През последните години станахме свидетели на  значителен брой широкомащабни бедствия по целия свят. Някои бяха причинени от хората, като тези с международен характер – като терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в САЩ и 11 март 2004 г. в Мадрид – а други - причинени случайно - като експлозията разтърсила завода AZF (Azote de France) в покрайнините на Тулуза през 2001 г. Други бяха в резултат на природните стихии, включително тропическата буря Алисън през 2001 г. в САЩ, обилните наводнения на големи части от Европа през лятото на 2002 г., земетресението през май 2003 г. в Алжир и това в околностите на Бам, Иран през декември 2003 г. Още по-наскоро -  през 2004 година -  бе отбелязан рекорд на човешки и икономически загуби в резултат на природно бедствие, а именно - опустошителното цунами в Индийския океан през 2004 г., което остави след себе си 280 000 загинали или изчезнали. 2004 г. бе белязана и от 13 урагана в САЩ, четирите най-големи и силни от които вилняха във Флорида през август и септември, както и от 10 тайфуна в Япония и съседните й страни.

Както честотата на тези бедствия, така и тяхната опустошителност изразена в причинени загуби нарастват от средата на 80-те години на двадесети век. Съществуват силни аргументи, че тази тенденция ще продължи и в бъдеще. Въпреки, че имат своите положителни ефекти, технологичните иновации, глобализацията на икономическите дейности, нарастващата взаимозависимост на жизнено важни мрежи, високата концентрация на хора и активи са довели до съществено увеличение на уязвимостта на човечеството към природни, технологични и терористични опасности. Възможните промени в климата, както и в географските условия са друга причина за притеснение. Още повече, през 21-ви, век ще трябва да се справяме и с възникването на нови заплахи, като епидемии от досега непознати на човечеството заразни болести, технически провали, причиняващи съществен упадък на жизнено важни инфраструктури или нови форми на тероризъм, включващи химически, ядрени, биологични или радиационни оръжия за масово поразяване и кибер атаки.

Събитията напоследък засилиха информираността и осъзнаването от страна на правителствата на държавите–членки на ОИСР относно рисковете, свързани бедствията от голям мащаб и значителните вреди, които те могат да нанесат на жизнено важните системи и инфраструктури, от които зависят обществата и икономиките. Също така, стана ясно, че съвременните рискове от бедствия поставят финансови предизвикателства от безпрецедентен мащаб пред хората взимащи политически решения и пред широка група участници в частния сектор, включително застрахователни и презастрахователни компании.

В развитите страни частното застраховане наистина се очертава като високоефективен инструмент за управление на риска чрез своите възможности за диверсифициране  на широк спектър от икономически, социални и политически рискове. Докато събития като атаките на 11 септември показаха колко важна роля може да играе добре капитализирания застрахователен сектор при управлението на риска при бедствия, то серията от големи по мащаб бедствия напоследък също породи съмнения относно способността на частния застрахователен и презастрахователен сектор сам да абсорбира загубите, в резултат на такива бедствия в бъдеще. Опостушителността и честотата на катаклизмите може да превишат финансовия капацитет на сектора, най-малкото в караткосрочен план, докато непредвидимостта на нови форми на терористични рискове, в частност, правят тяхното моделиране рисковано.

По този повод, ОИСР проведе конференция на 22-23 ноември 2004 г. в Париж, на която започна дискусия, между представители на правителствата, частния сектор и академичните среди на развиващите се страни и тези от ОИСР, относно начините за компенсирането на загубите, причинени от бедствия от голям мащаб.

Конференцията събра около 150 участника, включително експерти от съответните министерства и контролни власти, институции отговорни за компенсация на риска при бедствия и конкретно - терористични атаки, представители на застрахователната и презастрахователната индустрия, брокери, фирми занимаващи се с моделиране на риска, агенции за даване на рейтинги, фирми от сферата на сигурността и др., както и водещи академични експерти и представители на различни международни организации.

Трите основни ключови проблема, които бяха обсъдени на конференцията са:

• Подлежат ли все още рисковете от бедствия на застраховане?
• До каква степен могат финансовите пазари да подпомогнат дейността, насочена както към рисковете от природни бедствия, така и към рисковете от терорирзъм?
• Каква трябва да е ролята на правителствата при покриване на рисковете от катаклизми?

Тези въпроси са много важни както за страните-членки на ОИСР, така и за тези извън организацията; разработването на ефективни решения за компенсация при бедствия може би е от по-голямо значение за развиващите икономики, тъй като те са уязвими към катаклизми и имат ограничен достъп до финансови ресурси.

