След по-малко от 40 години над една трета от българите ще бъдат пенсионери. Един от най-големите проблеми на страната ни е демографският, стана ясно при представянето на най-новия доклад на Световната банка на тема "Златен растеж: Как да се върне лустрото на европейския икономически модел".

Докладът беше презентиран днес в София от Индермит Гил - главен икономист на институцията за Европа и Централна Азия, който е и един от основните автори. В дългосрочен план е проследено развитието на шестте базисни компонента по европейския модел за растеж - търговия, финанси, предприятия, иновации, работна сила и правителство, с фокус върху последните две десетилетия. На представянето му присъстваха над 100 представители на Кабинета, Народното събрание, частния сектор, академичните среди и дипломатическата общност, предаде БТА.

Според Гил демографският проблем в европейските страни е достигнал сериозни мащаби. Всяка година Старият континент губи по един милион души работна сила. Застаряването на населението в страните оказва много силен натиск върху пенсионните и здравните им системи. Тази тенденция важи в още по-голяма сила за страни като България и Румъния.

В допълнение на отрицателния прираст на населението у нас, много от младите и квалифицирани хора емигрират. По данни на Световната банка през 2050 г. 33,8% от българите ще бъдат пенсионери.

Министърът на финансите Симеон Дянков, който също присъстваше на представянето на доклада, изрази мнение, че демографският проблем в България може да бъде решен с увеличаване на работната сила чрез имиграция. По думите му и в Европа, и в България все по-малко хора издържат пенсионната и здравната система заради застаряването на населението, предаде електронното издание на в. "Новинар".

Като икономист Дянков е убеден, че стига икономиката ни да се развива по-бързо, като сравнително малка държава България може в кратък период от време да обърне тенденцията и да привлича допълнителна работна ръка чрез имиграция. Според него това важи и за цяла Европа.

Финансовият министър изтъкна, че ако се проследят тенденциите в САЩ отпреди 15-20 години, ще се забележи, че там също се е стигнало до почти нулев прираст. "Променят си обаче политиката - къде с политическа воля, къде по други причини, и в момента 30-40 процента от растежа от гледна точка на хора в САЩ е от миграция, която е по-силна откогато и да е било преди", коментира Дянков.

Европа има и най-висок процент разходи за социална защита в сравнение със страните в Азия и в Северна Америка, както и с Австралия, сочи докладът. В някои европейски страни разходите в тази посока достигат до 20% от Брутния вътрешен продукт (БВП). България влага 11,3%, но според анализатора това ограничава средствата за образование.

Според оценката на Гил България е засилила търговията си, финансовия си сектор и управлението на предприятията си, съумявайки да запази и платежоспособността на правителството си, информират от пресцентъра на Световната банка. Сега основната задача на страната е да подобри ефикасността му, както и да компенсира намаляващата работна ръка, като инвестира повече в изграждането на умения.

По мнението на Гил слабите звена на повечето европейски държави са правителствата и политиките за управление на работната сила. "Европа се нуждае от много промени, за да накара своите правителства и трудови пазари да функционират по-добре, от по-малко – за да стимулират иновациите и ръста на производителност в предприятията, а от още по-малко – за да реформират по-нататък финансите и търговията", коментира той.

Дискусиите на представянето на доклада се съсредоточиха около трите основни препоръки на доклада – рестартиране на европейската "машина за сближаване", модернизиране на "търговската марка Европа" и запазване позицията на суперсила по отношение на стила на живот.

Рестартиране на европейската "машина за сближаване"

През 50-те и 70-те години на миналия век доходите в Западна Европа значително са се доближили до тези в САЩ. Оттогава до началото на 90-те години доходите на повече от 100 милиона души в по-бедната южна периферия на Стария континент (Гърция, Южна Италия, Португалия и Испания) са достигнали стойностите на тези в по-развитите му части.

Търговията и финансовата интеграция са две от най-важните характеристики на европейския икономически модел. Според доклада необходимите корекции за подсилването на тези компоненти се отнасят до по-доброто управление на финансовите потоци, разширяването на търговията с модерни услуги и по-голямата мобилност на работниците.

Модернизиране на "търговска марка Европа"

Макар Европа да е известна с комбинацията от добър дизайн, проектиране и инженерни дейности, през последното десетилетие глобалното й икономическо влияние е застрашено от два увеличаващи се недостатъка на производителността. От една страна, производителността на труда във водещите европейски икономики е спаднала в сравнение с тази в САЩ и в Япония. От друга, предприятията в Южна Европа са станали по-малко производителни. Това е повлияло сериозно на конкурентоспособността на глобалната "търговска марка Европа".

Според доклада запазването й ще бъде по-трудно от рестартирането на сближаването, но все още е във възможностите на континента. Необходимо е да се постигне устойчивост на търговията и финансите, за да се превърне Европа в единна икономика. Предприятията в северните икономики и в тези на страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) ще имат нужда от по-пълен достъп до пазари в останалата част на континента. Правителствата в Южна и Източна Европа трябва са подобрят бизнес климата, а задачата на по-големите страни е да предоставят по-голяма икономическа свобода на своите предприятия. Те също така трябва да се научат от САЩ по-добре да използват научните открития за търговски цели и да превърнат своите университети в магнити за най-можещите и най-умните студенти.

Запазване позицията на суперсила по отношение на стил на живот

Това е най-голямото предизвикателство пред Европа. Тя е предоставила на своите граждани по-голяма сигурност на доходите и по-добър баланс между работа и живот. С реални доходи с една четвърт по-ниски от тези в САЩ, тя е спрягана за "суперсила по отношение на стил на живот" с вероятно най-високото качество на живот в човешката история.

Според доклада обаче европейските страни трябва сериозно да реформират своите правителства, както и начините на организация на работната си сила. Тези мерки са необходими поради застрашителните демографски тенденции и непрекъснатите бюджетни дефицити. С бързо застаряващо население и намаляваща раждаемост, а също и без промени в заетостта, имиграцията и пенсионните политики, Европа ще губи около един милион работници през всяка година от следващите петдесет години.

Прогнозите сочат намаляване на европейската работна сила от 325 на 275 милиона души. Междувременно европейците са редуцирали времето си на работа. Мъжете в Полша, Турция, Унгария и Франция се пенсионират ефективно повече от осем години по-рано, отколкото през 60-те години на XX в. Това оказва огромен натиск върху публичните финанси, които вече са изложени на напрежение от разходите за обслужване на големия публичен дълг.

За да се справят с предстоящите дефицити на работната сила, страните от континента ще трябва да засилят конкуренцията на трудовия пазар, а едновременно с това да подобрят мобилността на работната сила. Необходимо е да се набележат начини за подпомагането на заетостта и благосъстоянието и да се преосмисли имиграционната политика.

Друго предизвикателство пред Европа е развиването на екосъобразна политика. В това отношение континентът все още изостава. Що се отнася до България, според Гил тя е станала нетен носител на въглеродни емисии, тъй като важността на тежките индустрии е намаляла. Страната обаче трябва да съсредоточи усилията си, за да се възползва от възможностите за зелен растеж в рамките на пазар, който се очаква да нарасне на три трилиона евро до 2020 г.