Разходите за здраве от джоба в България са най-високи спрямо тези във всички страни от ЕС, показва изследване на БАН.

Целта му е установяване на размера на разходите от джоба на домакинствата в България. В настоящето изложение са показани накратко някои от по-важните резултати за 2015 г., отнасящи се до болничното лечение.

За изходен пункт в по-нататъшния анализ е прието определението на разходи от джоба на ISPOR: „...тази част от плащането, предоставена от физическо лице с негови или нейни собствени пари, за разлика от частта, която се плаща от застрахователя“.

Регистрираният среден месечен разход от джоба на едно домакинство е 102 лева, а на едно лице – 42 лева.

Данните от изследването позволяват да се направи оценка, че през 2015 г. средният годишен разход за здраве от джоба на едно домакинство е 1224 лв., а на едно лице - 504 лв.

Това дава основание да се предположи, че през 2015 г. заплатените разходи за здраве от джоба на домакинствата в България, могат да бъдат оценени между 3,6 млрд и и 3,7 млрд. лв.

Разходите, според отчета на НЗОК за 2015 г., се равняват на 3,2 милиарда лв.

От всички направени разходи от джоба най-високи са разходите за медицински продукти за извънболнично лечение (лекарства и др.).

Графика 1. Структура на разходите от джоба за здраве на домакинствата в проценти

Това показват резултатите от изследване на разходите за здраве от джоба на българските домакинства, проведено от Института за изследване обществата и знанието при на БАН и финансирано от от ДФ „Научни изследвания“. Изследването е представително за страната. Обект на изследване са 800 български домакинства.

Емпиричната информация е набрана и анализирана в две направления. Първо, ежедневна писмена регистрация на разходите от джоба на домакинството за нуждите на неговите членове за здравеопазване, в продължение на един месец. Второ, ретроспективно установяване на направени разходи от джоба за болнично лечение за 2014 година и първите четири месеца на 2015 г.

Освен размера на средните разходи от джоба, е установена сериозна разлика в размера на разходите между домакинствата, които са направили определени групи разходи и тези, които не са.

Например средният разход от джоба на едно от изследваните 800 домакинства за болнично лечение, е 6,40 лева, докато същия разход на едно домакинство, от което е имало болен на болнично лечение е 97,30 лева. Или разликата между двете средни е над 15 пъти.

Това показва, че средните величини в някои случаи по-скоро прикриват проблемите, отколкото да ги представят в реалната им тежест. Разход от 6,40 едва ли би могъл да срине бюджета на което и да е домакинство.

Но разход от почти 100 лева, който преставлява 20% от минималната работна заплата и 50% от бъдещата минимална пенсия, очевидно е в състояние да срине бюджета на което и да е домакинство. Но разход от почти 100 лева, който преставлява 20% от минималната работна заплата и 50% от бъдещата минимална пенсия, очевидно е в състояние да срине бюджета поне на една трета от българските домакинства.  

Графика 2. Съотношение между месечните разходи от джоба за болнична помощ средно на едно домакинство и средните разходи на едно домакинство, ползвало болнично лечение (в лева)

За първото четиримесечие на 2015 г. общият разход от джоба за болнично лечение на домакинствата, които са имали болен настанен в болница, възлиза на 30 300 лева, или средно месечният разход е бил 7500 лева.

За една хоспитализация домакинсвата са платили от джоба си средно по 231 лева, а за един леглоден – 40 лева.

Установени са и сериозни разлики между заплатените стойности в държавните и общински болници, от една страна, и в частните болници – от друга. 

Графика 3. Общи разходи от джоба за болнично лечение в държавните и частните болници през първите 4 месеца на 2015 г.

Резултатите показват, че за много близки по размер разходи, броят на дейностите и услугите в двата вида болници, се различава съществено.

Графика 4. Съотношение между стойностите на извършениете дейности в държавните и частните болници през 2015 г.

Зад тези цифри се установява ясно изразена диференциация между разходите от джоба за болнично лечение между ДБ и ЧБ.

Трябва да се има предвид, че изследването не е свързано с наблюдение на самите болници, а с наблюдение на разходите на домакинствата за болнично лечение в различен тип болници – държавни и/или частни.

Особено внимание заслужават разходите, резултат на нормативна и административна регулация, която носи принудителен характер. Някои от тези разходи са резултат на грешни и недобре обмислени решения на НЗОК и МЗ.

Това, от една страна, е свързано с концепцията за доплащане като средство за регулиране на правото на болнично лечение и предотвратяване на възможните злоупотрбите с него. От друга страна решението за доплащане се основаваше на стремежа масовия индивидуален рекет над пациентите да бъде изведен на светло и овладян.

За съжаление, по много причини, и двете концепции не отговориха на очакванията и се стигна до свръх хоспитализации на болни, от една страна, а от друга институционализира рекета над пациентите. На практика избрания и приложен подход частично дофинансира до реалната цена официално хронично недофинансираното здравеопазване., най-вече в частните лечебни заведения.

По-внимателното вглеждане в характера и видовете на тези нормативно и административно регулирани разходи поражда съмнения за добре обмислен и успешно реализиращ се институционален рекет над пациентите.