Разширяване на възможностите: Как активната социална политика може да е от полза за всички

01.10.2007 | 15:18
по статията работи: Георги Михайлов
Доклад на ОИСР
Разширяване на възможностите: Как активната социална политика може да е от полза за всички
Животът на стотици милиони граждани в страните от ОИСР се е подобрил коренно през последните десетилетия. Хората днес живеят по-дълго, по-здравословно и с по-добро благосъстояние. Милиони са започнали или са се завърнали на работа в резултат на бързото икономическо развитие през 90-те години. Това доведе до спад в нивата на безработица и социални помощи. Съществуват нови инициативи, които ефективно подпомагат децата и техните семейства за получаване на най-добрия възможен старт в живота.

Много от подобренията са резултат от икономическия растеж в страните на ОИСР, но колкото и съществен да е икономическият растеж за подобряване на жизнения стандарт, той не е достатъчен, за да разреши всички социални проблеми. Наистина, въпреки по-големия просперитет, една значителна част от населението в отделните страни от ОИСР продължава да е изправена пред големи рискове: риск от неравни условия в детството, риск от напускане на работа в зряла възраст, риск от изолация и ограничена самостоятелност в напреднала възраст. Това, че традиционните социални политики не са помогнали на хората да се справят с тези рискове адекватно, се потвърждава от един съществен факт: от средата на 70-те години до средата на 90-те години на ХХ-ти век, доходите от труд и капитал се разпределят все по-неравно сред населението на всяка една страна от ОИСР. Мненията са, и винаги ще бъдат, разделени по отношения на това, доколко трябва да се съобразяваме с неравенството на доходите. Фактът, че неравенството при разпределение на пазарния доход доскоро нарастваше навсякъде в ОИСР, обаче, е причина за притеснение, която се споделя от политиците. Първо, въпреки че хората се различават по отношението към неравенството в сравнение с други цели на обществото, например икономическия растеж и възнаграждаване за предприемачество, много малко са изцяло безразлични към разпределението на доходите в пазарната икономика. На второ място, фактът, че хората са бедни е знак, че те не са се включили успешно в работната сила или в обществото: с други думи, бедността и неравенството са доказателство за неефективно общество, което пропилява човешки ресурси и възможности. На трето място, децата с бедни родители имат по-малък шанс за успех в живота от децата с богати родители: увеличено неравенство на доходите, водещо до увеличено неравенство на възможностите. Поради тези фактори, неуспехът в борбата с бедността, пред която са изправени милиони семейства и техните деца, е осъдителен не само от социална гледна точка, но намалява сериозна възможността ни да поддържаме икономически растеж през годините.

Увеличаването на неравенството при разпределението на пазарния доход се поражда от различни причини, включително от развитието на технологиите и глобализацията, от промените в демографските и семейните модели, както и много други. Настоящият доклад се съсредоточава не върху причината за промяна, а върху това, което социалните политики могат да постигнат. Начинът, по който социалните политики бяха създавани в миналото предлага само един подход за справяне с все по-неравностойното разпределение на пазарния доход: чрез данъчното облагане на тези, които са имали най-голяма полза от икономическия растеж, тези с по-високи доходи, за да се компенсират онези, които не могат да си намерят добре платена работа, дали поради инвалидност, болест, липса на качества или нещо друго. Всички страни продължават да използват този подход като основен начин за облекчаване на бедността и другите форми на неравностойно положение. Съществува, обаче, един присъщ на този подход проблем – ако нарастването на пазарния доход продължава, след известно време ще бъде по-трудно да се преразпределят повече пари, тъй като гласоподавателите в по-завидно икономическо положение може да отхвърлят продължаващите данъчни увеличения, а нарастващите нива на данъчно облагане могат да възпрат инвестициите и стремежът към постижения в работата. Още повече, препятствията пред по-високите публични социални разходи са допълнително утежнени от по-голямото бреме, наложено на работещите, поради необходимостта да се подпомага застаряващата част от населението.

