На 21 май 2009 г. Световната банка оповести, че докато резултатите от антикризисните мерки в световен мащаб са окуражаващи, глобалната икономическа и финансова криза има задълбочаващ се ефект върху домакинствата в страните от ЕС10 (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения), а правителствата трябва да преструктурират публичните си финанси, за да смекчат социалната цена на кризата.

Според последното изследване на Световната банка ЕС10 Редовен икономически доклад безработицата ще се увеличи от 6,5% през 2008 г. на 10,4% през 2010 г. или от 3 милиона на 5 милиона души. Този ръст на безработицата може да застраши зараждащо се икономическо възстановяване, тъй като ще отнеме години да се увеличи търсенето на работна ръка.

„Безработицата, създадена от икономическата криза, се изразява в по-ниски доходи на домакинствата и намаляване на потребителското търсене", каза Каспар Рихтер, старши икономист в регион Европа и Централна Азия на Световната банка. „Намаляващото търсене на работна ръка в индустрията и завръщащите се емигранти от старите страни-членки ще увеличат напрежението на трудовия пазар и системите за социална защита. Това ще се отрази на финансовия сектор, включително и чрез увеличаване на необслужваните кредити, превръщащо се в порочен кръг. За да се прекрати това, правителствата трябва да се насочат към приоритетни разходи, които подобряват възможностите за растеж и са насочени към програми за социално подпомагане."

Според доклада, страните от ЕС10 вече са навлезли в рецесия, като икономическата активност се очаква да намалее с 3% тази година и да остане в застой около нула процента през следващата година. Въпреки че кризата удари всички страни в този регион, нейните ефекти се различават много в отделните страни от ЕС10. Разликите основно се дължат на два фактора:

• различия в размера на икономическите дисбаланси в началото на кризата, където страните с по-големи дисбаланси изпитват в момента и по-голямо свиване; и
• различия в степента на пазарна интеграция чрез търговия, капитали и работна ръка.

"България вече усети свиването на глобалното търсене и намаляването на капиталовите потоци, което се отрази в спад на БВП от 3,5% на годишна база за първото тримесечие на 2009 г. Поддържането на благоразумна фискална политика и политика на доходите, както и ускоряването на структурните реформи, е от ключово значение за възстановяването на растежа и за повишаване на конкурентноспобността на българските фирми", каза Флориан Фихтъл, Постоянен представител на Световната банка в България.

Свиването на глобалните разходи за капиталови стоки и стоки за дълготрайна употреба най-силно удари производствата за износ, като например автомобилостроенето и електрониката. Индустриалното производство се сви с повече от 20% през последната година в страните от ЕС10. Намаляването на търсенето на експортни стоки се отразява на тези страни чрез търговските връзки, които от своя страна зависят от дела на външната търговия, представянето на пазарите за износ и от вида на изнесените стоки.

След години на висока доходност, стабилността на финансовия сектор е заплашена от икономическата рецесия. Брутните капиталови потоци намаляха с две трети от трето тримесечие на 2008 г. до първо тримесечие на 2009 г. в страните от ЕС10.

Тези шокове доведоха до рязко свиване на икономиката и силно увеличаване на безработицата, поради голямата търговска, капиталова и трудова интеграция на региона с Европейския съюз и световната икономика. Работещите в страни с фиксирани валутни режими са изправени пред по-голям риск от съкращения, тъй като загубата на работни места може да се увеличи рязко със свиването на производството, което е особено видно в Балтийските страни. От друга страна обезценяването на местните валути намалява покупателната способност на домакинствата в страните с плаващи валутни курсове (спрямо еврото или долара) и увеличава бремето на домакинствата за обслужване на дълг в чуждестранна валута.

Според доклада икономическата перспектива остава несигурна. Някои страни може да изпитат процес на стабилизация, който може да се проточи повече, отколкото се очаква. Други страни, които до момента са се предпазили от кризата, заради стабилните си икономически фундаменти, може още да са заплашени от влошаване на външната среда.

Все пак до момента мерките срещу кризата са окуражаващи. Безпрецентните действия на правителства, централни банки и международни организации предотвратиха финансовия колапс и стабилизираха донякъде финансовите пазари, намалиха опасенията за трансгранични банкови операции, намалиха разликата между реалния и потенциалния ръст, и ограничиха увеличаването на безработицата.

„Излизането от блатото и стабилизацията в страните от ЕС10 изключително много зависи от успеха на политиките за поддържане на силни търговски и капиталови връзки и интеграция на пазара на труда. Това изисква координация на политиките - фискални, финансови и социални, на новите страни-членски с останалите страни на ЕС", каза още Рихтер.

Тъй като страните от ЕС10 имат като цяло твърде малко възможности за фискални стимули, консолидирането на публичните финанси в средносрочен план, ще повиши доверието на пазарите в тях. Търговските връзки със страните с високи доходи могат да пренесат ползите от фискалните стимули, предприети в тези страни, в страните от ЕС10. Икономическата стабилност в региона, както и в останалата част на света, зависи най-вече от възстановяването на доверието във финансовия сектор. Това изисква координация между майките-банки, които оперират в определена страна. Преструктуринането на публичните финанси може да смекчи социалната цена на кризата чрез програми за социална помощ и защита на приоритетни разходи, които подобряват възможностите за работни места и икономически растеж.

"Световната банка в сътрудничество с Международния валутен фонд, Европейската комисия и други международни партньори, е готова да подкрепи финансово и със съвети за политиките както икономическото възстановяване, така и защитата на социално уязвимите домакинства", допълни Флориан Фихтъл.

Редовният икономически доклад за ЕС10 излиза три пъти в годината. Той прави обзор на макроикономическото развитие и хода на реформата в новите страни членки на ЕС и предлага както актуално резюме на икономическите събития в региона, така и задълбочен анализ на важни текущи въпроси на икономическата политика.

Подробности за доклада ще открете тук.