникации" прие и другото направено предложение от "TRAI", изискаване за трикратно увеличаване на броя на мобилните абонати при предоставянето на определните мобилни спектъри. Така например за мегаполис като Делхи, даденият мобилен оператор ще се нуждае от три пъти повече абонати отколкото понастоящем, за да получи спектър от 10 MHz.

Това решение на Министерството на телекомуникациите и технологиите на Р Индия породи недоволството на ръководствата на водещите мобилни оператори, използващи GSM технологията в Индия като "BhartiAirtel" и „Vodafon", които написаха протесни писма до министерството и до съответните институции -протестирайки срещу решението за облекчаване на лицензиония режим при GSM-операторите, както и органичаването на спектъра. Ръководствата на "BhartiAirtel" и „Vodafon" протестират срещу политиката за развитие на мобилните телекомуникации в Индия и директно обвиняват Министерство на телекомуникациите и технологиите на Р Индия, че е приело тези промени с цел единствено да облагодетелства индийската компания "Reliance Communications", част от най-богатия частен индийски конгломерат „Reliance Group".

Ръководствата на "BhartiAirtel" и „Vodafon" са се обърнали към „Telecom Dispute Settlement Appellate Tribunal of India", който трибунал трябва да разгледа спорния въпрос и да се произнесе до началото на 2008г.

Стационарна телефония

Абонатите на стационарни телефони в Индия намаляват значително през последните две години, измествани от мобилните телефони.

През 2007г. броят на стационарните абоната в Индия падна на 45 млн. абоната /от 48 млн. абоната през 2005г./, което е едва 3,5% от населението. Очакванията са тази тенденция да е запази през следващите няколко години, поради рязкото понижаване на цените на мобилните услуги в Индия.

Основните абонати на стационарни телефони са държавните учреждения и офисите на фирми, докато домакинствата в Индия се ориентират основно към усугите на мобилните телефони, където при предплатените карти не се плащат абонаментни месечни такси.

Стационарните телефонни услуги в Индия се осигуряват основно от двете държавни индийски компании: Mahanagar Telephone Nigam Ltd (MTNL) и Bharat Sanchar Nigam Ltd (BSNL), които държат близо 95% от пазара.

Стационарната телефония в Индия не е толкова атрактивна за частния бизнес - необходими са големи инвестиции и постоянна поддръжка на кабелите, като има лицензирани само пет частни телефонни оператора в Индия - Bharti Televenture Ltd, Tata Teleservices Ltd (TTSL), HFCL, Shyam Telenik и Reliance Infocomm, които държат малко над 5% от пазара.

За да се спре отлива на абонати на стационарни телефони, много от операторите в Индия прибягват вече към допълнителни услуги като предоставяне на определен брой безплатни градски телефонни разговори и безплатна поправка /поддръжка/ на повредени стационарни телефони.

Интернет услуги

В началото на 2007г. в Индия има около 7 млн. интернет абоната, а интернет доставчиците в Индия са 163 компании.

Индийските държавни компании „BSNL" и "MNTL" разполагат с най-много интернет абоната в Индия - общо около 4 млн. Следват частни интернет доставчици  като  „Reliance  Communications  Infrastructure  Ltd",  „Sify  Limited", "Videsh Sanchar Nigam Ltd" и др. Според индийската статистика средно на абонат се падат по около 400 минути достъп до интернет месечно.