Вместо да разчитат единствено на данъци и публични трансфери, страните от ОИСР трябва да потърсят други начини за справяне със социалните предизвикателства в днешно време. В настоящото издание, насочените към тази цел политики са наречени активни социални политики, тъй като се опитват да променят условията, при които се развиват индивидите, а не просто да смекчават стреса, причинен от тези условия. Това изместване от пасивния и компенсаторен подход на миналото поставя по-голямо ударение върху инвестирането в хората и стимулирането им за активно участие на пазара на труда, с оглед максимизиране на техния потенциал да станат независими, самостоятелни членове на обществото. Също така е поставено ударение върху значението на базирането на социалните политики в перспективата на жизнения цикъл, така че да се определи как условията в определена фаза от живота на един индивид неизменно влияят върху тези от следващата фаза, а и да се предвидят евентуални бъдещи проблеми. Настоящият доклад използва жизнения цикъл, за да свърже опита и преживяванията от детството, през зрялата и напредналата възраст.

Социалната политика често е омаловажавана като бреме за обществото, вредна за предприемаческия дух, обезкуражаваща заетостта и спестяването, създаваща зависимост от държавата. Лошите социални политики наистина могат да имат тези негативни ефекти, но лошите политики не са неизбежни. Настоящият доклад представя множество успешни политики. Този доклад представя и набор от активни социални политики като поставя на дискусия как те биха могли да бъдат от полза за всички. Използвайки перспективата на целия жизнен цикъл, докладът е структуриран около три ключови цели на социалната политика:

 

  • Предоставяне на децата на  най-добрия възможен старт в живота. Много от социалните проблеми се коренят в детството. Премахването на детската бедност е изключително важно за социалната политика: децата, които израстват в неравностойни домакинства се представят по-слабо в училище, по-трудно си намират работа и е по-вероятно да са безработни, болни или с хора увреждания в своята зрелост, като стремглаво ускоряват цикъла на неравностойност и мизерия между различните поколения. В общ смисъл, семейната нестабилност може да повлияе негативно на шансовете за по-добър живот, както и неадекватните грижи – дали от страна на родители, които нямат време и качества да отгледат децата си, или от страна на детегледачки без необходимата квалификация. Необходима е смесица от реформи в данъчната и служебната система, детските помощи и подпомагане на работещите родители – особено на майките – за по-лесно съвместяване на работните и семейните им задължения. Постигането на тези реформи ще създаде по-благоприятна среда за по-висока средна раждаемост, която сега е под нивото необходимо за поддържане на същото ниво на работната сила за повечето страни от ОИСР. Тези ниски нива на раждаемост налагат голяма социална и икономическа цена на обществото: разходите за пенсионно осигуряване, които се поемат от всеки работник нараства; инвестирането е обезкуражено поради липса на потребители и спестители; в малобройните семейства е намалена възможността едни членове на семейството да се грижат за други. Правителствата се въздържат от всепризнати политики за стимулиране на раждаемостта поради очевидни исторически и културни причини. Обаче, тъй като самите жени споделят, че искат да имат повече деца отколкото всъщност имат, разумно е правителствата да помислят какво могат да направят, за да им помогнат да реализират целите си. Политическите приоритети в тази област включват:

+

  • Инвестирането в деца – включително програми за интервенция в ранното детство, особено такива, които ангажират в голяма степен семейството.
  • Увеличаване на заетостта сред майките – включително адаптиране на данъчните системи и системите за социални помощи по такъв начин, че да не се обезкуражават и вторите членове на семейството (освен основния работещ – например мъжът), да започнат работа.
  • Съвместяване на семейните и трудовите задължения – чрез координация на ред области като детски помощи, платен отпуск за родители и добро отношение към семейството на работното място.
  • Създаване на благоприятна рамка за увеличаване на средното ниво на раждаемост – чрез политики, които да облекчават разходите по отглеждане на дете и дават възможност на младите двойки за стабилно участие на трудовите пазари.

 

  • Подпомагане на индивиди в техния разцвет да преодолеят бариерите пред качествените работни места. Осигуряване на работа за безработните и подпомагане на хората в неравностойно положение при придобиването на необходимите качества за по-високо заплащане са най-добрите начини, чрез които икономическият и социалният прогрес могат да бъдат съвместени. Порочният кръг, който започва липсата на работа и води до загуба на самочувствие, загуба на качества, изолация и отлъчване от обществото, трябва да бъде разчупен – последните успехи постигнати от много страни от ОИСР чрез намаляване на социалните помощи доказват, че това може да се случи. Постигнатият прогрес при интегрирането на безработните в работната сила трябва да бъде разширен и към други групи, като самотните родители и хората с недостатъци, чрез премерени интервенции, които поставят по-голямо ударение върху интеграцията към трудовия пазар. Но резултатът от тези политики от социални помощи към работа, макар и позитивни, насочват към нуждата от допълнителни политики социални мероприятия при работа. Този вид политики са съществени, ако получателите на социални помощи не само получават работа, но и се задържат на нея и избягват бедността. За индивидите в по-неравностойно социално положение, осигуряването на по-ефективното социално подпомагане остава важен елемент за предоставянето на адекватен стандарт  в живота. Същевременно трябва да бъдат търсени алтернативи на платената работа в рамките на пазарната икономика с оглед стимулиране на участието в обществения живот и за да не се даде възможност за формиране на ‘култура на зависимостта’ сред децата, израснали в зависими от социалните помощи за ежедневното си оцеляване семейства. Политическите приоритети в тази област включват:

