За да не фалират, държавата търси всевъзможни начини да ги спасява, от което рискът се поема от държавния бюджет, респективно са сметка на данъкоплатците. Последните примери са „ВМЗ Сопот”, „Бургаски корабостроителници” и „Ремотекс”. За да бъдат изплатени забавените заплати на работещите, правителството бърка в държавния бюджет.
Най-фрапиращ е случаят с базираната в Раднево компания, която беше приватизирана преди близо 10 години. По предложение на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев се обмисля своеобразна национализация, с аргумента, че „Ремотекс” е важна за държавните "Мини Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток" 2, тъй като извършва за тях специализиран ремонт на оборудването им.
Справката на Министерство на финансите за деветмесечието на 2013 година е доста смущаваща. Общата сума на задълженията на държавните дружества и предприятия е 9.835 млрд. лева. От
249-те държавни търговски дружества, 127 отчитат положителен финансов резултат в размер на 480.4 млн. лв. На загуба, възлизаща на 261.8 млн. лв., са 92 дружества. Притеснителното е, че само на
НЕК загубата е 113 млн. лв. В ликвидация или процедура по несъстоятелност са 30 фирми.
Има и позитивни примери за добро управление на държавни дружества. Независимо от влошените условия за бизнес и повишената икономическа несигурност в страната финансовото състояние
на 10 държавни фирми е стабилно и те генерират положителен финансов резултат. Сред тях са „Ръководство на въздушното движение”, пристанищата в Бургас и Варна, Летище София, „Терем”, „Агенция
дипломатически имоти в страната”.
Това даде основание на правителството да реши в средата на декември 10-те дружества да внесат в Бюджет 2013 общо 88 млн. лева от излишъка си. Според оценките на Министерство на финансите тези предприятия разполагат с достатъчен обем парични средства, което ще им позволи и след внасяне на допълнителни средства в държавния бюджет, нормалният им режим на работата да не се наруши, включително и по отношение на провежданата от тях инвестиционна политика.
Случаят с посочените 10 дружества показва също, че добре работещите държавни фирми могат не само да увеличават бюджетните приходи, но и да бъдат източник на икономически
растеж.
За да се случи подобно нещо с повече държавни компании, трябва да им се осигури по-голяма свобода и право да заделят от печалбата си повече средства за собственото си развитие.
Управляващите декларираха вече, че имат намерение да намалят постепенно отчисленията и до няколко години да се достигне равнището от 2009 г., когато отчисленият за държавата дивидент представляваше
50% от печалбата. Досега в продължение на три поредни години се заделяха до 80% от печалбата след данъчно облагане за съответната финансова година.
Като потвърждение, че добрите намерения са започнали да се случват, е решението за фискалната 2013 година да се заделят като дивидент до 70% от печалбата, а през 2016 година да се върне
отчислението, равняващо се на 50% от размера на печалбата. От промяната очакваните приходи в държавния бюджет за 2014 г. са за 92.680 млн. лева.
Спрямо 2009 г., когато са заделени 320.80 млн. лева, сумата за догодина е значително по-малка, но това се дължи както на намаления размер на печалбата, така и по-малкия брой печеливши държавни
предприятия. Промяната на дивидентната политика е един от най-сигурните начини да се осигури ликвидност на държавните дружества.
Държавната собственост не е панацея, а държавните предприятия трябва да работят и да се управляват като икономически субекти в пазарна среда, като се отчитат и социалните функции,
които имат някои от тях. Според вицепремиера Даниела Бобева важният въпрос е да се отдели едното от другото. Успоредно с това да се изчистят и натрупаните с десетилетия проблеми в сектора, които не
са само български. Те се дискутират и на ниво ЕС, като несигурност, ограничени ресурси за инвестиции, чести смени в мениджмънта заради смяна на управляващите, неясни обществени цели, колеблива
дивидентна политика от страна на държавата, липса на истински обществен контрол, недостатъчна прозрачност в управлението им.
Заместник-министърът на финансите Людмила Елкова посочи неотдавна, че първата стъпка за решаване на проблемите на държавните фирми е оздравяване и преструктуриране и чак тогава да се прецени дали
дружествата да останат държавни или да се пристъпи към подготовка и стартиране на процедури за приватизация.
Началото вече е поставено. Екип под ръководството на вицепремиера Даниела Бобева е разпределил собствеността на държавата в 4 условни групи. В първата са компаниите, чиито държавни
дялове са определени за продажба и по тях Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) вече разработва процедурите за тяхното раздържавяване през Българската фондова борса.
Във втората група са онези, с които АПСК трябва да осъществи контакти, да направи анализ и след това да се вземе решение кои ще се раздържавяват и кои ще останат държавни.
Третата група са пререгистрираните в Търговския регистър дружества, които са в процес на ликвидация. Четвъртата група са държавните фирми, които ще останат държавна собственост, но за целта се разработва Закон за управление на държавното участие в търговските дружества.
Основният акцент в бъдещия закон ще бъде държавните предприятия да се управляват като публични компании. Обмисля се и санкция за фирмите, които не обявяват финансовите си отчети в Търговския регистър, която най-вероятно ще бъде пропорционална на активите.
В следващия анализ от поредицата как се управляват и как се изразходват публичните средства ще представим ролята и значението на Държавната консолидационна компания и Българската банка за развитие. Специален акцент ще бъде поставен върху идеите на министъра на инвестиционното проектиране да се създаде държавна строителна компания и на министъра на земеделието и храните да се регистрира държавна брокерска компания за земеделски земи.