Настоящото издание съдържа подбрани доклади представени на конференцията[1]. Комбинацията от водещи академични анализи и информация и споделеният опит от  представители на правителството и частния сектор, ангажирани с финансово управление на рисковете от катаклизми, превръща тази публикация в уникално справочно средство.

Конференцията приключва с дискусия за необходимостта да се продължи работата и политическия диалог за компенсация на рисковете от бедствия, както и за стратегии за  предотвратяване/смекчаване на тези рискове и управление на кризите. Опустошителното цунами ударило югоизточна Азия един месец след конференцията потвърди нуждата от размишления и действия на международно ниво, а не просто от реакциите последващи бедствието. В тази перспектива, ОИСР започна изграждането на Международна мрежа за финансов мениджмънт на бедствия от голям мащаб. Мрежата ще има за цел да популяризира партньорството между публичните и частните инициативи и да подобри координацията между различните държави (както членки на ОИСР, така и страни нечленуващи в организацията). Това ще доведе до обмяна на информация и опит, както и до развитие на политическите анализи относно това, как да се подобри предвиждането на риска, неговото предотвратяване и смекчаване, както и повишаването на способността за реакция след бедствие, управлението на кризите и възможностите за компенсация.

В предговора се изказват благодарности на главните организатори и на организациите, финансирали тази важна конференция. Конференцията на ОИСР на "Рискове от бедствия и застраховане срещу тях" е организирана от Сесил Винял, с ползотворната подкрепа на Алберто Монти[2] и Йосуке Каваками, от финансовия отдел на „Дирекция по финансовите въпроси и предприятията”. Както конференцията, така и публикацията след нея са финансирани съвместно с японското правителство. ОИСР е благодарна на авторите на материалите и докладите за техния принос към настоящата публикация[3]. Самите гледни точки изложени в публикацията изразяват мнението на авторите, като не е задължително да отразяват мнението на Комисията по застраховане и частни пенсионни фондове към ОИСР, Секретариата на организацията

Изданието обхваща 24 глави и е структурирано в три части.

Част първа разглежда доколко бедствията подлежат на застраховане. Способността за ефективно разпределение на риска в икономиката е жизнено важна за благоденствието и растежа. Много по-честите природни бедствия през последното десетилетие, повдигат въпроси за границите на несигурност в пазарната икономика, както и  за уместността на намесата на публичния сектор на пазарите за разпределение на риска. Първа част проучва потенциалните причини за липсата на застраховане, специфично свързано с риск от катаклизми в околната среда. Тази част е представена в 7 глави, които разглеждат някои икономически аспекти на застраховането срещу риск от бедствия; индустриални, технологични и други катастрофи; последни тенденции на застрахователния/презастрахователния пазар, предизвикателства на застраховането срещу атмосферни бедствия, национална политика по сигурност и компенсиране на загуби от терористични действия, покриване на риска от военни и терористични действия в авиационния сектор, преглед на частния застрахователен пазар на риска срещу тероризъм.

Втората част на изданието представя възможните решения на финансовия пазар за управлението на рисковете от бедствия. Успешната защита срещу риска от тероризъм, започнала през октомври 2003 г. чрез Голдън Гоул Файненс Лимитед, предполага, че пазарът на ценни книжа обвързани с бедствия може да бъде развит чрез иновации, предприемачество и усърдие от страна на инвестиционните банкери, адвокати и анализатори на риска. Но, както и при тази начална транзакция, възможностите за защита ще зависят от съвместното влияние на обстоятелствата. Както за ценните книжа обвързани с природни бедствия, така и за защитата от риска от тероризъм има потенциал за специализирана пазарна ниша.

Четирите глави във втората част разглеждат следните основни теми: съвременни предизвикателства пред защитата срещу риска от тероризъм, финансирането на рисковете срещу бедствия в развиващите се икономики, потенциала за нови вторични инструменти за покриване на рисковете от тероризъм, гледната точка на Муудис за осигуряването срещу риск от катастрофи.

Трета част е най-пространствена и е разделена на три подчасти А, Б и В. Тя разглежда ролята на държавата и публично-частното партньорство при управлението на рисковете от бедствия. Част А представя аналитични сравнителни доклади, подготвени от представители на академичната общност, Световната банка, Международния институт за приложни системни анализи, Турция и Унгария. Част Б  представя аналитични доклади по страни – опита на Франция, Япония, Мексико, Испания и Турция, при управлението на рискове от бедствия или от терористични действия. Част В представя гледната точка на развиващите се икономики. Докладчиците, представители на съответните страни, анализират политиките в управлението на риска на Китай, Индия, Индонезия, Филипините.