 

  • Изпълнение на дневния ред относно политиките ‘от социални помощи към работа’ – в частност при самотните родители и, в повечето страни, хората с недостатъци.
  • Напредък в областта на политиките ‘социални помощи при работа’ – включително чрез политики от типа ’извлечи полза от работата’ и увеличаване на ангажираността на работа и на професионалните перспективите на нископлатените работници.
  • Засилване на ефективността на социалните програми насочени към индивиди, за които платената работа в пазарната икономика е по-трудно постижима – включително чрез увеличено покритие на съществуващите програми за всички хора в нужда, осигурявайки адекватността на предоставените социални помощи и преминавайки отвъд ‘работата’ като единствен фокус на социалните политики.
  • Стимулиране съгласуването на различните политики за борба с бедността и социалното изключване, като се поемат дългосрочни ангажименти за постигане на целите свързани с намаляване на бедността.

 

  • Защитаване на благосъстоянието на хората в напреднала възраст чрез увеличаване на тяхното участие в икономическия и обществения живот. Пенсионните системи от типа  на разходопокривната система са много важни за подобряване на благосъстоянието на хората в напреднала възраст, но тяхната увеличаваща се цена в следствие на застаряващото население заплашва финансовата устойчивост, както и способността за социални инвестиции в по-младите поколения. Решението е не само чрез намаляване на нивото на пенсиите по старост (въпреки, че това се е случило в някои страни, а в други предстоят допълнителни съкращения на разходите): нарушаването на пенсионните ангажименти, според които хората са планирали своето оттегляне от активен трудов живот, ще намали доверието в правителството и ще изложи стандарта на живот на възрастните хора на риск. Още повече, бедността при хората в напреднала възраст – въпреки, че е силно намалена– не е останала в миналото. За да се градят пенсионните обещания върху стабилна основа, пенсионните системи се нуждаят от по-реалистична връзка между социалните помощи от една страна, и очакваната продължителност на живот и дохода на заетата част от населението, от друга: не е разумно – нито отговаря на желанията на болшинството възрастни хора – следващите поколения да прекарват все по-малка част от живота си в работа. Нуждата да се склонят повече възрастни хора да останат на работното си място не означава, обаче, всеобщо увеличение на пенсионната възраст: нивата на болест и инвалидност показват, че някои хора в напреднала възраст срещат други пречки освен възрастта, за да продължат да работят. В допълнение, увеличаващ се брой на възрастни хора ще се нуждаят от качествени и достъпни дългосрочни грижи. Това показва нуждата от политики, умело съвместяващи формални и неформални грижи, за да може нуждаещите се възрастни да получат най-подходящи грижи, а отговорността за тях, която традиционно се носи от жените, да не ги натоварва несправедливо или да ги изтиква извън пазара на работна сила. Политическите приоритети в тази област включват:

 

  • Ограничаване на разходите за пенсия по старост от обществените бюджети – включително чрез въвеждането на по-голяма диверсификация на дохода при пенсиониране сред заетите със среден и висок доход, както и по-целево насочване на публичните пенсии към пенсиониращите се с нисък доход.
  • Благоприятстване на по-дълъг активен трудов живот – чрез комбинация от стъпки с цел премахване на възможностите за ранно пенсиониране, увеличение на стандартната възраст даваща право на обществена пенсия, коригиране на стимулите за ранно пенсиониране, които са заложени в пенсионната система и други системи за социални помощи и стимулиране на работодателите за назначаване и задържане на по-възрастни работници.
  • Подобряване на качеството и достъпа до дългосрочните грижи – чрез политики подпомагащи неформалните доставчици на грижи, увеличен достъп до формални грижи по домовете на нуждаещи се възрастни граждани, увеличаване на потребителския избор с алтернативни видове спестявания и по-добър мониторинг върху качеството на грижите.

