Слабото икономическо възстановяване в Европейския съюз постепенно започва да набира скорост, но различия между отделните страни, особено еврозоната, се запазват. Това сочи последният доклад на Европейската комисия от тримесечния преглед на трудовата заетост и социалното положение. 

В прегледа се подчертава, че трудовият пазар и социалните условия остават критични и че за постигането на приобщаващ растеж ще са необходими нови стратегически инвестиции и структурни реформи.

Социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС) ще бъде развито чрез по-добър контрол и оценка на потенциалните неравновесия в трудовата и социалната сфера – предмет на съобщение на ЕК, прието днес (2 октомври).

Въпреки признаците на плахо възстановяване в тримесечния преглед се подчертава, че обстановката на пазара на труда и социалните условия остават голямо предизвикателство:

• Младежката безработица достигна безпрецедентни нива — средно 23% за ЕС като цяло и 63% в Гърция.
• Дългосрочната безработица се увеличи в повечето държави членки и достигна рекордни нива в Съюза като цяло. Структурната безработица и несъответствията между предлагането и търсенето както от гледна точка на качеството, така и на количеството на труда растат.
• Закриването на работни места съвпадна с появата на повече несигурни работни места — работните места на непълно работно време, особено по принуда, са се увеличили независимо от това, че делът на временните договори в ЕС е намалял, тъй като те са поели основния удар от свиването.
• Бедността в ЕС се е увеличила от 2007 г. насам. Доходите на домакинствата намаляват и в момента 24,2% от населението на ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване. Децата са особено засегнати, тъй като безработицата и домакинства, в които всички са безработни, са се увеличили наред с бедността сред работещите.

Допълнителни социални инвестиции и необходими реформи

Активните политики на пазара на труда, като например субсидии за наемане на работа, намаляване на данъците при нископлатен труд, индивидуална помощ при търсене на работа и обучение са от основно значение в този ранен етап на възстановяване. Чрез тях може да се помогне на хората да започнат работа и да се избегне трайно безработните и завършващите образование да се откажат от търсенето на работа. Колкото повече хора работят, толкова повече те допринасят за балансиране на бюджетите и повече домакинства са в състояние да харчат средства, които помагат за трайното възстановяването на икономиката, отчитат от ЕК.

Следва да се обърне особено внимание на прилагането на гаранцията за младежта. За много държави това ще изисква структурни реформи, като например укрепване на публичните служби по заетостта, създаване на силни партньорства между публичните органи, отговарящи за заетостта и образованието, и повече инвестиции в обучения и схеми за чиракуване. Държавите членки трябва да представят своите национални планове за прилагане на гаранцията за младежта през идните месеци.

Освен това държавите следва да продължат да модернизират своите национални системи за социална закрила, за да се повиши ефикасността на наличните ресурси и да се постигне максимален ефект от гледна точка на социалното и икономическото приобщаване. Системите за социална закрила следва да отговарят на нуждите на хората в критични моменти през целия им живот.

Различията между страните от еврозоната подкопават Икономическия и паричен съюз (ИПС)

В последния тримесечен доклад се изтъкват оставащите различия между отделните страни, особено в еврозоната:

• Безработицата в южната част и периферията на еврозоната достигна средно 17,3% през 2012 г. спрямо 7,1% в нейната северна и централна част.
• Средният процент на младите хора, които не са обхванати от системите за заетост, образование или професионално обучение достигна 22,4% в южната част и периферията спрямо 11,4% в северната и централната зона.
• Бедността се е увеличила в две трети от страните членки, но не и в останалата една трета.

Социалните и икономическите различия изправят ИПС пред големи предизвикателства. Лошото състояние на пазара на труда и на социалните политики се отразява не само на страните, които са пряко засегнати, но и на по-добре представящите се държави поради намаляване на цялостното търсене, по-ниска производителност и по-високи лихвени проценти, свързани с политическата нестабилност и подкопаното доверие в еврото и ЕС.

Един стабилен ИПС със социално измерение се нуждае от по-добър контрол и оценяване на основните  потенциални неравновесия в заетостта и социалната обстановка на страните членки. Това би могло да бъде съчетано с по-тясна координация на политиките по заетостта и социалните политики, за да се осигури своевременен и ефективен отговор на подобни предизвикателства в полза на ИПС като цяло.

Препоръката за "гаранция за младежта" и споразумението за начало на инициатива за младежка заетост с бюджет от 6 млрд. евро са примери за такива колективни действия, насочени към преодоляване на мащабното предизвикателство в заетостта и социалната сфера, което засяга в изключителна степен някои части на ИПС.