Най-вероятно чисто формално инфлационният критерий за приемане на България в еврозоната ще бъде изпълнен през февруари или март, но „голямата спирачка“ по-скоро ще се окаже бюджетният дефицит. Това каза пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според него обаче е възможно и дефицитът да не е проблем, защото според Маастрихтските критерии страната не трябва да е в процедура по свръхдефицит и е възможно Европейската комисия да вземе предвид само данните за предходен период.

На този етап изглежда доста невероятно правителство да успее да изготви бюджет с 3% дефицит, и то заради условията, които само си е поставило, смята икономистът.

„От една страна, това, което чухме като много ясни декларации, е, че няма да се правят съкращения на публични разходи – особено на разходи за заплати, разходи за издръжка, които бяха обещани за последните две години, най-вече 2024 г., и няма да се увеличават данъци. Тези две неща някакси няма как да се съчетаят, защото това, което е декларирано в момента като бюджетен дефицит, е 7-8% от БВП и два пъти повече, отколкото трябва да го вържем заради критериите на Маастрихт. Съответно ще трябва да се съкращават някакви други бюджетни програми – може би става дума за почти цялата инвестиционна програма“, каза Николов.

Той допусна възможност и да се увеличи ставката на ДДС с 1-2 процентни пункта, но отбеляза, че увеличаването на данъци значи директно намаление на разполагаемия доход на всички домакинства.

Относно дискусиите за ново намаляване на ДДС за ресторанти и хотели, Адриан Николов посочи, че възстановяването на 20% ставка за всички нямаше да е достатъчно за постигането на 3% дефицит.

„Явно няма как само през ДДС да решим казуса с бюджета, освен ако не се вдигне цялата ставка“, каза Николов, но предупреди, че всеки път, когато се увеличават данъци, това тласка работещите и фирмите обратно към сиви практики.

„Няколко теми като че ли излязоха пред скоби по време на бюджетната процедура. Едната беше ДДС за заведенията. Там изглежда, че най-голямата партия иска да направи поредна отстъпка – абсолютно необяснима – за този бранш. Другото бяха заплатите в МВР. Те отново бяха извън бюджетната процедура“, отбеляза Николов.

Във връзка със ситуацията в Хърватия и риска в България цените рязко да се повишат след въвеждане на еврото, икономистът припомни, че Хърватия е имала антиинфлационни мерки преди влизането в еврозоната, докато в България няма никакви ценови мерки, точно обратното – възстановяването на ДДС за хляба и новите цени за тока от 1 януари водят до риск от допълнително забавяне на изпълнението на инфлационния критерий.

До голяма степен факторите, които движат ценовите процеси на Балканите, при нас са вече изконсумирани. Голямата инфлация мина, изтъкна Адриан Николов във връзка с балканския бойкот на цените, тръгнал от Хърватия.

„Ние нямаме политика, която по някакъв начин ограничава цени“, каза Николов.

За сметка на това периодът около въвеждане на еврото ще създаде потенциал за спекула, особено в по-малко регламентираните места, а въпросът е дали НАП ще успее да си свърши работата, допълни той.