 

Успешното прилагане на този списък от активни социални политики ще увеличи както нивото, така и качеството на заетите; в крайна сметка ще намали разчитането на трансферни плащания от държавата; и ще затвори в известна степен ножицата на разпределение на пазарния доход. Благодарение на тези ефекти, активните социални политики имат потенциал да намалят негативните ефекти върху икономическия растеж от страна на защитните социални системи, които отдавна доминират в обществените дискусии за социалната държава, обезпечаваща грижи за всички. Реализацията на такава програма не само ще е в услуга на “общественото благо”, но ще намали социалната изолация и изключване, ще подпомогне индивидите в реализацията на техните лични цели и ще предостави по-сигурен живот в третата възраст.

Предизвикателството, което този дневен ред поставя пред обществената политика, е сериозно: много лесно се говори за активни социални политики абстрактно, но е доста по-трудно те да сработят на практика. В значителна степен социалните проблеми отразяват действия, които като че ли са извън непосредствената област на социалните политики. Сложните връзки между различните социални проблеми и между икономическите и социалните процеси посочват нуждата от промяна в подхода “един проблем/един инструмент” за много политически решения към друг подход, базиран на експлицитна оценка на социалните последствия от политиките в различни области., идентифицирайки пренасочването на ресурси между съревноваващи се цели и намирайки начини за промяна на това пренасочване с времето. Освен това инвестирането в активни социални политики е скъпо. Възвръщаемостта в бъдеще – често в далечното бъдеще, когато днешните деца навлязат в трудовия пазар, например. Това означава, че реформите в социалните политики са изправени пред двойно бреме: плащайки за минали неуспехи и  инвестиране сега за да се осигури, че тези неуспехи няма да се възпроизведат в бъдеще.

Тъй като натискът върху публичните разходи вече е голям, обществата в рамките на ОИСР все повече поглеждат отвъд публичните програми за постигане на социални цели. Колко важно е да се допълват действията на държавата е очевидно, което се потвърждава не само от все по-важната роля на частно финансираните пенсии, но и с в дългосрочните грижи, повечето от които се предоставят от неформални институции. Каква е базата за бъдещ напредък? Работодателите ще печелят от по-голяма, по-продуктивна работна сила, така че те трябва да носят някаква отговорност да осигурят възможност на родителите да се справят едновременно и с работата и с грижите за децата, а на по-старите работници или тези с влошено здраве - да се намери ниша на трудовия пазар. Отделните индивиди също трябва да са по-отговорни към използване на възможностите, които са достъпни благодарение на факта, че обществото плаща за тях, като така увеличат ефективността на програмите. Често частното финансиране и предоставяне на социална защита може да доведе до по-ефикасни и по-гъвкави форми на социална помощ, тъй като неправителствените организации могат да мобилизират ресурси и ентусиазъм в степен, непостижима за публично-управляваните организации. Но изместването на финансирането и предоставянето на социална защита извън правителството повдига въпроса за степента и справедливостта на обхванатите от тях и не винаги са налице очакваните ползи от по-голямата ефикасност и спестени разходи. Необходимо е държавата да отстъпи от ролята си на пряк доставчик на защита и да възприеме нови, по-сложни управленски функции.


Настоящият доклад е организиран по следния начин. Част 1 представя общ контекст на дискусията за активните социални политики, като свързва различните проблеми и перспективи, прави преглед на минали постижения, идентифицира двигателите на бъдещите предизвикателства и анализира нуждата и базата за мобилизиране на представителите на неправителствения сектор. Част 2 поставя акцент върху децата и семейството и дискутира как най-добре да се балансират конкуриращите се нужди на семействата да работят и да полагат грижи за членовете си, както и как да се инвестира в децата с цел да им се осигури най-добрия възможен старт в живота и еднакви възможности за всички. Част 3 поставя ударението върху хората в активна трудова възраст и дискутира възможните начини за борба с бедността и социалното изключване, със специално внимание върху социалното подпомагане и социалните помощи за инвалиди. Част 4 акцентира върху хората в напреднала възраст и посочва предизвикателството за адаптиране на социалната защита към промените в рисковете, към които е адресирана.

Повече информация, както и резюме на текста на няколко езика може да бъде намерена тук.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 21.09   1378 г. – Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения. 1551 г. – Основан е Кралският и папски...